6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
[населено място] ,27.06.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесети юни , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 162 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по касационна жалба на К. Д. К., П. Ш. К. и Д. К. , граждани на Обединено кралство Великобритания и С. И. , против решение № 1724 / 14.11.2011 год. на Софийски апелативен съд , ГК , ІІ състав , по гр.д.№ 1594 / 2011 год. , с което е потвърдено решение от 28.02.2011 год. по гр.д.№ 4820 / 2009 год. на Софийски градски съд, ГК, І г.о. , 10 състав , с което са отхвърлени предявените от касаторите – ищци против [фирма] искове , с правно основание чл.55 ал.1 предл. трето от ЗЗД, за осъждане ответника да върне заплатената от ищците авансово част от продажна цена , по сключен предварителен договор за прехвърляне право на собственост върху поет за изграждане от прехвърлителя недвижим имот / апартамент / , твърдян като развален от купувачката , предвид виновно неизпълнение задължение на продавача – ответник, залегнало в чл.4.2 от същия. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение с доводи за постановяване в противоречие с материалния закон – чл.87 , чл.20 и чл.20а от ЗЗД , при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.235 ал.2 ГПК и необоснованост . В обосноваване допустимост на касационното обжалване сочат приложима хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – постановяване на въззивното решение в противоречие със задължителна за въззивна инстанция съдебна практика , непосочена конкретно и по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото .
Ответната страна оспорва жалбата , вкл. наличието на основания за допустимост на касационното обжалване . Счита, че формулираните въпроси нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на ТР № 1 /2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , тъй като не са свързани със спецификата на делото и конкретни аспекти на предмета на спора , вкл. не е обоснован допълнителен селективен критерий за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК .
Третото лице – помагач на ищците – [фирма] – не е взело становище по жалбата .
Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ отделение, констатира че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищците обосновават претенцията си , с правно основание чл.55 ал.1 предл. трето от ЗЗД , с неизпълнение задължението на ответното дружество – продавач по чл.4.2 от сключения предварителен договор . Разпоредбата на чл.4.2 / в приложимата към настоящия спор част / предвижда , че купувачът има право да развали договора и без предизвестие , в случай че без негово изрично писмено съгласие продавачът сключи каквато и да било сделка с имота . Като такава ищците визират сделки по учредени от [фирма] 2 договорни ипотеки върху правото на строеж за обектите от ваканционен комплекс „А. Вали „ , в които се включва и обекта, задължение за чието застрояване и последващо прехвърляне в полза на ищците е поело ответното дружество . Твърди се , че предвид неизпълнение задължението на ответника по чл.4.2 , ищците са развалили без предизвестие сключения предварителен договор, поради което претендират връщане на заплатеното . Според ищците , уговорката на страните в чл.4.2 и по смисъла на чл.20а от ЗЗД има силата на закон и доколкото е напълно ясна и непротиворечива не подлежи на тълкуване по смисъла на чл.20 от ЗЗД, каквото въззивният съд, противно на установените от задължителната съдебна практика предпоставки за извършването му , е предприел , подменяйки волята на страните . Предвид диспозитивния характер на нормите на чл.87 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, жалбоподателите намират, че право на страните е да уговорят начина на разваляне – без предизвестие и в хипотези извън визираната в чл.87 ал. 2 от ЗЗД , както и за неизпълнение на каквото и да е задължение , уговорено с прилагане на тази санкция, без значение дали същото реално уврежда или съдържа потенциална заплаха за увреждане интересите на купувача .
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приложил клаузата на чл.4.2 във връзка с чл.4.1 б.”б” от сключения предварителен договор от 04.12.2006 год., като е приел, че не е налице нарушение на задължение на ответника – продавач, което прави невъзможно изцяло или отчасти изпълнение задължението за сключване на окончателния договор , така както е уговорено в чл.4.1 б.”б” – прехвърляне на имота без тежести , вкл. ипотеки . Приел е , че като засягащо интереса на кредитора – купувач , неизпълнението на задължението по чл.4.2 следва да се преценява към момента на сключване на окончателния договор, т.е. и доколкото учредените вещни тежести върху имота са били налице и към момента на настъпила изискуемост за изпълнение задължението за сключване на окончателния договор . Именно в този смисъл следва да се възприемат и разсъжденията му за неизпълнение , което не уврежда интереса на кредитора , тъй като само по себе си не предпоставя неточно изпълнение на поетото задължение за прехвърляне на имота , чист от тежести , вкл.ипотеки , преценимо едва към момента на сключване окончателния договор . Съдът не е изложил извод за неоснователност на иска, основан на чл.87 ал.2 от ЗЗД .
К. е формулирал следните правни въпроси по чл.280 ал.1 от ГПК : 1 / Императивни ли са разпоредбите на чл. 87 ал.1 , ал.2 и ал.4 от ЗЗД ? ; 2 / Недействителна ли е уговорката в чл .4.2 , като сключена в противоречие със закона и по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД ? ; 3/ Учредената договорна ипотека съставлява ли сделка от категорията на посочените в чл.4.2 вр. с чл.4.1 от процесния предварителен договор ? ; 4 / Релевантен ли е за наличието на основание за разваляне на договора факта , че сключването на договорната ипотека създава потенциална заплаха за интереса на купувача / доколкото ипотеката следва имота и преминава в тежест на новия собственик при прехвърлянето му / или за развалянето е необходимо пряко увреждане интереса на купувача по предварителния договор ? и / в същия смисъл / – 5/ Липсата на пречки за бъдещо точно изпълнение на задължението за прехвърляне собствеността върху имота – предмет на сключения предварителен договор , в смисъл на прехвърляне без тежести – изключва ли неизпълнението на конкретното поето в чл.4.2 задължение, като самостоятелно основание за разваляне на договора? Последните два въпроса настоящата инстанция е конкретизирала и уточнила в съответствие с правомощието , предоставено й с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Касаторите не са посочили задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Тълкувателно решение № 30 / 17.06.1981 год. на ОСГК , постановено при действието на ЗУС / отм. ДВ бр. 59 от 22.06.1994 год. / няма характер на такава задължителна съдебна практика , а и е неотносимо към поставените правни въпроси , ако би било посочено в хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК . Допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК не е мотивиран, а е формално посочен , без обосноваване с приложението на конкретна правна норма – непълна , неясна или противоречива, предпоставяща тълкуване или прилагане закона по аналогия , с оглед създаване на непротиворечива практика или преодоляване на създадена такава , но погрешна , в интерес на точното прилагане на закона и за развитието на правото, формиращи общо основание за допустимост на касационното обжалване.
Независимо от формалното непосочване на обстоятелства за прилагане на допълнителни селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, само по себе си достатъчно за недопускане на касационното обжалване , следва да се съобрази преди всичко , че формулираните от касатора въпроси нямат характеристиката на правни , по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Правен е въпросът , включен в предмета на спора , отговора на който е обусловил решаващите изводи на съда . Не е правен , по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, въпрос свързан с проверка правилността на действията на въззивния съд, предмет на производството по същество и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК . Въпросът не следва да е фактологично обусловен , а да се извежда от правните съображения на съда по прилагането на закона и практиката . В този смисъл въпросите по п. 3 ,4 и 5 нямат характеристиката на правни въпроси . Същите са свързани с правилността на въззивния акт , който в изводите си е предпоставен от тълкуването на клаузите на чл.4.2 вр. с чл.4.1 б.” б” от сключения предварителен договор . Резултатът от тълкуването е предмет на преценка за правилност на въззивното решение , а относно необходимостта от тълкуване , макар да е обосновал касационната си жалба по същество с липсата на предпоставки за извършването му от съда , касаторът не е формулирал относим въпрос, нито посочил доказателства по прилагане на допълнителния селективен критерий. В задължителната съдебна практика по допустимостта на тълкуването се приема , като предпоставка за извършването му , наличието на неяснота или противоречие в сключена между страните уговорка или спор относно прилагането на конкретна клауза / реш. № 81 / 07.07.2009 год. по т.д.№ 761 / 2008 год. на ВКС, ТК, І т.о. / . Доколкото в чл.4.2 е визирано неизпълнение с общата формулировка „ сделка с обекта „ , но страните спорят относно прилагането на клаузата , съдът по необходимост е тълкувал волята им , в съответствие със съдържанието на поетите от изпълнителя задължения , посочени в чл.4.1 и конкретно чл.4.1 б.”б” от сключения предварителен договор . Следва да се посочи и обстоятелството , че изводът на въззивния съд, че учредените договорни ипотеки не обуславят основание за разваляне на договора , не е основан на преценка въздействието на неизпълнението върху увреждане абстрактен интерес на кредитора – купувач , а в съответствие с интереса от точното изпълнение на насрещното задължение на продавача по договора , съгласно уговореното – прехвърляне на имота без тежести . В този смисъл, въпроса по п. 4 и п.5 са непрецизно формулирани . При това не се касае за единствен решаващ довод на съда . Изрично е мотивиран извод , че договорите за учредяване на ипотеки не са сделки с „ обекта „ , като учредени върху вещното право на строеж и доколкото е съобразено, че към момента на сключване на окончателния договор е от значение дали същите обременяват обекта – апартамент – или са заличени, каквато ответникът твърди , че е практиката му при сключване на окончателните договори за покупко – продажба . Формулираните в п.3,4,5 въпроси , обвързани с конкретни факти по сключването и изпълнението на сделката , безспорно са от значение за преценка правилността на постановеното решение, но не предпоставят еднозначен отговор по приложение на закона или съдебната практика, в който смисъл не могат да обусловят достъп до касация.
Въпросите по п.1 и п.2 изобщо не са били предмет на отговор в мотивите на въззивния съд . Доколкото под диспозитивност на чл.87 ал.1 от ЗЗД касаторът визира свобода в съдържанието на задълженията, с които страните биха обвързали разваляне на договора , като санкция за неизпълнението им, това му съображение не кореспондира със съдържанието на нормата .Същата нито изброява изрично, нито посочва описателно, чрез техни характеристики , нито ограничава задълженията по конкретно правоотношение , чието неизпълнение може да предпостави разваляне . Противен извод не е мотивиран от въззивния съд .Няма и изричен извод за неприложимост на чл.87 ал.2 от ЗЗД в конкретния случай , макар съдът да е коментирал предпоставките за приложението на нормата . Решаващ е изводът му ,че изобщо липсва неизпълнение на задължение, предоставящо право на купувача да развали договора, преценката за правилността на което не предпоставя допустимост на касационното обжалване . По приложението на чл.87 ал.4 от ЗЗД въззивният съд също не е излагал съображения .
Ответната страна е претендирала възмездяване на разноски – заплатено адвокатско възнаграждение от 1227,10 евро, равностойни на 2 400 лева, в съответствие с договореното , в размер на 2 000 лева без ДДС . Доказано е заплащането им от представляваната страна .
С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд , Търговска колегия , състав на Второ търговско отделение , на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1724 / 14.11.2011 год. , постановено по гр.д.№ 1594 / 2011 год. на Софийски апелативен съд , Гражданска колегия , ІІ състав .
ОСЪЖДА К. Д. К., П. Ш. К. и Д. К. , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.2 от ГПК да заплатят на [фирма] разноски за настоящото производство, в размер на 2 400 лв., равностойни на 1 227,10 евро .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :