О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр. София, 06.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ч. н.дело № 551 по описа за 2014 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред ВКС е по реда на чл. 44 ал. 1 от НПК и е образувано по повод разпореждане от 21.03.2014 г. на съдията-докладчик по НЧД № 4387/2014 г. по описа на Софийския районен съд, с което същото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност с РС – Радомир във връзка с разглеждането на искане на прокурор при РП – Радомир за задължително настаняване и лечение на К. К. А. на основание чл. 155, вр. чл. 146 ал. 1, т. 1 от Закон за здравето.
Първоначално искането е било внесено за разглеждане в Радомирския РС и в тази връзка е било образувано НЧД № 105/2014 г. С определение № 53/26.02.2014 г. съдията-докладчик е прекратил същото, констатирайки, че регистрирания настоящ адрес на поисканото за настаняване лице е в гр. София, поради което и делото е било изпратено на Софийския РС.
С разпореждане от 10.03.2014 г. съдията-докладчик по НЧД № 4387/2014 г. е прекратил делото и го е изпратил на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да го разгледа.
С разпореждане от 13.03.2014 г. ВКС е отказал да образува производство, констатирайки противоречие между съобразителната част, в която е изложена аргументация за основанието по чл. 44 ал. 1 от НПК и диспозитива, според който делото се изпраща на ВКС на основание чл. 43 ал. 1 от НПК. Върнал е същото на СРС за прецизиране на искането.
С последващо разпореждане от 21.03.2014 г. съдията-докладчик отново е прекратил производство, повдигнал е спор за подсъдност с РС – Радомир на основание чл. 44 ал. 1 от НПК и е изпратил делото на ВКС за разрешаването му.
В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция, че макар в разпореждането да не е посочено основанието по чл. 43, т. 1 от НПК, то се извежда от мотивите му, които се възприемат за основателни. В тази връзка се сочи, че след като всички свидетели, посочени в искането на прокурора, живеят в гр. Радомир, то е целесъобразно с оглед процесуална икономия делото да се разгледа от РС – Радомир.
Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира следното:
Видно от мотивите на разпореждането от 21.03.2014 г., съдията докладчик е изразил няколко позиции, които касаят различни основания за намеса на ВКС.
На първо място е приел, че съгласно чл. 156 ал. 1, пр. 1 от ЗЗ РС – София се явява местно компетентен да разгледа делото, доколкото съгласно приложена справка настоящият адрес на К. А. е в гр. София. В този връзка е отчел, че по същество правилно РС – Радомир му е изпратил делото по компетентност.
На второ място обаче, анализирайки конкретни данни в искането и материалите по делото, е намерил, че всъщност К. А. няма никаква фактическа обвързаност с гр. София (извън вписана адресна регистрация по настоящ адрес), не е ясен актуалния й адрес, а последно тя е била установена в гр. Свищов.
На трето място, предвид липсата на данни за актуалното местоживеене на К. А., е счел, че са налице предпоставките за промяна на местната подсъдност съобразно адреса на свидетелите, посочени в искането, като по този начин ще се реализират успешно изискванията за процесуална икономия и своевременно разглеждане на делото.
Съобразявайки диспозитива на разпореждането, с който е повдигнат спор за подсъдност с РС – Радомир, а и производството по делото е било образувано на основание чл. 44 ал. 1 от НПК, ВКС намира, че действително в случая е налице тази хипотеза. От една страна, РС – Радомир е приел, че не е местно компетентен поради това, че настоящият адрес на А. е в гр. София, изхождайки от приложена справка за това (от национална база данни „Население”), поради което и е изпратил делото на Софийския РС. От друга страна, РС – София е констатирал, че всъщност данните по делото са сочели, че тя не живее в София, актуалният й адрес е неизвестен, като последно е била установена да пребивава в гр. Свищов.
ВКС е имал повод да отбележи Вж. определение № 31/20.02.2014 г. по чнд № 232/2014 г. на ВКС, ІІ н. о., че настоящият адрес, определящ местната компетентност съобразно чл. 156 ал. 1 от ЗЗ, не следва да се тълкува формалистично на база вписването в регистъра на населението съгласно Закон за гражданската регистрация, а съобразно данните за фактическото местоживеене на лицето, какъвто смисъл е вложен в чл. 428 от НПК (по повод разглеждане на предложения за принудителни медицински мерки по чл. 89 от НК).
Разглеждайки случая на тази принципна основа и проверявайки данните по искането на прокурора и приложените материали, ВКС намира, че местно компетентният да разгледа делото съд не е нито РС – Радомир, нито РС – София. Това е РС – Свищов, на чиято територия се оказва, че тя понастоящем фактически живее с друго лице по свой избор. В искането си районния прокурор изрично е посочил като настоящ адрес – гр. Свищов, [улица]. Налице са и данни, че посредством намесата на полицията тя е била установена в гр. Свищов и там е била проведена среща с родителите й. При тази информация делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване на РС – Свищов, като липсва основание да се обсъжда алтернативно хипотезата по чл. 43, т. 1 от НПК за изпращане на делото в РС – Радомир, предложена в разпореждането на съдията-докладчик от РС – София.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА прекратеното НЧД № 4387/2014 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане и решаване от районен съд – Свищов.
Препис от определението да се изпрати на РС – София и РС – Радомир за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.