Р Е Ш Е Н И Е
№ 157
Гр.София, 15.04.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети април, 2014 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 438/14 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 98/ 24.10.13 г., постановена от ОС-Варна /ВОС/ по Н.Д.154/13 г., подсъдимият Н. Л. Д. Ч. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.115 вр.чл.18,ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.116,ал.1,т.3 НК. Осъден е и за извършено от него престъпление по чл.249,ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 340 лв.Определено е общо наказание по силата на чл.23 НК, а именно лишаване от свобода за срок от дванадесет години,което да се търпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.23,ал.3 НК към наложеното общо най-тежко наказание е присъединено и наказание глоба в размер на 340 лв.
Така цитираната присъда е потвърдена с решение № 12/04.02.14 г., постановено от АС-Варна /ВАС/ по В.Н.Д.343/13 г.
Срещу същото е постъпила жалба от подсъдимия, който атакува второинстанционния съдебен акт само в частта по осъждането му за извършено престъпление по чл.115 НК, навеждайки оплаквания за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 3 НПК /цифрово обозначени/. Финалното искане е свързано с намаляване на наложеното наказание.
В съдебно заседание пред ВКС Н. Ч. и неговият защитник поддържат жалбата с изтъкнатите в нея съображения.
Представителят на ВКП и упълномощеният повереник на конституирания като частен обвинител баща на подсъдимия Л. Д. Ч. намират въззивното решение за правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и релевираните в нея аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
Първото оплакване на касатора, изписано по своеобразен начин от човек, непритежаващ юридически познания, погледнато в съдържателен план, е относимо както към нарушение на материалния закон, опредметено в осъждането му за опит за убийство, така и към допускане на съществено процесуално нарушение по повод ценимата доказателствена маса за предходни отношения с баща му. Н. Ч. неотклонно е отстоявал позицията си, че преследваната от него цел не е била да убие потърпевшия, а да му причини телесни увреди, които не само да отмъстят за малтретирането му от малко дете, но и да държат настрана родителя „насилник” от неговата майка. В тази връзка най-напред трябва да се отговори, че решаващите съдилища внимателно са изследвали проблема с лансираното от дееца упражнявано над него насилие от частния обвинител и процедурно законосъобразно са отхвърлили такива твърдения. В крайна сметка гласните доказателствени средства в тази насока, наред с приетите по делото експертни психолого-психиатрични изводи за Н. Ч., правилно стоят в основата на възприетото заключение, че в живота той е агресор, но поради личностовите си особености оправдава собственото си поведение с неустановена по доказателствен път агресия от страна на пострадалия.
По-нататък, в мотивите и на ВОС, и на ВАС е взето подробно отношение какви са обективните действия, предприети от касатора, определящи умисъла му за убийство. Накратко казано, използването на сопа, ударите с бутилки, налагането с юмруци, използването на нож, с който са нанесени увреждания, непричинили летален изход заради яростната съпротива на потърпевшия, говорят за пряк неопределен умисъл, при който се носи отговорност за опит към по-тежкия резултат- в случая това е убийството /т.7 от ППВС 2857 г., изм.и доп.с тълкувателно постановление № 7/07 г.на Пленума на ВС на РБ/. Така е приел безусловно ВАС, в каквато връзка състоятелно не е обсъждал престъпление, свързано с телесна повреда.
Все в контекста на казаното дотук, съдилищата по фактите са възприели тезата, че отказът на подсъдимия да не продължи нападателните си действия, иначе казано- изпълнението на престъплението, не се дължи на негови собствени подбуди, за да е налице доброволен отказ по смисъла на чл.18,ал.3 НК. Той е резултат от активното противопоставяне на Л. Ч.. Пред настоящата инстанция не са изложени доводи, различни от тези пред въззивния съд, които да са необсъдени или които да са контрапункт на приетото от второинстанционния съдебен състав. В този смисъл не е допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348,ал.1,т.1 НПК.
На последно място, не е осъществен порок при постановяване на атакувания съдебен акт в частта по опита за убийство, оценим като явна несправедливост на наложеното наказание- чл.348,ал.1,т.3 НПК. Действително, ВАС не е изписал подробни съображения в обсъжданата насока, но това е,защото сам е преценил,че определеното наказание за опит за убийство, решено при превес на смекчаващи обстоятелства, е очевидно занижено. Поради липса на прокурорски протест или жалба на частния обвинител обаче не е бил в състояния да се произнесе в посока на завишаване на наказанието. Що се касае до третираните от първостепенния съд несъставомерни елементи, оценими при индивидуализиране на наказанието, ВОС е изложил аргументи, принципно възприети от ВАС и от ВКС. В жалбата липсва изразяване на недоволство от тях, което да бъде осмисляно. И. по нея навежда на извод за желание за намаляване на наказанието поради съображенията, обсъдени по-горе, но невъзприети от върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Това, наред с приетите от съдилищата фактори, обуславя извод за липса на необходимост от по-нататъшно снизхождение към подсъдимия.
Затова и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №12/04.02.14 г.,постановено от АС-Варна по В.Н.Д. 343/13 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/