7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№467
София, 01.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2274/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Б. К. К.”, САЩ и на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], срещу решение № 1942 от 06.12.2012 г. по т.д.№ 1060/2012 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 6 състав, с което е : 1. обезсилено решение № 16 от 03.01.2012 г. по гр.д. № 1362/2009 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав в частта, с която са отхвърлени предявените против [фирма] и [фирма], ЕИК[ЕИК], искове с правно основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК за установяване на факта, че [фирма] е действал недобросъвестно при подаване на заявка вх. № 98041869N/16.04.1998 г. за регистрация на търговска марка „B. K.”, регистрирана на 19.05.1999 г. с рег. № 7519 и са оставени без разглеждане тези искове; 2. потвърдено е решението на СГС в частта, с която е признато за установено по предявените срещу [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл.26, ал.3, т.4 от ЗМГО във вр. с чл.124, ал.1 ГПК фактът, че [фирма] е действал недобросъвестно при подаване на заявка вх. № 2001054870N/14.05.2001 г. за регистрация на търговска марка „Б. К.” – комбинирана, с рег. № 52603/07.09.2005 г.
К. – ищец „Б. К. К.”, търговско дружество, учредено и регистрирано съгласно законите на САЩ, Флорида, чрез процесуалния си пълномощник, обжалва решението в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и са оставени без разглеждане предявените срещу двамата ответника установителни искове. Поддържат се касационните основания по чл.281, т.3, предл. първо и второ на ГПК, с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново въззивно разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора в тази част. Изразява се несъгласие с изводите на САС за недопустимост на исковете, като се изтъкват съображения, че независимо от това кога е направена заявката и регистрацията на марката, исковете са заведени по време на действие на ЗМГО и фактът с правно значение е изрично предвиден в закон – чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран следния правен въпрос: „Допустим ли е иск по чл.124, ал.4, изр.2 ГПК, във вр. с чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО за установяване на факт с правно значение – че заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката относно марка, чиято заявка и регистрация е направена преди влизане в сила на ЗМГО. К. поддържа, че така формулирания правен въпрос е обуславящ за изхода на делото, като при аргументиране на отрицателното си становище по него, съдът се е произнесъл и по свързаните с него подвъпроси: „Има ли ищецът правен интерес от водене на иска по чл.124, ал.4, изр.2 ГПК, във вр. с ч26, ал.3, т.4 ЗМГО и може ли спрямо такава марка да се води административна процедура по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО и приложима ли е нормата на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО спрямо марки, чиито заявки са направени преди влизане в сила на ЗМГО.” К. обосновава наличие на допълнителното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, позовавайки се на следните решения на ВКС: решение № 475/28.07.2006 г. по т.д. № 1070/2005 г., II т.о., решение № 77/2005 г. по т.д. № 321/2004 г., II т.о. и решение № 1037/26.11.2004 г. по т.д. № 167/2004 г., II т.о.
К. ответник – [фирма] обжалва решението в частта, с която е потвърден първоинстанционният съдебен акт за приетата недобросъвестност на дружеството при подаване на заявка с вх. № 2001054870N/14.05.2001 г. за регистрация на търговска марка „Б. К.” – комбинирана. Поддържа се недопустимост на решението в частта досежно клас 35 за тази търговска марка, по съображения, че ищецът не твърди и не доказва, че притежава търговска марка регистрирана за посочения клас. В тази насока се изразява и несъгласие с изводите на въззивната инстанция, че услугите от клас 35 – реклама и управление на търговски сделки се явяват услуги, подпомагащи ресторантьорството и неразривно свързани с него, както и, че по този начин се предоставя защита на ищеца в по-голям обем. Поддържат се и основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, с искане за уважаване на касационната жалба, с присъждане на разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване отново се поддържат доводите за недопустимост на решението, а евентуално, се поставят следните правни въпроси: „1. Имат ли самостоятелно значение и подлежат ли на самостоятелна проверка отделните стоки и услуги, за които е регистрирана една марка, при разглеждане на иск по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО срещу тази марка; 2. Действа ли въззивният съд като втора инстанция по съществото на спора и задължен ли е да изложи собствени мотиви при изготвянето на съдебния акт, включително и когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл.272 ГПК и 3. Намират ли приложение общите критерии за недобросъвестност при заявяване на търговска марка, установени в практиката на ВКС, респ. по какъв начин следва те да бъдат приложени спрямо регистрацията на търговска марка, представляваща превод на български език в словната й част и възпроизвеждане на графичната част на регистрирана преди това марка на търговеца-заявител.
По първия и третия въпрос се поддържа допълнителното основание по т.3, а по втория въпрос – т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решения по гр.д. № 1332/2010 г. на първо г.о. и по гр.д. № 191/2011 г., второ г.о.
Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва изцяло жалбата на дружеството – ищец.
Насрещните страни – ответници по съответните касационни жалби оспорват исканията за допускане на касационно обжалване, а по същество считат решението за правилно в съответните обжалвани части. Подробни съображения са изложени в писмени отговори.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащо на касационно обжалване решение, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което са процесуално допустими.
За да обезсили първоинстанционното решение и да остави без разглеждане, като недопустими, предявените искове по отношение на заявка вх. № 98041869 N, въззивният съд е приел, че нормата на чл.26, ал.3 т.4 ЗМГО в частта относно основанията за заличаване на търговска марка имат материалноправен характер и не й е придадено обратно действие, поради което е неприложима по отношение на заявления за регистрация, подадени преди влизане в сила на ЗМГО. Счетено е, че ищецът не би могъл да се ползва от установяването на факта на недобросъвестността на заявителя по отношение на посочената заявка за регистрация на търговска марка „B. K.”, регистрираната на 19.05.1999 г. с рег. № 7519У, поради липса на законова разпоредба към момента на подаване на заявката, предвиждаща заличаване на търговската марка на това основание.
По отношение на втората цитирана по- горе заявка, въззивният съд е въприел изцяло фактическите и правни изводи на първата инстанция за притежавани от ищеца по-ранни марки, регистрирани в САЩ и в други държави, вкл. и марки на Общността и за наличието на сходство с регистрираната от [фирма] търговска марка „Б. К.” и то до степен, създаващо възможност за объркване на потребителя, както и за знанието от страна на ответника – заявител,чрез неговите законни представители, за съществуването на ищцовото дружество и неговата дейност, както и за притежаваните от него и регистрирани в други държави словни и комбинирани търговски марки „B. K.”. Ползвайки изрично предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност, САС е препратил към мотивите на СГС.
В съобразителната част на решението е даден отговор на доводите на ответното дружество във връзка с допустимостта на иска и по отношение на услугите от клас 35 на заявената и регистрирана марка „Б. К.”, комбинирана, с рег. № 52603. Прието е, че услугите от клас 35 – реклама и управление на търговски сделки, подпомагат ресторантьорството и са неразривно свързани с него, а при доказаност на сходство между притежаваните от ищеца по- ранни марки и регистрираната от [фирма] търговска марка и възможност за объркване на потребителя, както и сходство между стоките и услугите, за които марките на ищеца и на ответника са регистрирани – основно за стоки и услуги, свързани с ресторантьорството и заведенията за бързо хранене, оплакванията на ответника за липса на правен интерес от установяване факта на недобросъвестност на заявителя при подаване на заявката, са изцяло неоснователни.
При постановяване на решението в частта за установената недобросъвестност на ответника – заявител при подаване на посочената заявка в Патентно ведомство, решаващият съдебен състав е съобразил трайната практика на ВКС относно приложимите критерии при преценката за недобросъвестност на заявителя – напр. известността на по-ранната търговска марка, идентичност или сходство в съдържанието на двете марки, респ. на стоките, за които са защитени, поведението на заявителя преди и след подаването на заявката за регистрация от гледна точка на знанието за съществуване на по-ранна идентична или сходна марка, ползваща се с правна закрила. Относно субективния елемент, въззивният съд е изложил съображения и във връзка с административния спор по повод регистрирана от ответника търговска марка през 1999 г., с извод за знание от страна на ответника за съществуването на по-ранна идентична или сходна марка, ползваща се с правна закрила, а оттям и за недобросъвестност при подаване на заявката.
