О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
гр. София, 29 октомври 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври, 2012 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
С учасието на прокурора от ВКП КОЛОВА
Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.1922/12 г.
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.
С разпореждане 14074/05.10.12 г., постановено по Н.А.Х.Д.6635/12 г., съдията-докладчик при РС-Пловдив /ПРС/, НО,7 състав е прекратил посоченото дело и е повдигнал спор за подсъдност между РС-Пловдив и РС- Асеновград /АсРС/, изпращайки делото на ВКС на РБ за произнасяне на основание чл.44,ал.1 НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за необходимост от изпращане на делото по подсъдност на РС-Пловдив. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното:
С наказателно постановление № 6631-F./06.06.12 г.,постановено от директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП, гр.Пловдив, на [фирма], със седалище и адрес на управление в гр.Асеновград, е наложена имуществена санкция в размер на 2 916,24 лв. за извършено нарушение на чл.86 ЗДДС. Постановлението е атакувано пред РС-Пловдив чрез НАП-ТД Пловдив,като цялата преписка,ведно с жалбата, са изпратени за образуване на РС-Асеновград. Образувано е Н.А.Х.Д.559/12 г., прекратено с разпореждане на съдията-докладчик № 1404/28.09.12 г. и изпратено по подсъдност на РС-Пловдив. Съгласно съдържанието на същото, става дума за сложен фактически състав, завършващ с подаване на спарвка-десларация в ТД-Пловдив на НАП. Затова е прието,че местно компетентен се явява РС-Пловдив. Според прекратителното разпореждане на съдията-докладчик от РС-Пловдив действията,които са се дължали от административнонаказаното лице, е следвало да се извършат в [населено място], където е седалището на дружеството. За тяхната същност е изходено от фактологията по атакуваното НП.
Според правилата на чл.84 ЗАНН вр.НПК върховнта съдебна инстанция по наказателни дела е тази, която следва да се произнесе по въпроса за това кой е местно компетентият съд, следващ да разгледа жалбата на административнонаказаното лице. ВКС намира за състоятелна тезата, изложена от съдията-докладчик при РС-Асеновград, поддържана и от прокурора от ВКП. Видно от обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление, административнонаказаното лице е упрекнато за неосъществяване на няколко действия, водещи финално до невключване на определени суми в размера на дължимия за м.11.10 г.данък добавена стойност. Поради тази причина е прието наличие на нарушение по чл.86 ЗДДС.
Бездействието следователно е приключило с неотразяване в справката-декларация на дължимия данък и местно компетентен да разгледа настоящото производство е съдът, в района на който се е дължало осъществяване на действието, а именно-РС-Пловдив. Това е така,предвид задължението на административнонаказаното лице да подава съответна справка-декларация по ЗДДС в НАП, ТД-Пловдив.
Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА прекратеното от Районен съд-Пловдив Н.А.Х.Д. 6635/12 г. по компетентност на РС-Пловдив, за образуване и разглеждане.
Определението е окончателно.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Председателя на РС – Асеновград за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/