РЕ Ш Е Н И Е
№ 2
гр. София, 28.01.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЮРИЙ КРЪСТЕВ
БИСЕР ТРОЯНОВ
при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 2223 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искане на осъдения А. П. Ч. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 1940/2013 г. на Софийския градски съд и отмяна на решение № 676/ 21.05.2013 г.. Оплакванията са относими към трите касационни основания, като се иска осъденият да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане.
В съдебно заседание осъденият и неговият защитник поддържат искането по изложените в него съображения.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт установи следното:
С присъда от 01.02.2013 г. по нохд № 1163/2012 г. Софийският районен съд признал подсъдимия Ч. за виновен в извършване на престъпление по чл.198 ал.1 от НК и при основанието по чл.55 ал.1 т.1 от НК му наложил наказание три месеца лишаване от свобода, като приложил института на условното осъждане. Осъдил подсъдимия да заплати на Г. Р. 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
С решението си Софийският градски съд изменил присъдата, като увеличил наказанието на три години и обезщетението за вреди на 2000 лв. В останалата част потвърдил присъдата.
Искането е подадено от надлежна страна в законния шестмесечен срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно.
Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения е мотивирано основно с довода, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което изводите относно авторството почиват на предположения. Развити са съображения, че обвинителната теза се крепи единствено на показанията на пострадалия, които са неубедителни и противоречиви. Изразява се несъгласие с мотивите на съда да не кредитира с доверие показанията на свидетелите В., Б. и А.. Сочи се неяснота и вътрешна противоречивост на съображенията по приложение на правото.
Върховният касационен съд намира, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Софийският градски съд не е изпълнил задължението си да направи пълен и обективен анализ на събраните от първата инстанция доказателства и да отговори убедително на възраженията за недоказаност на авторството на престъплението. След като е декларирал съгласие с доказателствения анализ на районния съд и е възпроизвел приетата от него фактическа обстановка, пристъпвайки към отговор на възраженията на защитата въззивният съд е заключил, че противоречия между показанията на пострадалия и тези на свидетелите В., Р., Б. и А. не са налице. Изводът е неверен и се дължи на извращаване на съдържанието на показанията на посочените свидетели. Последните твърдят, че инцидент като описания от пострадалия Р. не е имало въпросната вечер, а не както съдът е приел „че не са видели такова нещо”. Като е използвал игра на думи, съдът на практика не е отговорил на възражението и не е мотивирал защо кредитира едни гласни доказателства за сметка на други. Направил е предположение, че В. е едно от двете неустановени лица, участвали в инцидента и поради това не желае да се самоинкриминира, който извод пък не е в корелация с показанията на Р. и полицаите Г. и Б.. Пострадалият нито същата вечер пред полицаите, нито в разпитите си на ДП или пред съда е изразявал дори и съмнение за намеса на В. в инцидента. Липсата на анализ на доказателствената съвкупност, без да са обсъдени противоречията между гласните доказателства и без да е даден убедителен отговор на възраженията правят голословно заключението за безспорна установеност на авторството на деянието.
Основателно е и възражението, че правните съображения са противоречиви и неясни. На л.7 от мотивите, разсъждавайки върху обективната съставомерност на извършеното съдът заявява, че деянието не е достигнало фаза на довършено престъпление, а малко по-надолу- „ следва да се приеме, че е налице довършено престъпление, а не довършен опит”. По отношение наличието на субективна страна е посочил, че умисълът не се доказва самостоятелно, тъй като е „факт от вътрешния мир на дееца” и се извежда от обективната страна на деянието. Това съждение е очевидно невярно, защото едно деяние се квалифицира като престъпление ако е извършено виновно, а вината не се предполага. Тя подлежи на доказване както всеки друг елемент от престъпния състав. Изложените мотиви в съдебния акт, че подсъдимият е действал с ясното съзнание, че предприема самоуправни действия срещу пострадалия и цели да се обезщети за счупеното огледало чрез употреба на физически натиск не могат да се отнесат безусловно към престъплението, за което е признат за виновен. Това създава затруднения при осмисляне на волята на съда относно правната квалификация.
Като взе предвид горните съображения и на основание чл. 425 ал.1 т.1, вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 1940/2013 г. на Софийския градски съд.
ОТМЕНЯВА решение № 676/ 21.05.2013 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.