Р Е Ш Е Н И Е
№ 473
гр. София, 06.12.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври… две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1438 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения М. К. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 93/1999 г. на Софийския окръжен съд. Изложени са съображения, че и в двете фази на проведеното наказателно производство е нарушено правото на защита на К., тъй като са събирани доказателства само в полза на обвинението, защитниците му не са участвали активно в процеса, не за задавали въпроси на свидетелите и вещите лица и не са обжалвали постановената осъдителна присъда. Осъденият обяснява причините, поради които е напуснал пределите на България и моли да бъде оправдан на основание чл.425 ал.1 т.2 от НПК или производството да бъде възобновено на основание чл.423 ал.5 от НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането следва да се уважи на основание чл.423 ал.5 от НПК.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:
С присъда № 34/ 16.10.2002 г. по нохд № 93/1999 г. Софийският окръжен съд признал подсъдимия М.К. за виновен в извършване на две престъпления- по чл. 242 ал.3 пр.1 вр. ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК и по чл. 354а ал.2 б.А вр. ал.1 пр.2,3,4 и 5 от НК / в редакциите им към момента на деянието/. За всяко от престъпленията наложил съответно наказание, като на осн. чл.23 от НК определил едно общо такова, а именно десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 50 хиляди лева. На осн. чл. 242 ал.7 от НК и чл. 354а ал.6 от НК отнел предмета на контрабандата- 480 гр. кокаин. На осн. чл. 242 ал.8 от НК отнел в полза на държавата л.а. „Ф. С.”, собственост на подсъдимия. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 15.11.2002 г.
Искането е подадено от задочно осъден, узнал за постановената присъда на 04.05.2012 г. при задържането му в гр.К., ФРГ по европейска заповед за арест, поради което е допустимо. Разгледано по същество то е неоснователно.
Върховният касационен съд намира, че всички оплаквания за допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на осъдения са неоснователни. Те са мотивирани с декларативни, неконкретизирани доводи, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и искателят е осъден несправедливо. При тази обща аргументация, когато не се посочват данните в подкрепа на претендираните касационни основания, за Върховният касационен съд е изключително трудно да извърши качествена проверка на съдебния акт, тъй като не може да отговори на обективно липсващи възражения. Упреците, отправени към адвокатите, осъществявали защитата на К., са лишени от фактическо основание. Видно от съдържанието на съдебните протоколи, те не са бездействали, активно са участвали в процеса на събиране на доказателства, задавали са въпроси на свидетелите, правили са искания и възражения и са изпълнили задълженията си като негови защитници. И в двете фази на наказателното производство е участвал преводач от италиански език, поради което осъденият К. няма основание да претендира, че езиковата бариера му е попречила да участва активно да упражнява правата си. Не е налице основанието по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на наказателното производство.
Върховният касационен съд намира, че не е налице и основанието по чл.423 ал.5 от НПК.
Осъденият М.К. е знаел за воденото срещу него наказателно производство. Той е участвал лично в досъдебната фаза, получил е препис от обвинителния акт и в негово присъствие са проведени няколко съдебни заседания пред първоинстанционния съд, в които са събирани доказателства. Депозирал е и обяснения по обвинението. Напуснал е страната след като му е изменена мярката за неотклонение „задържане под стража”, но е бил редовно призован за следващото съдебно заседание чрез съдебна поръчка до Федерална република Германия. Съдебното производство е продължило в негово отсъствие и е постановена присъдата. К. е екстрадиран за изтърпяване на наказанието по издадена ЕЗА от окръжния прокурор при Софийската окръжна прокуратура и след решение на компетентния орган във ФРГ при спазване на принципа на особеността. От съдържанието му не се установява българската държава да е предоставила правни гаранции за възобновяване на наказателното производство и искателят не е екстрадиран под това условие.
Водим от горните съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения М. К. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 93/1999 г. на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: