4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 427
гр. София, 16 януари 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Галина Захарова
при секретаря …… Н. Цекова ………………………………………….. в присъствието на прокурора … Симов ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 1107 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на задочно осъдения С. А. М. за възобновяване на н. о. х. д. № 3947/2009 г. по описа на Пловдивския районен съд.
Искането се основава на разпоредбата на чл. 423, ал 1 НПК. Настоява се за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане поради неучастието на осъдения в наказателното производство.
В съдебно заседание защитникът (адв. Б.) поддържа искането за възобновяване, поставяйки акцент на обстоятелството, че осъденият се е намирал в затвор на територията на Р. Г.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като осъденият М. след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил извън пределите на страната.
Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното:
С присъда № 228 от 11.05.2010 г. на Пловдивския районен съд по н. о. х. д. № 3947/2009 г. подсъдимият С. А. М. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, поради което му е наложено наказание в размер на пет години лишаване от свобода. Определени са типът затворническо заведение и първоначалният режим. На 27.05.2010 г. присъдата е влязла в сила.
Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Задочно осъденият твърди, че нито е знаел за насроченото срещу него дело през 2010 г. в Р. Б., нито е имал практическа възможност да участва поради задържането му в края на м. декември 2009 г. в Р. Г.; че задочното разглеждане на делото е нарушило правото на защита, тъй като е бил лишен от възможност да участва активно в процеса, да се защитава лично и чрез упълномощен от него защитник.
Доводите на осъдения не могат да бъдат възприети.
Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК предвижда искането за възобновяване на наказателното производство, направено от задочно осъдения да се уважи, освен в случаите, предвидени като изключение – ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.
От материалите се установява, че на С. А. М. е било предявено обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195 , ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК с постановление от 1.07.2009 г. и досъдебното производство изцяло е протекло с негово участие и на служебно назначения защитник.
В рамките на образуваното съдебно производство по внесения обвинителен акт, с разпореждане от 31.07.2009 г. Пловдивският районен съд насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.09.2009 г., за когато изпратил последователно две призовки – първата от тях се върнала в цялост с отбелязване, че на 4.08.2009 г. подсъдимият не е бил открит на посочения от него адрес и работи в чужбина. Сведенията били почерпени от неговата майка, която на 20.08.2009 г. получила изпратената втора призовка и поела задължение да я предаде на сина си (ведно с препис от обвинителния акт, съобщение за насрочването на съдебно заседание и възможността делото да бъде разгледано и решено в отсъствие на подсъдимия). Подсъдимият М. не се явил в съдебното заседание, не било изпълнено и определението за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, тъй като отново не е бил намерен на адреса, а според дадената информация от майката се е намирал на лечение в Република Франция. С писмо от 26.10.09 г. съдът бил уведомен за обявяването на подсъдимия за общодържавно издирване. Въпреки проведените действия местонахождението на С. А. М. на територията на страната не било установено. След неколкократното отлагане, в съдебно заседание на 2.11.2009 г. Пловдивският районен съд приел, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК, поради което е разгледал делото в отсъствие на подсъдимия при участието на служебния защитник, което приключил със задочна осъдителна присъда от 11.05.2010 г. С писмо от 19.05.2010 г. съдът бил уведомен от областната дирекция на МВР – Пловдив, че осъденият С. А. М. е задържан в Р. Г., както и за поисканото съдействие от българските власти да се провери самоличността му по повод проведения разпит на 26.03.2010 г. в Районния съд – [населено място]. Присъдата не е била обжалвана и след изтичане на законния срок е влязла в сила на 27.05.2010 г.
При тези данни Върховният касационен съд намира, че доводите на осъдения С. А. М. за възобновяване на наказателното дело не могат да бъдат възприети.
Осъденият е знаел за наказателното преследване срещу него, тъй като обвинението е било предявено в негово присъствие. След приключване на досъдебното производство обаче осъденият М. е напуснал пределите на страната и се е намирал с неизвестно местоживеене в чужбина в продължение на около четири месеца, като се има предвид периода от 4.08.2009 г., когато не е бил открит на адреса и са получени първите сведения от неговата майка, до м. 12.2009 г., когато осъденият твърди, че е бил задържан в Р. Г.. Достатъчно дългият период, през който осъденият М. не се е завърнал в страната и е преустановил всякакви контакти с органите на правосъдието в Р. Б., изключва временно отсъствие от дома си. Съвкупната преценка на всички данни позволява заключението, че той по недвусмислен начин сам се е отказал да упражни правото си да присъства при гледане на неговото дело и да се защитава в процеса лично, тъй като съзнателно се е укрил в чужбина, където по-късно е бил задържан във връзка с обвинение за друго престъпление и осъден. Следователно искането за възобновяване на наказателното производство и повторно разглеждане на делото в негово присъствие, мотивирано и с довода за отсъствие поради уважителна причина – задържане и изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Р. Г., които обективно да са станали пречка за явяването пред съда, следва да бъде оставено без уважение на изтъкнатото от осъдения основание по чл. 423, ал. 1 НПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения С. А. М. за възобновяване на н. о. х. д. № 3947/2009 г. по описа на Пловдивския районен съд.
Настоящето решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: