3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
[населено място] , 02.07.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесети юни , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 102 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Мария С. И. против решение № 531/ 16.11.2011 год. по гр.д.№ 1030 / 2011 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 354 / 29.06.2011 год. по т.д.№ 812 / 2010 год. на Пловдивски окръжен съд . С потвърденото решение е признато за установено по отношение на ищеца [фирма], по иск с правно основание чл.422 от ГПК, че същият има вземане към ответницата – касаторка Мария С. И., в размер на 28 821,19 лева , на основание запис на заповед от 29.11.2007 год., по който ответницата е авалист , ведно със законната лихва върху същата сума . Касаторката оспорва правилността на въззивното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон , като се основава на приложимост на разпоредбата на чл.147 от ЗЗД и при менителничното поръчителство. С оглед това намира , че отговорността й е отпаднала , предвид изтичането на 6 –месечния срок , съгласно предл. първо на чл.147 ал.1 ЗЗД , преди подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично вземане, на основание авала на записа на заповед . Намира , че апелативният съд изобщо не се е произнесъл по довода за недобросъвестно използване на записа на заповед от приносителя , въпреки че задължението на издателя по каузалното му правоотношение с приносителя , в обезпечение на което е издаден менителничния ефект, е погасено. В съответствие с възраженията си срещу правилността на решението , касаторът сочи допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба ,като счита че липсва формулиран процесуалноправен или материалноправен въпрос , по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК . Предвид липсата на конкретен правен въпрос необоснована ,според страната остава и допустимостта на касационната жалба по формално посочения селективен критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК , изхожда от легитимирана да обжалва страна и съдържа реквизитите съгласно чл.284 от ГПК, като е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване настоящият състав намира следното :
В изложението по чл.284 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК няма формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Наведени са съображения против възприетата изцяло от въззивната инстанция мотивировка на първоинстанционния съд, с довод , че последното изключва прецизното вникване в казуса . Освен , че не съдържа конкретен предмет , по който съдът да би се произнесъл по приложението на конкретна процесуална норма , проблемът е еднозначно и ясно разрешен от самия процесуален закон. В чл.272 ГПК изрично се предвижда правото на въззивната инстанция изцяло да препрати към мотивите на първоинстанционното решение , в случай ,че ги споделя. Доколко същите са правилни подлежи на преценка в производството по същество и на основанията по чл.281 т.3 ГПК .
В частта от изложението , обозначена „ по същество„, отнасяйки го към възраженията си по неправилността на въззивното решение – по приложението на чл.147 ЗЗД и за „ недобросъвестно използване” на записа на заповед от приносителя , касаторката сочи за съществен въпроса за „ правилното тълкуване волята на законодателя „ , спор по дължимостта на което не съществува. Налице е и задължителна съдебна практика , с която въззивното решение е съобразено – постановено по реда на чл.290 ГПК реш. № 120 / 30.07.2010 год. по т.д.№ 988 / 2009 год. на ТК , ІІ т.о. на ВКС .В същото, изхождайки от уредбата на менителничното поръчителство в чл.483-485 ТЗ, като самостоятелно / неакцесорно / спрямо главното задължение , е прието , че разпоредбите на чл.147 – 148 от ЗЗД не намират приложение . Относно допустимостта на възражения на авалиста , основани на правоотношението между приносителя и издателя на записа на заповед , също е налице задължителна съдебна практика – постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 17 / 21.04.201 год. по т.д.№ 213 / 2010 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. ,според което менителничният поръчител не може да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави хонората – както абсолютните възражения за недействителност на ефекта / освен възражението относно формата /, така и личните / относителни / възражения , произтичащи от каузалното правоотношение , освен когато и авалистът е страна по каузалното правоотношение, какъвто не е настоящия случай . В случай , че не е страна по каузалното правоотношение, относителни възражения на авалиста са допустими когато приносителят на ефекта е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право / извод от систематичното тълкуване на чл.8 ЗЗД ,чл.63 ал.1 ЗЗД , чл. 289, чл.465 и чл.485 ал.2 от ТЗ / . Касаторката не е формулирала правен въпрос относим към хипотезата на „ недобросъвестност „ или „ злоупотреба с право„ . При това въззивният съд , без да е изложил мотиви доколко твърдените от страната обстоятелства удовлетворяват някоя от хипотезите , е разгледал възражението й за погасяване задължението на длъжника по каузалното правоотношение и издател на записа на заповед , намирайки го неоснователно .
Водим от горното, Върховен касационен съд, ТК, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 531 / 16.11.2011 год. по гр.д.№ 1030 / 2011 год. на Пловдивски апелативен съд .
ОСЪЖДА Мария С. И. да заплати на [фирма] понесените в настоящото производство разноски от 960 лева – адвокатско възнаграждение .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :