3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№102
С..21.02. 2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 745/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. С. от[населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 112 от 19.03.2010 г. по в.гр.д.№ 187/2010 г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд, ХХХІ състав, постановено на 13.11.2009 г. по гр.д.№ 2868/2008 г. за уважаване на предявения от ЗК[фирма] иск по чл.402/отм./ ТЗ за заплащане на сумата 2 502 лв. – изплатено в полза на трето лице застрахователно обезщетение по застраховка „А.” по щета № 63267/2003 г., образувана по повод причинено от ответника ПТП на 13.11.2003 г., ведно със законната лихва от 13.11.2007 г. и разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на решението като постановено по недопустим иск, с оглед приложимостта на § 143 ПЗР към ЗИД на КЗ. Поддържат се и основанията за неправилност на съдебния акт по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и отхвърляне на исковите претенции изцяло, с присъждане на разноски.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими материалноправни въпроси, свързани с приложение на чл.213 КЗ, във вр. с § 143 ПЗР КЗ и с основанието за завеждане на регресен иск. Налице е позоваване на практика на съдилищата, съответно представена като приложение към жалбата. От друга страна, касаторът счита, че с оглед приложимостта на посочените разпоредби, предявеният срещу него регресен иск е недопустим, което води и до недопустимост на решението.Въведени са и доводи за нищожност на решението, тъй като според касатора то е неразбираемо.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е приел за доказани предпоставките на чл.402/отм./ ТЗ за встъпване на застрахователя в правата на застрахования срещу причинителя на вредата- ответник по иска. Отчетени са данните в протокола за ПТП, настъпило на 13.11.2003 г. и неговата доказателствена сила, както и извършеното от застрахователното дружество плащане на имуществените вреди по застраховка „А.” на застрахованото дружество [фирма]. Като неоснователни са преценени възраженията на ответника за липса на негово виновно поведение за настъпване на ПТП, както и доводите за приложимост на §143 ПЗР на КЗ. Последните доводи не са възприети от решаващия състав по съображения, че плащането на застрахователното обезщетение по застраховка”Каско” е осъществено от застрахователя-ищец преди обнародване на КЗ, поради което нормата на чл.213, ал.1, изр.4 КЗ не намира приложение.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото.
Поставеният материалноправен въпрос, свързан с приложението на §143 ПЗР на З., във вр. с чл.213, ал.1, изр.4 КЗ е значим за изхода на делото, предвид фактическите и правни изводи на въззивния съд в мотивната част към решението. Налице е и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в отклонение от трайната и непротиворечива практика на ВКС, постановена по новия съдопроизводствен ред – например Решение № 165а от 26.10.2010 г. по т. д. № 690/2010 г., ІІ т.о., Решение № 47 от 11.05.2010 г. по т.д.№ 655/2009 г., І т.о., Решение № 212 от 24.03.2010 г. по т.д.№ 447/2009 г., ІІ т.о., Решение № 141 от 30.09.2010 г. по т.д.№ 657/2009 г., ІІ т.о. и др. Посочената съдебна практика е известна на настоящия съдебен състав, а от друга страна тя е и публикувана, вкл. и в правно-информационните системи. Предвид наличието на основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се преценява доколко са налице останалите поддържани от касатора основания за достъп до касация.
Останалите доводи са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 112 от 19.03.2010 г. по в.гр.д.№ 187/2010 г. на Окръжен съд – Варна.
УКАЗВА на касатора на Р. М. С. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50.10/петдесет лева и десет стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, за насрочване на делото за разглеждане на жалбата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: