Определение по т.д. №1123/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№169
гр. С.,22.03.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1123/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] –гр.С. срещу решение №566 от 17.06.2010 г.на С. апелативен съд постановено гр.д. №2661/2009 г., с което е отменено решение от 11.10.2008 г. и допълнително от 21.04.2009 г. по гр.д. № 3013 / 2006 г. по описа на СГС , ГО, І-5 състав и съставът на въззивния съд е отхвърлил иска на касатора срещу Н. И. К. с правно основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ за сумата от 345 527,94 лева –обезщетение за имуществени вреди причинени от ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ . Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на така предявения искове.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК, евентуално е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище, че същата не следва да се допуска до касация, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което приема, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ за сумата от 345 527,94 лева –обезщетение за имуществени вреди причинени от ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ е неоснователен, съдът е приел, че исковата претенция се основава на претърпени вреди от насочване изпълнението върху имущество принадлежащо на трето за изпълнителното производство лице-ищецът [фирма]. Съдът се е позовал на изричната разпоредба на чл. 336 ал.3 от ГПК/отм./, съгласно която в тази хипотеза следва да отговаря взискателят, от което следва, че ответницата в качеството й на ЧСИ не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по така предявения иск. Изложил е съображения в мотивите на съдебния акт, че отговорността на ЧСИ произтичаща от причинени в тази хипотеза имуществени вреди, би могла да се ангажира единствено , когато същият е действал при изрично възлагане по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ от страна на взискателя на правото да определя имуществото, върху което да насочи изпълнението , в който случай и двамата биха отговаряли при условията на несъщинска солидарност. Доколкото фактът на подобно възлагане е останал недоказан от страна на ищеца, то искът е отхвърлен като недоказан по основание.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора, този за обхвата на хипотезите на имуществената отговорност на частния съдебен изпълнител и по-точно следва ли последният да отговаря и за свои незаконосъобразни действия в изпълнителното производство, за които липсва изрично възлагане по смисъла на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ от страна на взискателя.
Твърди, че в обжалваното решение този въпрос е решен в противоречие с посочената казуална практика на ВКС – т.е. налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК, евентуално е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат под най-малко една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. Следователно по отношение на така поставения правен въпрос е налице съотносимост към предмета на спора, тъй като съдът е изградил крайните си изводи от значение за изхода на спора въз основа на него. От съдържанието на приложените към изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдебни решения на ВКС се установява, че същите не представляват нито задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1, т.1 от ГПК , нито незъдължителна казуална практика от категорията на чл.280 ал.1, т.2 ГПК, тъй като са постановени по реда на чл.73 от ЗЧСИ , в производство по обжалване решението на състав на дисциплинарната комисия към К. , постановено по реда на чл.72 от ЗЧСИ, а не в спорно исково производство. По изложените съображения не налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК на обжалваното решение.
По отношение наведеното основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК, обуславящият въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, съдът намира, че същото е налице по така формулираният правен въпрос. По конкретния, обуславящ решаването на настоящия спор, правен въпрос липсва задължителна практика на ВКС и не се сочи казуална практика на съдилищата, което обстоятелство, съчетано със сравнително новия институт на имуществената отговорност на ЧСИ въведен със ЗЧСИ /в сила от 01.09.2005 г./ води до необходимостта от тълкуване на законовата норма в разпоредбата на чл.74 от ЗЧСИ , с оглед точното и прилагане и с оглед развитие на правото.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №566 от 17.06.2010 г.на С. апелативен съд постановено гр.д. №2661/2009 г..
УКАЗВА на касатора Т. Б.”АД –гр.С. да внесе по сметка на ВКС на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата сумата от 6 900 лева в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.