О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 290
София, 09.10.2008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря ………….
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч.т.д. N 282/2008г.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. , представлявана от М. на финансите, срещу определение № 259 от 07.04.2008г. по ч.гр.д. № 420/2008г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е оставена без разглеждане поради просроченост подадената от М. на финансите на Република България частна жалба срещу разпореждане на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав от 06.12.2007г. по т.д. № 493/2005г. за издаване на изпълнителни листове в полза на „П” А. , гр. С. и „Р” А. , гр. С..
Частният жалбоподател моли за отмяна на определението. Счита същото за неправилно, тъй като съдът не е съобразил факта на изпращане на призовките за доброволно изпълнение до Министерство на финансите, а не лично до пълномощниците на страната /Д. ч. М. на финансите/ на посочения от тях съдебен адрес, което е в нарушение на разпоредбите на чл.42, ал.1 и чл.46, ал.1 ГПК /отм./.
Ответникът по частната жалба – „Р” А. , гр. С. оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения, развити в писмен отговор от 29.07.2008г.
Ответникът – „П” А. , гр. С. не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на М. на финансите, като представител на Д. , Софийски апелативен съд е счел, че същата е подадена след 7-дневния срок по чл.244, ал.1, изр.2 ГПК /отм./. Този извод е направен въз основа на представените по делото писмени доказателства, а именно – два броя покани за доброволно изпълнение /№ 2* от 28.12.2007г. и № 2* от 27.12.2007г./, изпратени съответно от „Р” А. и „П” А. до М. на финансите. Според решаващия състав, поканите установяват датите на връчване на призовките за доброволно изпълнение до длъжника и изчислен от тези дати 7-дневният срок за обжалване на разпореждането на СГС за издаване на процесните изпълнителни листове, изтича съответно на 04.01.2008г. – в частта му за издаване на изпълнителен лист в полза на „Р” и на 03.01.2008г. – в частта му за издаване на изпълнителен лист в полза на „П” А. , докато частната жалба е подадена на 29.01.2008г.
Определението е правилно.
Изпълнението на парични задължения срещу държавните учреждения /съответно и срещу държавата/ е предмет на специална законова регламентация – чл. 399 ГПК /отм./. То не се развива като същинско изпълнително производство по реда на чл. 323 и сл. ГПК /отм./, което означава, че на длъжника не се изпраща и призовка за доброволно изпълнение съгласно чл. 325, ал.1 ГПК /отм./. Поради това, правилно Софийски апелативен съд е счел, че значение на такава призовка следва да се придаде на предявяването на изпълнителния лист за плащане пред финансовия орган на съответното учреждение – чл. 399, ал.2, изр.2 ГПК /отм./. Този именно е и моментът, от който длъжникът се счита уведомен за издадения срещу него изпълнителен лист и поканен да плати отразената в листа сума. Ето защо, от същия момент започва да тече и срокът за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист.
Неоснователно е поддържаното от частния жалбоподател становище, че срокът по чл. 244, ал.1 ГПК /отм./ следва да се изчислява от датата 22.01.2008г., т.е. от момента на личното уведомяване на пълномощниците на страната на посочения от тях служебен /неправилно наречен в частната жалба „съдебен”/ адрес. Призоваването на страната ч. пълномощника й е само една от предвидените в чл. 46, ал.1 ГПК /отм./ възможности. Законът обаче не е установил задължение призовката, респ. съобщението да се изпраща първо на пълномощника. Още повече, че в случая се касае за специална процедура по предявяване на изпълнителен лист не пред самия длъжник, а пред неговия финансов орган, поради което общите правила за призоваване на страните, съдържащи се в ГПК /отм./, са неприложими. Оттук и изводът, че датите на постъпване на двете покани за изпълнение в регистратурата на финансовия орган представлява именно началото на срока за обжалване на разпореждането за издаване на процесните изпълнителни листове. Изчислен от тези дати, 7-дневният срок по чл.244, ал.1 ГПК /отм./ е изтекъл преди подаването на частната жалба. Ето защо, правилно въззивният съд е оставил същата без разглеждане като недопустима.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 259 от 07.04.2008г. по ч.гр.д. № 420/2008г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: