7
Р Е Ш Е Н И Е
N 167
[населено място], 04.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при участие на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1292/2013 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 293 от 30.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 614 от 19.04.2012 г. по гр.д. № 3219/2011 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, поправено с решение от 17.12.2012 г., в частта, с която след отмяна на решение № 811 от 30.06.2011 г. по ф.д. № 1873/2011 г. на СГС, VІ-15 състав, е отхвърлен иска с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, предявен от Сдружение с нестопанска цел ”Ложа на старите, свободни и приети зидари Черноморски приятели”, [населено място], за отмяна на решението на Общото събрание на С. с нестопанска цел „В. ложа на старите, свободни и приети зидари в България”, [населено място], проведено на 26.06.2010 г. в [населено място], за приемане на изменение и допълнение на устава на сдружението. Обжалването е допуснато по значими за изхода на делото въпроси, свързани със защитата срещу решения на общото събрание на сдружение при нарушение на разпоредби от устава на сдружението, които не са визирани в чл.20 ЗЮЛНЦ и дали само нарушения на онези разпоредби на устава, приети в изпълнение на императивната разпоредба на чл.20 от ЗЮЛНЦ, съставляват основания за незаконосъобразност на решенията на върховния орган на сдружението, както и въпроси, свързани с начина на приемане/на гласуване на решения от общото събрание, когато се касае за приемане на множество изменения на устава на сдружението. Прието е, че по първия въпрос е налице допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а по втория – т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
В жалбата срещу основното решение си поддържат доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост и по съображения, подробно изложени в нея, се иска отмяната му и уважаване на предявения иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, с присъждане на разноски.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за неоснователна. Съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните и след проверка по реда на чл.290 ГПК, приема следното:
За да постанови решението в посочената част, въззивният съд е приел, че допуснатото нарушение при свикване и провеждане на общото събрание на сдружението в населено място, различно от посоченото в чл.12, ал.3 от устава – в [населено място], вместо в [населено място], не може да бъде основание за незаконосъобразност на решенията на върховния орган на сдружението, тъй като по този начин не е нарушена установена в закона забрана, нито са ограничени права на отделни членове на сдружението. В тази насока са взети предвид оповестяването на поканата за ОС в „Държавен вестник” и липсата на възражение от страна на представляващия ищеца – Н. С. по време на провеждане на събранието. Прието е, че разпоредбата на чл.12, ал.3 от устава, предвиждаща място на провеждане на общото събрание [населено място] не е императивна, тъй като не попада сред изброените в чл.20 ЗЮЛНЦ задължителни реквизити на устава.
По отношение на въведените с исковата молба основания за незаконосъобразност на решението за изменение и допълване на устава на сдружението, съдебният състав на САС е изразил становище за наличието на необходимия кворум, с оглед изискването на чл.29, ал.2 ЗЮЛНЦ, както и с оглед разпоредбата на чл.27 от същия закон. При съобразяване на показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели, които са установили, че проекта за промени в устава е бил изпратен предварително и съответно обсъждан от отделните сдружения – членове на „В. ложа на старите, свободни и приети зидари в България”, въззивният съд е счел за ирелевантно, че отделните промени в устава са гласувани общо, а не пооделно след разискване на всяка от променяните разпоредби.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
По поставените правни въпроси, настоящият състав приема следното:
В чл. 20, т.1- т.13 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел законодателят с императивни законови норми е очертал минимално необходимото съдържание на устава на сдружението. Предвид съдържащите се в този закон диспозитивни разпоредби, определянето на съдържанието на част от конкретните правила е предоставено на членовете на сдружението – така, например, по отношение на имуществените членски задължения и тяхното изпълнение; компетентността на общото събрание за изключване на член на сдружението; начина на свикване на общото събрание и необходимия кворум за провеждането му и др. Наред с тези правила, съобразно принципа на правната автономия на членовете на сдружението, в устава е допустимо да се предвидят и съответно да се приемат устройствени и вътрешни правила за поведение, имащи задължителен характер както за членуващите в него, така и за съответните органи на сдружението. С такава разпоредба в устава би могло да се определи отнапред и мястото на провеждане на заседанията на общото събрание. Нарушаването на разпоредби на устава, относими към редовното свикване и провеждане на общото събрание, в това число и неспазването на предвиденото в устава населено място за провеждане на общото събрание на сдружението, обуславя процесуалната незаконосъобразност на приетите от общото събрание решения.
Предвид задължителния характер на всички клаузи на устава, а не само на тези, които са в рамките на минимално необходимото съдържание по чл.20 ЗЮЛНЦ, неспазването им съставлява основание за незаконосъобразност на решенията на върховния орган на сдружението и е достатъчно за да обоснове уважаването на конститутивния иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ. При доказана в процеса нередовност на свикването на общото събрание – на място, различно от предвиденото в устава, не би следвало да се подлага на преценка доколко с допуснатото нарушаване на устава се преодолява законова забрана; дали се ограничават права на отделни членове на сдружението и дали представляващия на сдружението – ищец в процеса е направил конкретни възражения в този смисъл на самото общо събрание. Този извод произтича не само от разпоредбата на чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, предвиждаща съдебен контрол за законосъобразност и уставосъобразност на приетите от общото събрание решения, без да се провежда разграничение между императивни законови разпоредби и клаузи на устава, или да се сдава приоритет на закона, но и невъзможността при допуснато нередовно свикване на общото събрание, тази нередовност да се санира в резултат на конкретно поведение на член на сдружението, респ. на негов представител.
По отношение на правния въпрос, свързан с начина на приемане/на гласуване на решения от общото събрание, когато се касае за приемане на множество изменения и допълнения на устава на сдружението, настоящият състав приема следното:
В ЗЮЛНЦ не са предвидени конкретни изисквания относно начина на обсъждане и съответно гласуване при множество предлагани промени в съдържанието на устава на сдружението. Такива законови изисквания липсват и по отношение съдържанието на протокола за проведено общо събрание, както е например при акционерните дружества /чл.232 ТЗ/. Не съществува пречка за предвиждане на такива вътрешни правила в устава на сдружението, имащи задължителен характер за членуващите в него, както и за органите на сдружението. Във всички случаи обаче е необходимо в протокола от проведеното общо събрание да са отразени точно отделните гласувани промени в съдържанието на устава, след като, при спазване на личното право на глас, като част от неимуществените права за участие в дейността и в управлението на сдружението, на всеки един от неговите членове е предоставена възможност за разисквания по предлаганите конкретни изменения на отделни текстове от устава. При спазване на тези изисквания и при липса на нови предложения, направени при разискванията, самото гласуване по съответната точка от дневния ред, предвиждаща вземане на решения за изменения на устава, би могло да бъде проведено и общо – за всички предлагани и дискутирани на самото общо събрание промени в устава. По този въпрос съдът приема за правилно решение № 235 от 06.04.2004 г. по гр.д. № 1165/2003 г., I т.о. на ВКС.
Предвид отговорите на правните въпроси, послужили като основание за допускане на касационно обжалване, въззивното решение е неправилно. При постановяването му, макар и да е отразено задължителното действие на уставната разпоредба/ чл.12, ал.3, действала към момента на свикване на общото събрание/, нейното неспазване неправилно не е прието като основание за незаконосъобразност на атакуваното решение по т.2 от дневния ред. В тази насока решаващият въззивен състав неправилно е преценявал ирелевантни факти – доколко с неспазването на тази уставна разпоредба се пристъпва установена в закона забрана, доколко това нарушение е довело до ограничаване на членски права и доколко надлежно оповестената промяна на мястото на провеждане на общото събрание е оспорена от представителя на сдружението – ищец по време на заседанието на върховния орган на сдружението. Това становище не може да бъде споделено, тъй като процедурата по свикване на общото събрание, включва и мястото за провеждането му, което в случая е отнапред определено с изрична уставна клауза. Несъобразяването на поканата за общото събрание с цитираната разпоредба от устава на сдружението, води до извод за нередовно свикване, довело до процесуална незаконосъобразност на атакуваното от ищеца решение за изменение на устава.
Независимо от този извод, от представения по делото протокол от проведеното на 26.06.2010 г. общо събрание на сдружението – ответник в процеса, не става ясно, че са предложени за обсъждане отразените конкретни промени в устава/възпроизведени текстово от проекта за решение/, след което да са гласувани. С оглед надлежно извършеното оспорване верността на протокола от проведено общо събрание на сдружението в частта, в която е отразено, че са гласувани конкретни промени в уставни клаузи, в тежест на оспорващия – ищец по иска с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ е да докаже, че частният свидетелствуващ документ не отговаря на действителното фактическо положение, което удостоверява. С оглед данните по делото, следва да се приеме, че оспорването е успешно проведено. Установените от разпитаните в първоинстанционното производство свидетели обстоятелства за предварително запознаване на членовете на сдружението с предлаганите промени в устава, не биха могли да доведат до игнориране на членски права, упражними при самото провеждане на заседанието на общото събрание, свързани с разисквания и предложения по конкретните промени в съдържанието на устава на сдружението, които по арг. и от чл. 13, т.4 от устава следва да предхождат гласуването и отчитането на резултатите от него. От друга страна, в протокола е посочено, че промените са приети с мнозинство, без обаче да са отразени данни за спазване на императивната норма на чл.29, ал.2 от ЗЮЛНЦ, възпроизведена в чл.15, ал.2 от устава, предвиждаща мнозинство 2/3 от присъстващите за приемане на решение за изменение и допълнение на устава.
При постановяване на обжалваното решение неправилно въззивният съд е зачел гласуването по процедурното предложение /направено от представителя на Сдружение „ЛССПЗ Черноморски приятели”/ за отлагане обсъждането и приемането на предложените промени в устава на сдружението/ стр. 5 от протокола/, а не отразяването във връзка с приети промени в устава. От друга страна, съдебният състав на САС е допуснал известно смесване на понятията кворум и мнозинство, приемайки, „че събранието е имало необходимия кворум, както с оглед разпоредбата на чл.27 от ЗЮЛНЦ, така и с оглед изискванията на чл.29, ал.2 от ЗЮЛНЦ” . Следва да се има предвид, че ищецът не е релевирал доводи за нарушения на кворума и затова изричното произнасяне по такова самостоятелно основание на конститутивния иск е недопустимо. Разбира се, когато като основание е въведено нарушаване на императивната разпоредба на чл.29, ал.2 ЗЮЛНЦ – относно необходимото квалифицирано мнозинство за вземане на решения за изменение и допълнение на устава, неизбежно съдът следва да съобрази необходимия за провеждането на ОС кворум, тъй като законодателят е определил с какво мнозинство следва да се вземат съответните решения именно въз основа на необходимия кворум.
По изложените съображения и на основание чл.290, ал.2 ГПК въззивното решение следва да се отмени в допуснатата до обжалване част, като се постанови ново решение по съществото на спора за уважаване на иска с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ по отношение на приетото от общото събрание на сдружението от 26.06.2010 г. решение за изменение на устава.
При този изход на делото на касатора се дължат разноски в размер на 45 лева, съставляващи внесена държавна такса. По делото не са представени надлежни доказателства за направени разноски за процесуално представителство пред ВКС, поради което не се дължи произнасяне.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 614 от 19.04.2012 г. по гр.д. № 3219/2011 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, в частта, с която след отмяна на решение № 811 от 30.06.2011 г. по ф.д. № 1873/2011 г. на СГС, VІ-15 състав, е отхвърлен иска с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, предявен от Сдружение с нестопанска цел ”Ложа на старите, свободни и приети зидари Черноморски приятели”, [населено място], за отмяна на решението на Общото събрание на С. с нестопанска цел „В. ложа на старите, свободни и приети зидари в България”, [населено място], проведено на 26.06.2010 г. в [населено място], за приемане на изменение и допълнение на устава на сдружението, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ, на основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, по предявения от Сдружение с нестопанска цел ”Ложа на старите, свободни и приети зидари „Черноморски приятели”, [населено място], приетото на 26.06.2010 г. решение на Общото събрание на Сдружение с нестопанска цел „В. ложа на старите, свободни и приети зидари в България”, [населено място], за приемане на изменение и допълнение на устава на сдружението.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „В. ложа на старите, свободни и приети зидари в България”, [населено място], да заплати на Сдружение с нестопанска цел ”Ложа на старите, свободни и приети зидари „Черноморски приятели”, [населено място], сумата 45/четиридесет и пет/ лева разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: