Р Е Ш Е Н И Е
№ 186
София, 27.10.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :БИСЕР ТРОЯНОВ
МИЛЕНА ПАНЕВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 551 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на Варненската апелативна прокуратура срещу решение № 75/ 12.04.2016 г. по внохд № 23/16 г. на Варненския апелативен съд. В протеста се развиват съображения за явна несправедливост на наказанията, наложени на подсъдимите и се иска решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Постъпила е и касационна жалба от подсъдимата Й. П. Г., която е оттеглена от нея преди даване ход на делото и поради това не може да инициира касационна проверка.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по съображенията, изложени в него.
Защитниците на подсъдимите намират протеста за неоснователен и молят да бъде оставен без уважение.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното:
С присъда № 102/ 04.11.2015 г. по нохд № 1270/15 г. Варненският окръжен съд признал подсъдимите Г. Г., Й. Г. и Н. В.- М. за виновни, както следва:
Подсъдимият Г. за престъпление по чл. 302 т.2 и т.4 б.”а”, вр. чл. 301 ал.1, вр. чл. 20 ал.4, вр. чл. 26 ал.1 от НК и на основание чл. 58а от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 4000 лв. На осн. чл. 37 ал.1 т.6 и т.7 от НК е лишен от право да заема длъжност в общинската и държавната администрация и да упражнява дейност, свързана с материална отговорност за срок от три години. Признат е за виновен и за извършено престъпление по чл. 210 ал.1 т.1, вр. чл. 209 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК и на осн. чл. 58а от НК е осъден на две години лишаване от свобода. На осн. чл. 23 ал.1 от НК е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от три години, условно, с пет години изпитателен срок, към което са присъединени наказанията глоба и лишаване от права по чл. 37 ал.1 т.6 и т.7 от НК.
Подсъдимите Й. П. Г. и Н. Д. В.- М. за престъпление по чл. 302 т.2 и т.4 б.”а”, вр. чл. 301 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 26 ал.1 от НК, като на основание чл. 58а от НК Г. е осъдена на две години и осем месеца лишаване от свобода, условно с пет години изпитателен срок и глоба в размер на 3000 лв., а М. на лишаване от свобода за срок от две години, условно с четири години изпитателен срок и глоба в размер на 2000 лв. На осн. чл. 37 ал.1 т.6 и т.7 от НК подсъдимите са лишени от право да заема длъжност в общинската и държавната администрация и да упражнява дейност, свързана с материална отговорност за срок от три години.
С решението, предмет на настоящата касационна проверка, Варненският апелативен съд потвърдил присъдата.
Върховният касационен съд намира, че въззивното решение не отговаря на изискванията по чл. 339 ал.2 от НПК. Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата по чл. 371 т.2 от НПК. Пред решаващите съдилища не са оспорени нито фактите по престъплението, нито правната му квалификация. Единственият спор по делото, постановен на вниманието на Варненския апелативен съд е относно размера на наложените наказания и начина на тяхното изтърпяване. От съдържанието на решението обаче е видно, че апелативният съд не е отговорил на нито един довод, изложен във въззивния протест. В допълнението към него, изготвилият го прокурор е изложил съображения, че наложените наказания са несправедливи, защото: продължаваната престъпна дейност е осъществена в рамките на месец и половина и включва голям брой епизоди, налице са два квалифициращи признака на престъплението по чл. 302, вр. чл. 301 от НК, изтъкната е активната, водеща роля на подсъдимата Г. в задружната престъпна дейност, акцентирано е върху обстоятелството, че подс. Г. е извършил и друго продължавано престъпление с няколко отделни епизода, което налага приложение на чл. 24 от НК. Развити са съображения, че окръжният съд е надценил смекчаващите отговорността обстоятелства, наложил е явно занижени наказания, които не съответстват на високата степен на обществена опасност на престъплението подкуп и с оглед размера и начина на изтърпяването им не са в състояние да изпълнят целите на чл. 36 от НК.
На тези доводи Варненският апелативен съд се е спрял в мотивите на решението с няколко изречения, в които липсва каквато и да било конкретика. Декларативно е отразено, че „разборът на всички констатирани обстоятелства е обосновал законосъобразния извод на окръжния съд, че наказанията на подсъдимите следва да бъдат определени под средния законов размер, възприемайки доминиращия превес на смекчаващите такива”..…”предвид ниската обществена опасност на подсъдимите не е необходимо те да бъдат изолирани от обществото с оглед на частната и генералната превенция”. Очевидно е, че мотивите на въззивния съд, с които се прави опит за отговор на протеста по единствения спорен въпрос по настоящото дело са толкова повърхностни и общи, че по същество се приравняват на липса на мотиви. Касационният състав не е в състояние на разбере волята на въззивната инстанция относно справедливостта на наложените на подсъдимите наказания по размер и начин на изтърпяване, съотв. защо не се приемат за основателни доводите на прокурора. Липсата на мотиви е абсолютно основание за отмяна на съдебния акт, тъй като прави невъзможна касационната проверка по релевираното касационно основание.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 75/ 12.04.2016 г. по внохд № 23/2016 г. на Варненския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.