По касационната жалба на Б. К. К.:
Поставеният от този касатор правен въпрос относно допустимостта на установителния иск по чл.124, ал.4,, изр.2 ГПК, във вр. с чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО безспорно е значим за делото. Като доказана следва да се прецени и допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос противоречи на разрешението, обективирано в решение № 475/28.07.2006 г. по т.д. № 1070/2005 г. на В., ТК, II т.о. В посоченото решение е налице изрично произнасяне по допустимостта на такъв иск и по отношение на подадена заявка и регистрация на марка по отменения ЗТМПО. Това противоречие обосновава допускането на касационно разглеждане на делото в обжалваната от касатора – ищец част.
По касационната жалба на [фирма]:
Като неоснователни следва да се възприемат доводите за вероятна недопустимост на решението в частта за уважаване на исковете по чл.124, ал.4, изр.2 ГПК, във вр. с чл.26, а.3, т.4 ЗМГО досежно клас 35 за търговска марка „Б. К.”, комбинирана, с рег. № 52603, тъй като предмет на спора е самата заявка и недобросъвестността на заявителя следва да се установи при подаването на заявката за регистрация на търговската марка, в каквато насока е и предявената искова претенция. Относно предмета на иска, е налице задължителна практика на ВКС – решение № 17 от 06.03.2012 г. по т.д. № 294/2011 г., първо т.о., която принципно е съобразена при постановяване на решението.
Материалноправният въпрос, свързан с понятието „недобросъвестност” при подаване на заявка за регистрация на търговска марка и принципните критерии, вложени в съдържанието на това понятие, макар и да се определя като значим за изхода на спора, не е налице поддържаното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителната практика на ВКС – решение по т.д. № 571/2009 г., както и съобразно създадената по време на действие на ГПК/ отм./ трайна и непротиворечива практика/ така, напр. решение по т.д. № 920/2006 г., решение по т.д. № 219/20907 г., решение по т.д. № 225/2004 г., решение по т.д. № 321/2004 г. и др./ под „недобросъвестност” при подаване на заявка за регистрация на един знак като търговска марка, се разбира именно знанието на заявителя, че знакът се ползва от друго лице в търговската му дейност и чрез него това лице е наложило на пазара свои стоки или услуги.”Недобросъвестността” се разглежда от ВКС в цитираната практика като обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, обусловена от конкретни обстоятелства, въз основа на които следва да се прецени доколко поведението на конкретен правен субект – заявил за регистрация търговска марка съставлява действие, засягащо чужди интереси, с цел лична изгода. В случая липсват данни за отклонение от тази практика на ВКС, а от друга страна не са налице основания за промяна на практиката или за нейното изоставяне.
По отношение на втория правен въпрос, настоящият състав приема за недоказана основната предпоставка за допускане на касационен контрол. Въпросът е обоснован единствено с твърдения за неправилност на съдебния акт поради това, че мотивите на въззивния съд са общи и не покриват изискването на процесуалния закон. Тези твърдения биха могли да се квалифицират като касационни основания по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ от ГПК, преценката на които и съответно произнасянето по тях би могла да бъде реализирана само в случай на допуснато касационно разглеждане на делото, но не и в производството по чл.288 ГПК. В този смисъл е и т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1942 от 06.12.2012 г. по т.д. № 1060/2012 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, в обжалваната от „Б. К. К.”, САЩ, част, с която е обезсилено решение № 16 от 03.01.2012 г. по гр.д. № 1362/2009 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав в частта за отхвърляне на предявените срещу [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл.26, ал.3, т.4, във вр. с чл.124 ГПК за установяване на факта, че [фирма] е действал недобросъвестно при подаване на заявка вх. № 98041869N/16.04.1998 г. за регистрация на търговска марка „B. K.”, регистрирана на 19.05.1999 г. с рег. № 7519У и са оставени без разглеждане исковете.
УКАЗВА на касатора – „Б. К. К.”, със съдебен адресат адвокат Ф. Б., [населено място], [улица], да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лева в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представи платежно нареждане по делото, удостоверяващо внасянето на таксата. При неизпълнение на указанието, касационното производство ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решението в обжалваната от [фирма] част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: