Р Е Ш Е Н И Е
№ 206
София, 22.05.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ
2. ГАЛИНА ЗАХАРОВА
при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов разгледа докладваното от съдия Троянов
наказателно дело № 669 по описа за 2014 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Д. Т. С., чрез адв. Г. З., против решение № 135 от 10.03.2014 г. по в.н.о.х.д. № 38/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд, Втори наказателен състав, с искане за неговото изменение и прилагане на чл. 66 от НК.
Наведените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК са аргументирани с неправилен анализ на доказателствата, послужили за осъждането на подсъдимата по последното й деяние, с неправилен отказ да се приложат институтите по чл. 9, ал. 2 и чл. 66 от НК.
Подсъдимата Д. Т. С. поддържа жалбата си по изложените в нея съображения и моли да й бъде наложено условно наказание.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за
неоснователна, а наказанието за справедливо наложено, като не са налице условията за прилагане на института по чл. 66 от НК.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата,
изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши
касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С решение № 135 от 10.03.2014 г. по в.н.о.х.д. № 38/ 2014 г. Пловдивският апелативен съд, Втори наказателен състав потвърдил присъда № 1 от 10.01.2014 г. по н.о.х.д. № 529/ 2013 г. на Хасковски окръжен съд, с която подсъдимата Д. Т. С. била призната за виновна в това, че в периода от 16.11.2010 г. до 06.02.2013 г. през ГКПП „Капитан Андреево”, община Свиленград, пренесла през границата на страната от Република Турция, без знанието и разрешението на митниците стоки (цигари), на обща стойност 2 156.00 лева, като е извършено от лице, системно занимаващо се с такава дейност, поради което и на основание чл. 242, ал. 1, б. ”а”, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК й наложил наказание от три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68 от НК съдът привел в изпълнение и отложеното наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено й по споразумение от 02.10.2012 г. по н.о.х.д. № 1416/ 2012 г., по описа на Сливенски районен съд, за което определил първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Предметът на митническата контрабанда бил отнел в полза на държавата, на основание чл. 242, ал. 7 от НК, както и превозното средство – лек автомобил марка „Д. Е.” с рег. [рег.номер на МПС] , на основание чл. 242, ал. 8 от НК. В тежест на подсъдимата възложил разноските по делото.
Касационната жалба е неоснователна.
Подсъдимата е подновила своите възражения, направени пред въззивната инстанция, на които аргументирано е отговорено с правилни и убедителни доводи.
Първоинстанционното съдебно следствие било проведено по реда на глава 27 НПК, след като подсъдимата С. признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, доброволно и в присъствието на защитник изразила съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Районният съд с определение констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и одобрил провеждането на съкратено следствие по чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК.
Признатите от подсъдимата и приети за установени факти по делото разкриват престъпно поведение на квалифицирана митническа контрабанда, извършена от лице, което системно се занимава с такава дейност. Фактите разкриват, че подсъдимата Д. С. осем пъти в периода от 16.11.2010 г. до 06.02.2013 г. пренесла през границата на страната ни от Република Турция подлежащи на обмитяване стоки (цигари), които не декларирала пред българските митнически органи. И тъй като действията и били осъществени повече от три пъти в инкриминирания период от време, правилно съдилищата приели, че деянията са на системно извършване. Законосъобразна е възприетата с присъдата и с въззивното решение правна квалификация на престъплението по чл. 242, ал. 1, б. „а” от НК и не е допуснато нарушение на материалния закон.
Не са налице основанията, сочени от касатора, за приложението на института по чл. 9, ал. 2 от НК.
Неколкократната повтаряемост на отделните престъпни действия (осем пъти), периодът на осъществяване на квалифицираната контрабанда (за около две години и три месеца), както и общият размер на предмета на престъпление (2 156 лева) не разкриват предвидените в закона критерии, които да предопределят поведението на подсъдимата С. като малозначително. Подобен подход не може да бъде приложен и спрямо част от действията, включени в системното престъпление, какъвто довод се съдържа в касационната жалба.
Предлаганият начин на квалификация разкъсва връзката между отделните деяния, включени в единното системно престъпление и ги разглежда изолирано едно от друго. А всяко от тях самостоятелно не представлява престъпление, а отделни административни нарушения. В общ престъпен замисъл ги обединява честата им повтаряемост от дееца, заради което системното поведение е обявено за престъпно.
Административните нарушения се различават от престъпленията със значително по-ниската си степен на обществена опасност. Съпоставени помежду си отделните митнически нарушения, извършени от подсъдимата, включително и последното от 06.02.2013 г., не се отличават съществено едно от друго по начина им на извършване, по количествата на контрабандираните цигарени изделия (между 30 и 80 кутии) и използваното превозно средство (лек автомобил). Дори и всяко от тях да не е със значима обществена опасност, честата им повтаряемост и общият им престъпен резултат завишават обществената опасност на престъплението до степен, надхвърляща критериите за малозначителност. Не са налице условията за прилагане на института по чл. 9, ал. 2 от НК спрямо престъпното поведение на подсъдимата Д. С. или за изключване на последното от митническите нарушения от квалифицираната контрабанда по чл. 242, ал. 1, б. „а” от НК.
Неоснователно е залегналото в касационната жалба искане за приложение на чл. 66 от НК.
Последното от инкриминираните действия на подсъдимата Д. С. от 06.02.2013 г. е извършено в изпитателния срок по друго осъждане. По влязлото в сила споразумение от 02.10.2012 г., одобрено по н.о.х.д. № 1416/ 2012 г. от Сливенски районен съд, на подсъдимата било наложено наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок от три години, за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3 от НК (държане на 14.09.2012 г. в с.К., общ. Сливен, на акцизни стоки без бандерол). Съдилищата правилно отказали повторното приложение на института по чл. 66 от НК и за квалифицираната контрабанда по чл. 242, ал. 1, б. „а” от НК, тъй като подсъдимата вече била осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. С основание по реда на чл. 68 от НК привели в изпълнение и отложеното наказание.
Посочения в касационната жалба довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не е подкрепен с конкретни твърдения, поради което и не представлява предмет на анализ от касационната инстанция.
Наведеният довод за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователен.
Въззивната инстанция е подложила на повторна оценка и анализ всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимата С. обстоятелства, като е намерила за справедлива преценката на първоинстанционния съд. Превесът на смекчаващите обстоятелства правилно е наложил приложението на института по чл. 55 от НК като по-благоприятен в конкуренцията с правилото по чл. 58а, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК. Не е подценено значението на нито едно от смекчаващите отговорността обстоятелства, а като отегчаващо обстоятелство е намерено само предишното осъждане на подсъдимата.
Многобройността на смекчаващите отговорността обстоятелства правилно са преценени за налагащи значително по-нисък размер на санкцията от предвидения минимум на престъплението квалифицирана митническа контрабанда. Съвкупната им тежест е позволила индивидуализирането на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а подбраният размер от три месеца лишаване от свобода – за справедливо наложен и съответен на тежестта на извършеното престъпление и обществената опасност на дееца. Той може да способства за превъзпитанието на подсъдимата Д. С. към спазването на законите и на добрите нрави, да се отнеме възможността за осъществяване на други противообществени прояви и да въздейства предупредително и възпиращо спрямо нея и останалите членове от обществото.
Наказанието не покрива признаците на явна несправедливост, определено на възможния законов минимум от три месеца лишаване от свобода. Отсъства необходимостта от привеждане на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и не се налага изменение на въззивното решение. Обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 135 от 10.03.2014 г. по в.н.о.х.д. № 38/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд, Втори наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.