4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№403
С..20.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Б.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 62 /2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя З. Ш., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 261 от 04.11.2010 г. по в.гр.д.№ 468/2010 г. на Окръжен съд – Смолян, с което след отмяна на решение № 216/08.07.2010 г. по гр.д.№ 201/2010 г. на Районен съд – Смолян, е признато за установено по отношение на [фирма], че съществува вземането на [фирма], [населено място] по заповед за изпълнение № 169 от 22.01.2010 г., издадена по ч.гр.д.№ 15/2010 г. на Районен съд – Смолян за сумите: 2 371.69 лв. представляващи стойността на закупени строителни материали по фактура № 13539/13.02.2009 г. и 261 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 13.02.2009 г. – 07.01.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2009 г. до окончателното плащане, както и за направените разноски по заповедното производство в размер на 271.65 лв.
Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касирането му. В жалбата са изложени подробни фактически и правни съображения във връзка с инвокираните основания за касационно обжалване.
В изложението на основанията за допускане касационното разглеждане на делото се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС по следните материалноправен и процесуалноправен въпроси: дали издадената фактура при търговска продажба е основанието за заплащане цената на стоките и при оспорване получаването на стоката по подписана и от двете страни фактура върху коя страна пада доказателствената тежест за доказване на този отрицателен факт. Касаторът се позовава на Решение № 1064 от 27.06.2003 г. по гр.д.№ 215/2003 г., І г.о., Решение № 987 от 26.11.2004 г. по гр.д.№ 157/2004 г., ТК и Решение № 111 от 16.03.2005 г. по гр.д.№ 495/2004 г., с които е мотивирал искането си за достъп до касация, на посоченото от него основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, счита искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно, а по същество изразява становище за правилност на въззивното решение, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявения от [фирма] положителен установителен иск по чл.422 ГПК решаващият състав, след преценка на писмените и гласни доказателства по спора, е приел за доказано наличието на две самостоятелни продажби на строителни материали по фактура № 13400/ 19.12.2008 г. и процесната фактура № 13539/13.02.2009 г., с материализирано и в двете фактури волеизявление на ответника по иска за получаването/приемането/ на стоките. Прилагайки разпоредбата на чл.327, ал.1, пр.2 ТЗ въззивният съд е приел, че за купувача е възникнало задължението да плати цената по процесната фактура,съобразно постигнатата уговорка за срока за плащане – 13.02.2009 г., като след тази дата купувачът е в забава. Като неоснователни са преценени доводите на ответното дружество за липсата на складови разписки за предадените стоки и съответно за недоказване на факта на предаване на стоките. Съображенията на въззивния съд в тази насока са аргументирани както с нормата на чл.321 ТЗ и липсата на императивно изискване за съставяне на складови разписки, както и с наличието на други допустими доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че ответникът е получил материалите, предмет на търговската сделка.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Съгласно задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, поставените от касатора материалноправен и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретния правен спор, а не за правилността на фактическите изводи на инстанцията по същество. В случая, формулираните от касатора правни въпроси касаят изцяло твърдяната в жалбата неправилност на обжалвания съдебен акт, с оглед преценката на събрания по делото фактически и доказателствен материал и приетите за установени релевантните към спорното материално право факти. Като неотносими към тази фаза на касационното производство следва да се преценят и твърденията за нарушаване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. От друга страна, при преценка доколко формулираните в изложението въпроси са обуславящи изхода на спора, следва да се съобразят мотивите на въззивната инстанция и основаването на изводите за основателност на иска по чл.422, вр. с чл.415 ГПК не само на процесната фактура, но и на извършената преценка на останалите събрани доказателства, вкл. осчетоводяването на фактурата и ползване на данъчен кредит за съответния период. След като не е налице основната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, то искането за касационното разглеждане на делото следва да се отхвърли като неоснователно.
Независимо от горното, дори и да се счете, че по така формулираните от касатора правни въпроси, свързани с основанието за заплащане на цената на стоката при търговска продажба и значението на двустранно подписаната фактура, е налице основната предпоставка по ал.1 на чл.280 ГПК, необходимо е да се отчете наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, постановена по новия съдопроизводствен ред / така, напр. Решение № 96 от 26.12009 г. по т.д.№ 380/2008 г. , І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д.№ 546/2008 г., ІІ т.о., Решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д.№ 991/2009 г., ІІ т.о. и др./ Тези решения са служебно известни на настоящия състав, а от друга страна са и надлежно публикувани. В цитираните решения е даден отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки и за наличието на основание за плащане на уговорената цена, както и за удостоверяването, с подписване на фактурата от страна на купувача, че е получил стоката към момента на съставяне на счетоводния документ. Изводите на въззивната инстанция съответстват на дадените от ВКС разрешения и затова липсва основание за допускане до касация. Предвид цитираните решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК, не следва да се преценяват доводите на касатора, основани на решения на ВКС по отменения ГПК, тъй като доколкото преди е съществувала противоречива практика по поставените въпроси, тя следва да се счете за уеднаквена.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 261 от 04.11.2010 г. по в.гр.д.№ 468/2010 г. на Окръжен съд – Смолян.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: