О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№264
София.21.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 880/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. акционерно дружество „А.”,[населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 190 от 15.04.2010 г. по гр.д.№ 3201/2009 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 675 от 10.08.2009 г. по т.д.№ 927/20008 г. на Софийски градски съд, Т. отделение , VІ-1 състав за отхвърляне на предявения против [фирма] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.390/отм./ ТЗ за сумата 39 903.05 лв., с присъждане на разноски по делото в размер на 1 138.06 лв.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на съдебния акт по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и отхвърляне на исковите претенции изцяло, с присъждане на разноски. Според касатора, въззивният съд неправилно е определил началната дата, от която е започнала да тече петгодишната погасителна давност и е направен неправилен извод за отхвърляне на исковата претенция като погасена по давност.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими материалноправни въпроси относно: предмета на презастрахователния договор и разграничението му от застрахователния договор; основанието за възникване на задължението на презастрахователя по презастрахователния договор; от кой момент възниква задължението на презастрахователя по договора за презастраховане и за началния момент, от който започва да тече давността по задълженията на презастрахователя. Според касатора, липсва единна съдебна практика по поставените въпроси, което обуславя наличието на основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а от друга страна са представени влезли в сила решения, доказващи противоречивото разрешаване от съдилищата на тези въпроси. Допълнително е представено и Р. № 139/08.11.2010 г. по т.д.№ 74/2010 г., ВКС, І т.о., постановено по новия съдопроизводствен ред.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел за безспорно установено плащането на сумата 79 806.10 лв. по застраховка „ГО”, извършено от ищеца на 14.07.2007 г. по две изпълнителни дела, образувани след влизане в сила на решението по т.д.№ 352/2006 г. на Апелативен съд – Варна, както и отказа на ответника, в качеството му на презастраховател, да заплати въз основа на сключения между страните по делото договор за презастраховане, припадащата се част от заплатеното застрахователно обезщетение. Направен е извод, че в полза на ищеца/сега касатор/ е възникнало вземане срещу ответника за заплащане на договорената част от изплатеното на третите лица обезщетение, но приемайки за основателно възражението на ответника за погасяване по давност на вземането, искът е отхвърлен. В този смисъл са възприети крайните изводи на първата инстанция.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото.
Поставените материалноправни въпроси, свързани с отговорността на презастрахователя спрямо застрахователя по сключения договор за презастраховане, следва да се определят като значими за изхода на делото, предвид решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на исковата претенция. Налице е и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в отклонение от допълнително представеното Решение на ВКС, ТК, І т.о. по т. д. № 74/2010 г. постановено по новия съдопроизводствен ред. Посоченият съдебен акт е постановен след подаване на касационната жалба и е известен на настоящия съдебен състав, а от друга страна той е и публикуван, вкл. и в правно-информационните системи. Предвид наличието на основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се преценява доколко са налице останалите поддържани от касатора основания за достъп до обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 190 от 15.04.2010 г. по гр.д.№ 3201/2009 г. на Апелативен съд – София.
УКАЗВА на касатора [фирма],[населено място] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 798.06 лв./седемстотин деветдесет и осем лева и шест стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, за насрочване на делото за разглеждане на жалбата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: