2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№334
София03.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1156/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1119 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 182/2011 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, шести състав, с което е оставено в сила решение № 341 от 31.03.2010 г. по гр.д.№ 286/2008 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-7 състав за отхвърляне на предявените срещу [фирма], [населено място] искове за сумата 135 930.18 лв. – обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност ищецът да получи приходи чрез отдаване под наем на закупен от ответното дружество апартамент за периода от 01.08.2006 г. до 31.01.2008 г. и за сумата 7 744.20 лв. – обезщетение за подменени от ищеца врати в жилището.
К. поддържа доводи, свързани със задължението на съда за произнасяне по предявения иск, както и оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за достъп до касация се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими въпроси, свързани с приложимото материално право – общите правила на ЗЗД – чл.79, ал.1, вр. с чл.82 ЗЗД или специалните основания за ангажиране отговорността на продавача – чл.195 и чл.197 ЗЗД. Счита се, че произнасянето по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявените искове, квалифицирани по чл.195, ал.2 ЗЗД, въззивният съд е приел за доказано наличието на валиден договор за продажба и недостатъци на продадената вещ, които обаче са явни и са били известни на купувача към продажбата на апартамента, което освобождава продавача от отговорност съгл. чл.193, ал.2 ЗЗД. Независимо от констатацията на съдебния състав за дадена от първата инстанция неправилна правна квалификация на иска, а именно по чл.82 ЗЗД, е изразено становище за неоснователност на претенцията за пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирането на печалба от отдаването под наем на имота за исковия период.
Независимо от този извод, въззивният съд се е произнесъл положително и по евентуалното възражение на ответника за погасяване на исковете по давност, прилагайки кратката едногодишна давност по чл.197 ЗЗД.
Настоящият състав на Търговска колегия на ВКС намира, че касационно обжалване следва да се допусне. Независимо от липсата на категорични и ясни доводи в касационната жалба във връзка с допустимостта на обжалвания съдебен акт, в рамките и на служебното задължение на съда е да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, което се разпростира и в стадия по селекция по чл.288, във вр. с чл.280 ГПК. В тази насока са задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. В случая са налице данни за вероятна недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт, с оглед съответствието между предмета на делото и предмета на решението.
При тази констатация, настоящият състав не дължи произнасяне по инвокираното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, още повече, че касаторът поддържа само част от това допълнително основание, при несъобразяване на дадените задължителни разяснения в т.4 от цитираното тълкувателно решение.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1119 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 182/2011 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, шести състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 873.18/две хиляди осемстотин седемдесет и три лева и осемнадесет стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежно нареждане. При неизпълнение на указанието, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд, за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: