Р Е Ш Е Н И Е
№ 340
гр. София , 20 юни 2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 1709/2011г.
Производството е образувано по искане на осъдената Р. И. за възобновяване на нохд №1958/2008г., по описа на Плевенски районен съд /РС/ и отмяна на обявената присъда №242/29.09.2008г., на основание чл.425, ал.1,вр.чл.423, ал.1 от НПК.
В съдебно заседание на 16.06.2011г. осъденото лице и процесуалните му представители поддържат заявените претенции. Поставя се акцент на незнанието на Р. И. за проведения срещу нея наказателния процес и за постановения осъдителен акт.
Прокурор от ВКП аргументира основателност на подаденото искане, като се позовава на предписанията на чл.423, ал.1 от НПК.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 29.09.2008г., по нохд №1958/2008г., РС-Плевен е признал Р. И., за виновна за осъществено на 20.09.2001г. престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, като ангажирал нейната наказателна отговорност и при условията на чл.54 от НК й наложил наказание – лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което отложено с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок, на основание чл.66 от НК.
Съдебният акт не е бил предмет на въззивна и касационна инстанционна проверка, и влязъл в сила, с произтичащите от това последици, сочещи на необжалваемост и юридически стабилитет.
Депозираното искане за възобновяване на нохд №1958/2008г. на Плевенски РС е допустимо за разглеждане в настоящото производство, при съблюдаване изискванията на чл.423 от НПК, като преценката на приложената документация и интерпретацията на действуващата уредба, сочат на неговата основателност.
Правото на задочно осъдения да иска отмяна на постановената и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него в досъдебната и съдебна фаза, е предоставено от разпоредбата на чл.423 от НПК. Формираният правен извод се обосновава от граматическото, семантическо и историческо тълкуване на визираната процесуална норма, с оглед съзнателно използваното терминологично понятие наказателно производство, и предвид въведените допълнителни уточнения в чл.423, ал.1 от НПК със ЗИДНПК /ДВ, бр.109/2008г./
Очертаните процесуални предписания са логическа последица от регламентираните в чл.55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателния процес, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на чл. 6. 3, б.„а”,”b”, ”c” и „d” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, /ЕКПЧ/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползува квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от съда. Правната разпоредба на чл.423 от НПК е съобразена и с практиката на съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно, да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда, както относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита, така и досежно приложението на материалния закон.
Внимателният преглед на представените по делото писмени материали предпоставя заключение, че осъдената И. не е участвала лично при досъдебното и съдебно разследване.
С постановление от 20.09.2001г. е образувано дознание №977/2001г. срещу неизвестен извършител, преобразувано на 30.10.2001г. в предварително производство, поради установеното от изслушаните свидетели и направеното разпознаване, че автор на престъпното деяние е непълнолетната Р. И..
В рамките на досъдебното разследване и след констатации, че пострадалият от посегателството против собствеността и неговата съпруга са в чужбина, на 18.12.2001г. производството е спряно, на основание чл.239, ал.1, т.3 от действащия закон. След реализирани процесуални действия по възобновяване и последващо спиране с постановления от 07.04.2005г. и 25.04.2006г., наказателното производство срещу Р. И. е възобновено повторно на 07.04.2008г., като поради постъпила официална информация от НС ”Полиция”, че е напуснала пределите на Р България на 28.01.2007г. и е налице обективна невъзможност за нейното издирване, тя на 27.05.2008г. е привлечена в качеството на обвиняема, при условията на задочна процедура по чл.206, вр.чл.269, ал.3, т.3 от НПК, финализирала с неприсъствено предявяване на разследването. На 05.06.2008г., по внесен от РП–Плевен обвинителен акт срещу Р. И. е образувано нохд №1958/2008г., по описа на Плевенски РС, насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 24.06.2008г. Призовката на подсъдимата за определената дата ведно с обвинителния акт е върната в цялост със забележка, че същата не живее на посочения адрес и според изявления на близките й, е с влошено психическо здраве и с неизвестно местожителство. Първоинстанционният съд е положил усилия за установяване местонахождението на Р. И. и за надлежното й уведомяване за съдебното производство, обективирани в изискани и предоставени справки от НС ”Полиция”, и съдържащи данни за организирано общодържавно и международно издирване.
Процесуална последица от осъществената дейност е назначаването на служебен защитник на подсъдимата в съответствие с изискванията на чл.94, ал.1, т.8 от НПК и даване ход на делото в открито заседание на 29.09.2008г., при съблюдаване на правните предписания на чл.269, ал.3 от НПК, с последващо съдебно следствие, приключило с присъда на същата дата.
Визираната фактология обосновава налични предпоставки за възобновяване на делото, по предвидения в чл.423 от НПК ред. Изследваната конкретика не сочи на виновно поведение на Р. И., съзнателно препятстващо разследването; на неправомерно отклонение от досъдебното и съдебно производство, при знание за неговото стартиране и развитие; и на демонстрирано нежелание за участие, а индицира на процесуално бездействие на досъдебните органи, лишило осъдената от присъствие в наказателния процес.
В обсега на продължителния шестгодишен период на досъдебното производство, предхождащ заминаването на осъдената в чужбина и значително надхвърлящ установените времеви стандарти на изискуемия се от чл.6, т.1 от ЕКПЧ и чл.22 от НПК разумен срок, срещу Р. И. не е предприето наказателно преследване, не е повдигнато обвинение и не са наложени мерки за процесуална принуда, очертаващи нейния наказателноправен статус, с произтичащите от това права, задължения и ограничения.
Правната норма на чл.6 от ЕКПЧ и константна практика на Европейския съд по приложението лимитират търпимост към задочното производство в процесуална ситуация на доказан отказ на обвиняемото /подсъдимо/ лице да се яви по делото и да се защитава, или на бягство от правосъдието, каквито обстоятелства не се констатират в казуса, предмет на разглеждане. Процесуалната възможност обвиняемият /подсъдим/ да участвува в наказателното производство и да се защитава сам е основен елемент и същностна характеристика на правото на справедлив процес, поради което нежеланието за нейното реализиране трябва да бъде извън съмнение, да е резултат от достатъчна по обем, яснота и доказателствен интензитет информираност, липсващи в случая.
Аргументи, подкрепящи изведеното заключение са инкорпорирани и в актуалната редакция на разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК, в сила от 27.12.2008г., императивно предписваща уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастие в наказателното производство и предоставяща възможност за лична защита – гаранция за справедлив процес, като изключение от установения регламент е допустимо при изпълнена процедура по чл.254, ал.4 НПК и последващо неявяване на подсъдимия в съдебно заседание без уважителни причини, или при прояви на недобросъвестност, изразили се в укриване от надлежните органи и в осуетяване на наказателното преследване.
Изложените съображения мотивират вътрешното убеждение на касационния съд за прилагане на извънредния способ за контрол по чл.423 от НПК, чрез възобновяване на нохд №1958/2008г., отмяна на постановената по него присъда и връщане делото на прокурора за ново разглеждане, с участието на Р. И. и при осигурени реални параметри за упражняване на нейните процесуални права.
При съблюдаване изискванията на чл.423, ал.4 от НПК, настоящият съдебен състав намира, че с оглед приобщените фактически данни за продължителен престой на задочно осъдената в чужбина и за множество предходни осъждания, индициращи на опасност от укриване и извършване на престъпления; и предвид необходимостта от бързи и своевременни процесуално-следствени действия, обусловена от изтеклия дълъг период от престъплението, е наложителна мярка за неотклонение задържане под стража.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр.чл.423, ал.1 и 4 от НПК, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА нохд №1958/2008г. на Плевенски РС.
ОТМЕНЯ присъда от 29.09.2008г. на РС-Плевен, по нохд №1958/2008г. и ВРЪЩА делото на прокурора за ново разглеждане.
Определя на Р. Т. И. мярка за неотклонение- задържане под стража .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.