О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
[населено място] ,10.02.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 802 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД „А. България „ против постановеното на 26.04.2011 год. решение на Софийски апелативен съд , Търговско отделение , 6 състав , по т.д.№ 480 / 2010 год. , с което е отменено решение № 749 / 21.07.2010 год. на СГС, ТО,VІ – 5 състав , постановено по т.д.№ 480 / 10 год. и жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] , на основание чл.208 ал.1 от КЗ сумата от 27 600 лева , обезщетение за кражба на застраховано по имуществена застраховка „ Каско „ при ЗАД [фирма] моторно превозно средство. К. навежда основание за неправилност на постановеното решение , поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост . Формулира основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 2 и т .3 ГПК .
Ответната страна оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като счита, че е неустановима идентичност на правния спор между обжалваното и соченото като приложимо към твърдяното касационно основание друго въззивно решение .
Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ отделение , като констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и е редовна , с оглед срока на депозиране , съдържание и приложения , съгласно чл.283-284 ГПК, както и че атакуваното решение подлежи на касационно обжалване , след преценка на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК намира следното :
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване ЗАД „А. България „ се позовава на приложимост на чл.280 ал.1 т. 2 и т.3 от ГПК . Сочи противоречиво разрешаване в практиката на съдилищата на материалноправния въпрос от значение за изхода на спора , който в съответствие с правомощието си за уточнение и конкретизация, съгласно ТР № 1 / 19.02.2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК , съдът възприема със следното съдържание : достатъчно ли е само наличието в Общите условия на застрахователя на клауза , предвиждаща задължение за застрахования , скрепено със санкция при неизпълнение – намаляване или изключване на застрахователното обезщетение , за да бъде намалено или отказано застрахователното обезщетение . К. твърди, че по така поставения въпрос липсва формирана съдебна практика , както и че въззивното решение е дало отговор на същия въпрос в противоречие с друго влязло в сила въззивно решение – по гр.д.№ 2686 / 2010 год. на СГС, ГО, ІІ г въззивен състав , приложено към жалбата .
Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК , правен въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело .
В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че оставянето на малкия талон от свидетелството за регистрация на откраднатия автомобил в друг автомобил на застрахования , предходно откраднат , не съставлява нарушение на задължението му съгласно чл.50.1 от Общите условия на застрахователя .Тълкувал е договорната клауза , като приложима при неизпълнение на задължението да не се оставя в МПС, при напускането му, свидетелството за регистрация в цялост / част І и ІІ , съгласно Наредба № 1 – 45 / 24.03.2000 год. за регистрацията, отчета , пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях/, както и във всички случаи – неоставянето на част І от свидетелството за регистрация . Изхождайки от придадените функции на т.нар „ малък талон „ – част ІІ от свидетелството за регистрация – в сравнение с тези на част І от същото , съгласно Наредбата / чл.33 ал.4 вр. с ал. 2 / , съдът е обосновал извод , че изгубване държането на малкия талон / откраднат ведно с друго МПС на застрахования , предходно на процесната кражба / само по себе си не води до увеличение на риска от настъпването на застрахователното събитие. Застрахователят би имал право да намали застрахователното обезщетение на основание чл.56 от ОУ само ако неизпълнението на конкретното задължение е способствало увеличението на риска от настъпване на застрахователното събитие , което съдът не е намерил, че е налице.
В противопоставеното, влязло в сила въззивно решение от 10.03.2011 год. по гр.д.№ 2686 / 2010 год. , Софийски градски съд , макар да е изложил собствени мотиви , основани на договорната клауза и нарушението й , досежно идентичен вид неизпълнено задължение на застрахования – оставяне малък талон от свидетелството за регистрация в автомобила – обект на кражба , същевременно е препратил и към мотивите на първоинстанционното решение по гр.д.№ 12609 / 2009 год. на СРС , на основание чл.272 от ГПК , сочейки ги неразделна част от собствените си . Първоинстанционният съд е приел , че неизпълнението на задължението, визирано в Общите условия и скрепено със санкция – намаление на застрахователното обезщетение – оставяне малкия талон от свидетелството за регистрация в автомобила – е нарушение на задължението да не се оставя свидетелството за регистрация в автомобила след напускането му , залегнало в ОУ . Приел е , че не е налице противоречие между договорната клауза за намаление на застрахователното обезщетение , в случай на неизпълнение на това задължение и закона – чл.207 ал.1 предл.2 вр. с пр.1 от КЗ – тъй като поетото задължение „ свидетелството за регистрация да не бъде оставяно в МПС „ е задължение относимо към предписанията на застрахователя , за дължимо от застрахования поведение , по отстраняване източниците на опасност от настъпване на застрахователното събитие . Първоинстанционният съд е обосновал окончателен извод, че оставянето на малкия талон в МПС при напускането му , наред с факта , че съставлява нарушение на задължение на застрахования , поето в застрахователния договор , обективно способства увеличението на риска и на това основание предпоставя намаление на застрахователното обезщетение .
От гореизложеното следва, че касаторът е формулирал относим към решаващите изводи на съда материално-правен въпрос , но не установява приложимост на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК . Неизпълнението на задължението на застрахования е преценявано от всеки съд и в аспект дали обективно способства увеличението на риска , за да би било санкционирано с намаление на застрахователното обезщетение, съгласно клаузата на ОУ . С оглед обекта на конкретното неизпълнено задължение – малък талон / част ІІ от свидетелството за регистрация / всяко от съдилищата действително е обосновало различен извод .Така в обжалваното решение съдът е приел, че от значение за способстване увеличението на риска е оставянето на свидетелството за регистрация вцялост в МПС , а в противопоставеното решение е прието, че и оставянето на малкия талон е нарушение по смисъла на конкретната клауза на ОУ и способства увеличението на риска . В тази връзка всяко от решенията е обосновано с предназначението на отделните части на свидетелството за регистрация , съгласно горецитираната Наредба . Това противоречие между двете решения, обаче , е неотносимо към поставения от касатора въпрос, който не е конкретизиран спрямо вида на неизпълненото задължение , а е зададен в смисъл : достатъчно ли е, за да бъде противопоставено като законосъобразно основание за намаляване на застрахователното обезщетение , съгласно чл.207 ал.1 предл. второ вр. с предл.първо от КЗ / в частта за отказ за заплащане на обезщетение въпросът не е релевантен към предмета на спора и приложимата правна норма / , наличието на договорна клауза, вменяваща на застрахования определено поведение и предвиждаща намаление на застрахователно обезщетение , като санкция за неизпълнението му . По така поставения въпрос , свързан с приложението на нормата на чл.207 ал.1 предл. второ вр. с предл. първо от КЗ , липсва задължителна съдебна практика, което обуславя допускане на касационното обжалване , на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК .
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 670 от 26.04.2011 год. по т.д. № 480 / 2010 год. на Софийски апелативен съд , Търговско отделение , 6 състав .
УКАЗВА на касатора ЗАД „ А. България „ , в едноседмичен срок от уведомлението да представи доказателство за платена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса , в размер на 635,40 лв. , на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси , които се събират от съдилищата по ГПК.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :