4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София 18.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 910/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. И. Х. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 301 от 03.07.2012 г. по т.д. № 561/2012 г. на Апелативен съд – П., Търговско отделение, първи състав, с което е потвърдено решение № 368 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 535/2011 г. на Окръжен съд – Пловдив, четвърти състав за признаване за установено по отношение на Х. Х., че съществува вземането на [фирма] в размер на 48 752.62 лв. – главница по договор № 006LDR-001017 от 23.02.2010 г. за банков кредит, 2 701.37 лв. – лихва от 25.04.2010 г. до 26.09.2010 г. по т.4 от договора и по т.6.1 от общите условия към него, както и разноските по ч.гр.д. № 14669/2010 г. по описа на ПРС – ХІХ гр. състав, за които е издадена заповед № 9111 от 01.10.2010 г. за изпълнение на задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по посоченото ч.гр.дело.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост и по съображения, подробно развити в нея, се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявения иск, с присъждане на разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото правни въпроси, свързани с елементите на кредитната сделка, за да се приеме, че тя е налична и довършена както и с доказване изпълнението на кредитната сделка от страна на банката – усвояването на сумата по кредита, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на въпроса, свързан с приложение на чл.26, ал.2, вр. с чл.207 КТ, с оглед спецификата на казуса, касаторът не сочи конкретни влезли в сила съдебни решения, в които този въпрос да е разрешаван противоречиво, но счита, че следва да се зачетат критериите – добросъвестност и справедливост при преценяване на една търговска сделка като накърняваща добрите нрави.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, счита искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно поради липса на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Съображения са развити в писмен отговор, подаден по реда на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е приел, че сумата по сключения между страните договор за кредит е била преведена по откритата разплащателна сметка на кредитополучателя и се счита за усвоена по смисъла на чл.3.5 от общите условия към договора. С оглед на този извод, не е възприето твърдението на Х. Х. че с изпратената от него нотариална покана от 19.01.2011 г. е развалил договора за банков кредит поради неизпълнение на задължението на банката за превеждане на сумата. В тази насока решаващият състав е счел, че Х. не е изправна страна към този момент поради незаплащане на дължима към 25.04.2010 г. вноска по кредита и неучредяване в полза на банката обезпечение, каквото задължение е поел със сключването на договора.
Въззивният съд не е възприел защитните възражения на ответника за нищожност на договора за кредит поради заобикаляне на чл.207 КТ относно реда за реализиране на отговорност за липси. Отчитайки безспорният факт, че със сумата по кредита е погасена/възстановена парична сума, установена като липса, е прието, че е било налице съгласие от страна на Х. както по отношение съществуването на парично задължение в този размер към банката, така и средството за погасяването му е било избрано от кредитополучателя, с неговото съгласие.
По отношение на твърденията за противоречие на договора на морала и добрите нрави, въззивният съд не е изложил отделни мотиви, а е препратил изцяло към съображенията на първата инстанция, според които с подписване на договора за кредит не са нарушени императивни забрани, тъй като се касае за доброволно плащане на обезщетение за констатирана липса от служител на банката, респ. за финансиране на това плащане, чрез сключване на договора.
Като недоказано е отхвърлено и възражението за сключване на договора за кредит под заплаха, която да мотивира кредитополучателя за подписването му.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото.
Предвид решаващите мотиви на въззивната инстанция и правомощията на ВКС по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК, като значим за изхода на делото следва да се приеме въпроса, свързан с доказване изпълнението на поето от страна на банката задължение по договор за банков кредит за отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и съответно за усвояването на сумата.
По този въпрос не е създадена задължителна съдебна практика и произнасянето по него би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Останалите правни въпроси са свързани с правилността на обжалваното въззивно решение и е недопустимо да се преценяват в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 301 от 03.07.2012 г. по т.д. № 561/2012 г. на Апелативен съд – П., Търговско отделение, първи състав.
УКАЗВА на касатора Х. И. Х. да внесе по сметка на ВКС по 1 029.08 /хиляда двадесет и девет лева и осем стотинки/ лева държавна такса, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, за насрочване на делото за разглеждане на жалбата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: