4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№667
София24.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1118/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. С. с ЕГН [ЕГН], действащ като ЕТ с фирма ”С. – А. С.”, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните си пълномощници адвокат Т. К. и С. И., срещу решение № 1955 от 03.12.2013 г. по в.гр.д.№ 2790/2013 г. на Окръжен съд – Пловдив, VІІІ граждански състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 3248/19.07.2013 г. по гр.д. № 21685/2013 г. на Районен съд – Пловдив, е отхвърлен предявеният срещу [фирма] – П. иск за установяване недължимост на сумата от 4 000 лв. с ДДС, съставляваща стойност на незаплатена ел.енергия за м. май 2012 г., включена в издадената корекционна фактура № 10840842209/08.11.2012 г., както и в частта по отношение на разноските. В частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за недължимост от страна на ЕТ на сумата 6 665.16 лв., съставляваща разликата над 4 000 лв. до пълния предявен размер от 10 665.16 лв., въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствени правила. К. счита, че липсва правна възможност за едностранна корекция на сметката от страна на доставчика на електроенергия за изминал период от време и няма методика, по която да се преизчислява консумирана ел.енергия за минал период. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите от това правни последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: „1. Налице ли е правна възможност, призната в действащите през исковия период нормативни актове, за извършване на едностранна корекция в сметките на потребител за ползвана електроенергия за минал период от дружеството доставчик на електроенергия; 2. Допустимо ли е без доказано наличие на вина, абонатът да бъде санкциониран за неправилно отчитане на измерващото устройство, собственост на дружеството Е.; 3. Допустимо ли е последиците от неизпълнението на задълженията на едната страна да се отразяват в правния мир на другата страна; 4. Допустимо ли е съдът да основава решението си на предположения касателно размера на потребената енергия; 5. Допустимо ли е, при условията на чл.162 ГПК, определяйки размера по своя преценка, съдът да се произнася извън предмета на делото и на практика да изменя претенцията; 6. Допустимо ли е изобщо да се приложи нормата на чл.162 ГПК, когато липсват безспорни доказателства за наличие на достатъчно основание да се приемат за правно валидни и непротиворечащи на закона твърденията на Е. касателно количеството ползвана електроенергия от абоната; 7. Допустимо ли е при липса на методика в Общите условия на Е. за преизчисляване на консумирана електроенергия, такава методика да се въвежда от съда за изчисляване; 8. Допустимо ли е перифразиране на основен принцип за тълкуване на правни норми да бъде изведен като основание за нечия претенция и 9. Допустимо ли е обсъждането на обстоятелствата по предявена претенция съобразно съдържанието на правния принцип – „комуто ползите, нему и отговорността за заплащането”, при положение, че е налице договор между страните, както и специален закон.” По първия правен въпрос се поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на следните решения на ВКС, ІІ т.о.: по т.д. № 103/2009 г., по т.д. № 885/2009 г., т.д. № 39/2010 г., по т.д. № 582/2010 г. и по т.д. № 427/2010 г. По въпроси № 2, № 4 и № 5, № 6-9, вкл. касаторът поддържа допълнителното основание за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а по въпрос № 3 не е посочено допълнително основание. Представено е и влязло в сила решение по гр.д. № 1696/2013 г. на РС-Пловдив, ХХІ гр.с., без да е съотнесено от касатора към някой от поставените правни въпроси.
Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт М. Ч., оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество счита въззивното решение за правилно. Съображения в подкрепа на това становище са изложени в постъпил по реда на чл.287 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав Окръжен съд – Пловдив е приел за недоказан периода на грешно отчитане на ел.енергия, както и какво е реалното потребление на обекта, при констатирана липса на законово регламентирана технология за корекция на сметки за минал период и съответно за неприложимост на представените по делото Общи условия на дружеството – ответник. С оглед обаче на констатирана манипулация върху измервателното устройство, въззивният състав е предположил, че не е отчетена цялата действително потребена ел.енергия и ищецът е ползвал повече от вече заплатеното и затова носи отговорност за заплащането му. Независимо от липсата на нормативно уредена методика за установяване на размера на неотчетената ел.енергия, прилагайки разпоредбата на чл.162 ГПК чрез съпоставяне заплатената вече ел.енергия от ЕТ и установения процент на грешно отчитане – 49.77 %, съдът е направил извод за допълнително дължима сума в размер на 4 000 лева. За тази сума е отхвърлен отрицателният установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Първият правен въпрос, свързан с възможността доставчикът на електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребител за ползвана през минал период електрическа енергия следва да се приеме за обуславящ изхода на делото, предвид законодателното разрешение по този въпрос за исковия период. За доказана следва да се приеме и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид не само цитираните и представени от касатора решения на ВКС, ТК, но и множество други, постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни актове – така например, решение по т.д. № 255/2010 г. ІІ т.о., решение по т.д. № 1008/2010 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 436/2011 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 983/2012 г., ІІ т.о. и др., които са надлежно публикувани.
Всички останали правни въпроси са относими към правилността на въззивното решение и затова не следва да се преценяват поддържаните допълнителни предпоставки за достъп до касационно обжалване.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1955 от 03.12.2013 год. по в.гр.д.№ 2790/2013 год. на Окръжен съд- Пловдив, VІІІ граждански състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 80 /осемдесет/ лева и в същия срок да представи платежен документ по делото. При неизпълнение на указанията, касационното производство по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на указаната държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: