4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№705
София.08.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 828/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от адвокати П. А. и С. П., срещу решение № 271 от 17.10.2014 г. по в.т.д. № 436/2014 г. на Апелативен съд – В., с което след отмяна на решение № 66 от 15.05.2014 г. по т.д. № 711/2013 г. на Окръжен съд – Шумен в осъдителната част, е отхвърлен искът на дружеството касатор срещу [община] за сумата 113 173 лв., от които 107 141.60 лв. – обезщетение за водене на чужда работа без натоварване и 6 031.80 лв. мораторна лихва.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на решението поради произнасяне по нередовна искова молба, както и за неправилност, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора, въззивният съд е излязъл извън наведените с жалбата оплаквания за неправилност на първоинстанационното решение, а при постановяване на въззивното решение не са обсъдени доказателствата по делото и е допуснато нарушение на правилата относно тежестта на доказване в процеса. Изразява се несъгласие със становището на решаващия съдебен състав за недоказаност на елементите на фактическия състав на чл.61, ал.1 ЗЗД и съображенията, на които е основан този извод. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи исковата претенция, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. „ Какъв е обхвата на въззивната проверка и може ли въззивният съд да се произнася по основания за неправилност, извън посочените във въззивната жалба; 2. Върху кого лежи доказателствената тежест и може ли тя да бъде възлагана за факти, за които нито една от страните не е излагала твърдения в производството; 3. Следва ли, в съответствие с чл.235 във вр. с чл.236, ал.2 и чл.272 ГПК, въззивният съд да изложи мотиви и да обсъди в мотивите към решението си всички доказателства по делото по отделно и във връзка едно с друго, за да формира доказателствените си, съответно правни изводи; 4. В кои случаи е налице водене на чужда работа без натоварване, кой е заинтересован от работата, кой следва да заплати на гестора обезщетение и в какъв обем, съответно дължи ли се обезщетение за разходите, направени в изпълнение на едно чуждо задължение, от този, чието задължение е изпълнено и по кои правила отговаря – по тези, уреждащи гестията или по тези, уреждащи неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД и 5. Налице ли е водене на чужда работа без натоварване, когато без да е налице сключен договор с ответника, но с негово съгласие, ищецът е възложил и заплатил на трети лица проектирането на водопроводни и канализационни съоръжения, които след изграждането им стават собственост на ответника, съответно дължи ли се обезщетение за тези извършени разходи и от кого”.
По процесуалноправните въпроси се поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложената към жалбата задължителна практика на ВКС. По въпрос № 4 касаторът твърди, че въззивният съд е допуснал отклонение от постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, евентуално се поддържа и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. По последния въпрос се твърди наличието на допълнителното основание за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – [община], чрез процесуалния си пълномощник Т. И., оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество твърди неоснователност на жалбата. Подробни съображения в подкрепа на становището са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния едномесечен срок.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Варненски апелативен съд е приел за доказано наличието на устни договорки между страните, по силата, на които ищцовото дружество е поело задължение към общината за осигуряване изработване на проекти за канализация и водопровод на [населено място].Това задължение е било изпълнено, проектите са били предадени с приемо-предавателни протоколи на ответната община, но не са реализирани. Въззивният съд е счел за недоказано от страна на ищеца твърдението, че проектите са били необходими за обосновка при кандидатстване от [община] за европейско финансиране по Програма „Околна среда”, като изрично е отразено, че в тежест на ищеца е да докаже този факт. Решаващият съд е извел извод за недоказаност на факта за предприета работа в чужд интерес без натоварване, което е довело до отхвърляне на иска с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД като недоказан.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по един от процесуалноправните въпроси, значим за изхода на делото, а именно по въпрос № 2 – за разпределението на доказателствената тежест и доколко тя може да се възлага за нетвърдяни от страната факти. С приложените копия от задължителна практика на ВКС – решение по гр.д. № 231/2009 г., ІV г.о., решение по гр.д. № 1387/2011 г., ІІІ г.о., решение по гр.д. № 1082/2009 г., І г.о. и решение по гр.д.№ 1584/2009 г., ІІІ г.о. следва да се приеме за доказано поддържаното допълнително основание за достъп до касация.
Останалите въпроси са относими към инвокираните основания за касиране на решението.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 271 от 17.10.2014 г. по в.т.д. № 436/2014 г. на Апелативен съд – В..
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 263.47/ две хиляди двеста шестдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки/ лева, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В съобщението до касатора да се впише изрично, че при неизпълнение на указанието, касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: