РЕ Ш Е Н И Е
№ 381
София, 04.11.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :ЖАНИНА НАЧЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1322 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ж. Х. Х. срещу решение № 334/ 04.06.2014 г. по внохд № 97/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е изменена присъда на Старозагорския окръжен съд. Заявени са нарушения по трите касационни основания, като по същество се иска наказанието да бъде индивидуализирано при основанието по чл.55 от НК или делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:
С присъда № 2/ 23.01.2014 г. по нохд № 381/ 2013 г. Старозагорският окръжен съд признал подсъдимия Ж. Х. за виновен в това, че на 14.04.2013 г., при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ /златен синджир/ на стойност 1257.75 лв. от владението на М. П. Д. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и на основание чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.А от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода.
С решението, предмет на касационната проверка, Пловдивският апелативен съд увеличил наказанието на седем години лишаване от свобода и потвърдил присъдата в останалата й част.
Оплакването, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като не е направил анализ на доказателствата и не е отговорил на възраженията на подсъдимия са неоснователни.
Пловдивският апелативен съд е изпълнил процесуалните си задължения и е извършил цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт. Приел е за обективен и пълен направения от окръжния съд анализ на доказателствената съвкупност и е стигнал до извод за безспорна установеност на фактите по делото, който е мотивирал с убедителни съображения. На лист 9-11 от мотивите, съдът е обсъдил направените пред него възражения за неправилна интерпретация на доказателствената съвкупност, като е посочил защо ги намира за несъстоятелни. Съпоставил е показанията на пострадалата с тези на разпитаните по делото свидетели, със съдържанието на видеозаписа от охранителната камера на заведението, със заключенията на трасологичната и съдебно-медицинската експертиза и с протокола за претърсване и изземване на лекия автомобил на подсъдимия и е аргументирал извода си, че въз основа на тези доказателствени материали се установяват по несъмнен начин релевантните факти- механизмът на деянието и авторството на Х.. Решението отговаря на изискванията по чл.339 ал.2 от НПК, поради което липсва основание за отмяната му.
При установените по делото факти, които не подлежат на преоценка от касационната инстанция, материалният закон е приложен правилно. Извършените от касатора действия безспорно покриват обективните и субективни признаци на грабежа. Пловдивският апелативен съд е изложил убедителни правни съображения, като на л. 10 и 11 от мотивите е посочил защо не възприема тезата на защитата за съставомерност на извършеното по чл.206 от НК. Фактите сочат, че въпреки несъгласието на пострадата, Х. е отнел златния синджир чрез употреба на сила- двукратно го е дърпал от врата й, при което го е скъсал и прибрал в джоба си, а след това напуснал заведението. Намерението за своене на вещта се извлича не от обясненията на дееца, а от обективните му действия, както е посочено в решението. Изложените в жалбата доводи, че между двамата имало флирт и че подсъдимият „предизвиквал Д. да дойде и да си получи вещта” не обосновават несъставомерност на престъплението по чл.199 от НК. От значение за квалификацията на деянието като грабеж е обстоятелството, че вещта е отнета от владението на пострадалата против волята й /дори и да е имало флирт/ и посредством употреба на сила, както без съмнение е установено по делото. Не е налице престъплението обсебване, защото деецът не владее вещта на правно основание, а е установил владението противоправно. Аргументите на апелативния съд по този въпрос са убедителни и настоящият състав ги споделя изцяло.
Неоснователно е оплакването и за явна несправедливост на наказанието. Въззивният съд законосъобразно е преценил за занижено наложеното от първата инстанция наказание и е увеличил неговия размер. Действително, както е отразено и в жалбата, извършеното от касатора деяние не се отличава с по-висока степен на обществена опасност от обичайната за този вид престъпления, предвид интензитета на упражнената принуда, стойността на отнетата вещ и всички останали обстоятелства по механизма на деянието. Висока е обаче степента на обществена опасност на подсъдимия, който е осъждан многократно за престъпления срещу личността/ нанасяне на телесни повреди и изнасилване/, който не работи и не е коригирал поведението си в посока на спазване на правовия ред в страната. От предходните му осъждания на лишаване от свобода, само това по нохд № 1212/2009 г. обосновава правната квалификация на деянието като осъществено при условията на опасен рецидив, поради което е неоснователно възражението на защитата, че съдебното минало не следва да се отчита при индивидуализацията на наказанието. Върховният касационен съд намира, че отчетените от въззивната инстанция отегчаващи вината обстоятелства и завишената степен на обществена опасност на касатора не дават възможност за налагане на наказание в рамките на минимума на предвиденото в закона. Отмерената от съда санкция съответства на критериите по чл.54 от НК и на целите на наказанието, поради което не е явно несправедлива.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 334/ 04.06.2014 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 97/2014 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: