3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
С., 22.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 60/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Г. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 6789 от 23.10.2012 г. по в.гр.д.№ 10879/2012 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г състав, с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 70 състав постановено на 13.06.2012 г. по гр.д. № 27537/2011 г. в обжалваната част – за отхвърляне на иска срещу [фирма] с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, изследвания, прегледи, помощни средства и уреди и за закупуване на лекарства, настъпили в резултат на ПТП на 27.06.2008 г. за разликата над 7 448.96 лв. до предявения размер, ведно със законната лихва върху тази разлика.
Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението в обжалваните части, поради нарушение на материалния закон – чл.51, ал.2 ЗЗД, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. По съображения, подробно развити в жалбата се иска отмяна на въззивния съдебен акт и уважаване на иска в размера, установен от съдебно счетоводната експертиза – 17 942.12 лв., с присъждане на разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи за изхода на делото въпроси, свързани с материалноправните предпоставки за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД по отношение на пострадал пътник в МПС, участващо в произшествието. Твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителна практика на ВС и ВКС – ППВС № 17/1963 г., решение № 206/ 12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г., ІІ т. о. и решение № 151/12.11.2012 г. по т.д. № 1140/2011 г., ІІ т.о.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че липсва основание за допускане на обжалването. По същество поддържа становище за неоснователност на жалбата и по съображения в отговора по чл.287 ГПК моли да се остави в сила въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната част, въззивният съд е приел за основателно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който, като пътник в участващо в произшествието превозно средство, е допуснал нарушение на чл.137а ЗДвП, изразяващо се в неправилно поставен предпазен колан. Преценявайки заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и показанията на св.Н. Р., с препращане към неговите показания и в досъдебното производство, решаващият състав е определил съпричиняването на резултата в равна степен с виновния за произшествието водач. Относно вида и размера на имуществените вреди, така както са приети от първата инстанция/ с изключение на непризнати разходи на ищеца за пътуване до Ч. за лечение/ в мотивите към решението изрично е констатирано, че във въззивната жалба липсват оплаквания в тази насока. По отношение на непризнатите разходи за пътуване, въззивният състав е възприел становището на първата инстанция за липса на пряка и непосредствена връзка с процесното ПТП, тъй като подобно лечение със същите характеристики е могло да бъде проведено и в България.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението.
С оглед мотивите на атакуваното решение, поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, следва да се определи като значим за изхода на делото. При произнасяне по този въпрос въззивният съд се е отклонил от посочената от касатора задължителна практика на ВКС, като едно от цитираните решения/ постановено след обявяване на въззивното решение/ касае същото ПТП, но произнасянето от страна на ВКС е във връзка с претендирано от касатора – ищец обезщетение за неимуществени вреди. Поради това е налице основание за допускане касационно разглеждане на делото, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 7 448.96 лв. до 14 897.92 лева, т.е. в частта, с която е намалено обезщетението поради прилагане на чл.51, ал.2 ЗЗД.
По отношение на останалата обжалвана отхвърлителна част на въззивното решение не са поставени правни въпроси, обосноваващи приложното поле на касационното обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 6789 от 23.10.2012 г. по в.гр.д.№ 10879/2012 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г състав в частта за отхвърляне на предявения от Р. Г. Г. срещу [фирма] иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 7 448.96 лева до 14 897.92 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решението в останалата обжалвана част.
Насрочва делото за: за когато страните да се призоват чрез „Държавен вестник”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: