3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№462
С., 22.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 53/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Л. Ц. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение от 31.01.2011 г. по в.гр.д.№ 5877/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-В отделение, с което след отмяна на решение от 27.10.2009 г. по гр.д.№ 1157/2009 г. на Софийски районен съд, 66 състав, Р. Ц. е осъден да заплати на ЗД [фирма] сумата 14 179.58 лева, ведно със законната лихва от 22.12.2008 г., на основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ и разноски по делото – 625.39 лв.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението, като противоречащо на материалния закон и необоснованост. Счита се, че въззивният съд неправилно не е отчел липсата на предпоставки за упражняване на регресни права на застрахователя по чл.274 КЗ. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковите претенции, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значим правен въпрос – изискването за вина, за да е налице непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД. Приложното поле на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като са представени решение на СРС по гр.д.№ 7435/2010 г.и решение на ОС – Пазарджик по гр.д.№ 913/2008 г., без отбелязване за влизането им в сила.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното осъдително решение, въззивният съд е приел за доказана вината на Р. Ц. за настъпване на ПТП на 14.06.2007 г., управлявал МПС с концентрация на алкохол над допустимата, както и, че в резултат на произшествието са настъпили имуществени вреди за С. Я. – собственик на л.а. „Сузуки гранд Витара” с рег. [рег.номер на МПС] , за отстраняването на които ищцовото застрахователнио дружество е заплатило по застраховка „Каско” сумата 14 179.58 лв. Посочено е, че за същата сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Съобразявайки безспорният факт, че виновният за ПТП водач е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в ЗД [фирма], решаващият състав е приел, че при наличие на предпоставките на чл.274, ал.1, т.1 КЗ, за застрахователното дружество, чиито права и задължения се припокриват, е възникнало право на регрес по отношение на причинителя на вредата до размер на платеното от застрахователя обезщетение. Доводите на ответника във връзка с частичната отмяна на наказателното постановление, са счетени за неоснователни, тъй като не е отречена вината на Ц. за настъпване на произшествието.
Настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Този извод е обусловен от служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, което се разпростира и в стадия по селекция по чл.288, във вр. с чл.280 ГПК. В тази насока са задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. В случая са налице данни за вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт, предвид произнасянето по осъдителен иск, а не по специалния установителен иск по смисъла на чл.422, във вр. с чл.415 ГПК/какъвто въззивният съд е приел, че е предявен, макар и без изрично производство по чл.129 ГПК/. Посоченият положителен установителен иск има за предмет установяване на вземането, предмет на вече издадена заповед за изпълнение по приложеното ч.гр.дело № 30474/2008 г. по описа на Софийски районен съд, 71 състав, което е съобразено единствено в мотивите към решението.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 31.01.2011 г. по в.гр.д.№ 5877/2010 год. на Софийски градски съд, ІV-В отделение
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 283.60 /двеста осемдесет и три лева и шестдесет стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд, за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: