4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№503
София02.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 218/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 406 от 07.10.2011 г. по в.гр.д.№ 654/2011 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което след отмяна на решение № 1372 от 18.04.2011 г. по гр.д.№ 1514/2010 г. на Районен съд – Гоце Делчев, е признато за установено, че [фирма] дължи на [фирма], [населено място] сумата 20 000 лева – главница, сумата 2 250 лв. – неустойка за периода от 01.08.2010 г. до 14.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2010 г. до окончателното плащане, ведно с разноските по ч.гр.д.№ 1186/2010 г. на РС – Гоце Делчев, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на договор за заем, сключен между двете страни на 10.12.2009 г.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и отхвърляне на предявените искове, с присъждане на разноски по делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими за делото материалноправни въпроси, свързани с доказване сключването на договор за заем, както и с приложимостта на чл.20 ЗЗД – за изясняване на точния смисъл на договорни клаузи и действителната воля на страните съобразно предвидените законови критерии. К. обосновава приложното поле на касационно обжалване по посочените въпроси с всички предвидени в чл.280, ал.1 ГПК допълнителни основания по т.1, т.2 и т.3 ГПК, като с позовава на задължителна практика на ВКС, на казуална практика, създадена по реда на ГПК/отм/ и практика на въззивни съдилища, съответно приложена.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, тълкувайки сключения между страните договор за заем, е приел, че в договора е отразен факта на предаване на сумата в размер на 20 000 лв. от заемодателя на заемателя. Решаващият състав се е позовал на отделни договорни клаузи – чл.1, чл.2 относно предаване на сумата в деня на подписване на договора, със задължение за връщане до 31.07.2010 г в посочените размери и срокове, на три вноски, а по отношение на обективираното в чл.3 задължение на заемодателя да предаде сумата, предмет на договора, в брой или по банков път в деня на сключването му, е прието, че след като е безспорно, че сумата не е превеждана по банков път, тя е предадена в брой, както е посочено в чл.1 от договора.
В мотивите към решението са изложени подробни правни доводи относно претендираното вземане, предмет на оспорената от длъжника заповед за незабавно изпълнение, съответно предмет на положителния установителен иск по чл.422, вр. с чл.415 ГПК, с извод, че наличието на писмен документ, удостоверяващ получаването на сумата и поемането на задължение за нейното връщане на заемодателя, с уговорен срок, скрепен с подписа на заемателя и липсата на доказателства за връщане на процесната сума, води до основателност на исковата претенция.
Настоящият състав намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.20 ЗЗД и критериите, въз основа на които съдът изяснява точния смисъл на договорни клаузи, е значим за изхода на спора, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. За осъществено следва да се приеме и първото допълнително основание за достъп до касация, а именно – отклонение от задължителна практика на ВКС обктивирана в представените от касатора решения на ВКС, Гражданска колегия ІV г.о по гр.д. № 420/2009 г. и по гр.д.№ 5002/2008 г., както и от служебно известни на настоящия състав решения на Търговска колегия на ВКС – така, напр. решение по т.д.№ 761/2008 г. , І т.о.
Поради доказаност на допълнителното изискване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, ВКС не дължи произнасяне по алтернативните допълнителни предпоставки по т.2 и т.3 на същата разпоредба.
Материалноправният въпрос, свързан с момента, към който договорът за заем се счита сключен и доказването му в процеса, макар и да е значим за делото, решаването му е обусловено от извършеното от въззивната инстанция тълкуване на договора и не може да се счете, че е в отклонение от задължителната практика на ВКС. От друга страна, този въпрос е основан на касационните доводи за неправилност на атакуваното решение, по които ВКС дължи произнасяне при разглеждане на жалбата, а не във фазата по селекция.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на срещу решение № 406 от 07.10.2011 г. по в.гр.д.№ 654/2011 г. на Окръжен съд – Благоевград.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 450/четиристотин и петдесет/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанията, производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд, за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: