Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
гр. София, 07.07.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Н. Цекова в присъствието на
прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 116 по описа за 2014 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Л. А. Д. за възобновяване на ВНОХД № 584/2012 г. на Шуменския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 80/09.07.2013 г., с което е била потвърдена присъда № 139/28.11.2012 г. по НОХД № 1483/2011 г. на Шуменския районен съд.
С тази присъда подсъдимият Л. А. Д. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 290 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК за това, че в периода 19.08.2003 г. – 03.10.2003 г., в гр. В. п., при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта и в качеството си на свидетел (пред дознател по дознание № 500/2003 г. и пред съдия от Великопреславския РС по ЧНД № 157/2003 г.), съзнателно потвърдил неистина, поради което и във вр. с чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК му е било наложено наказание глоба в размер на 500 лв. В негова тежест са били присъдени разноските по делото.
В искането се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда и прекратяване на наказателното производство на основание чл. 425 ал. 1, т. 2, вр. чл. 24 ал. 1, т. 6 от НПК или оправдаване на подсъдимия поради несъставомерност на деянието, за което е бил осъден.
В с. з. пред ВКС осъденият, редовно призован, не се явява.
Прокурорът от ВКП намира изтъкнатите в искането доводи за неоснователни, поради което и предлага да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване е било депозирано в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения:
Възражението на осъдения за това, че в нарушение на принципа non bis in idem, на същия му е било повдигнато обвинение и е бил осъден за престъпление (по чл. 290 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК), за което вече един път е бил оправдан (по чл. 286 ал. 1 от НК), доколкото фактите, обосновали осъждането са били идентични на тези, за които е бил оправдан, не се споделя от ВКС. Всъщност, проверката демонстрира, че по повод поведението на Д. на 19.08.2003 г., реализирано в качеството му на свидетел по дознание № 500/2003 г., на същия са били повдигнати обвинения за две различни престъпления – по чл. 290 ал. 1 (лъжесвидетелстване) и по чл. 286 ал. 1 от НК (набедяване на две лица). Съобразно мотивите към присъда № 498/31.03.2009 г. на Шуменския РС по НОХД № 703/2008 г., потвърдена с решение № 84/12.06.2009 г. на Шуменския окръжен съд по ВНОХД № 268/2009 г., (които кореспондират на установена и подробно цитирана практика на ВКС), основанието за оправдаване на Д. за престъплението по чл. 286 ал. 1 от НК е недопустимост на идеална съвкупност с такова по чл. 290 ал. 1 от НК, тъй като субект на първото може да бъде всяко наказателноотговорно лице с изключение на онова, имащо качеството на свидетел, какъвто е бил случая с Д.. Затова същият е бил признат за виновен само по обвинението по чл. 290 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК (с оглед реализирането и на още едно деяние на 03.10.2003 г., за което е имал отделно повдигнато обвинение).
Впоследствие, въз основа на искане на осъдения, с решение № 89/25.02.2010 г. на ВКС, ІІІ н.о, постановено по н. д. № 763/2009 г., наказателното производство е било възобновено досежно престъплението по чл. 290 от НК, като първоинстанционната присъда по НОХД № 703/2008 г. и въззивното решение, с което е била потвърдена по ВНОХД № 268/2009 г., са били отменени и делото е било върнато за ново разглеждане на прокурора. В изпълнение на дадените указания, касаещи точна идентификация на лицата, по отношение на които е била потвърдена неистина и детайлизация на обвинението, е бил внесен нов обвинителен акт – за престъпление по чл. 290 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК. Междувременно, с влязло в сила решение № 29/20.02.2012 г. на ВКС, ІІ н. о. по н. д. № 2726/2011 г., на основание чл. 425 ал. 1, т. 2, вр. чл. 24 ал. 1, т. 6 от НПК е било прекратено производството по обвинение за престъпление по чл. 286 от НК. По този начин е било преодоляно нарушението, реализирано на ДП след връщане на делото за ново разглеждане, изразило се в повдигане на обвинение и за престъпление, за което един път Д. е бил окончателно оправдан.
Отчитайки основанието, поради което осъденият Д. е бил оправдан по обвинението по чл. 286 ал. 1 от НК, както и цялостното развитие на производството по обвинението по чл. 290 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, ВКС намира, че липсва основание за прилагане на чл. 24 ал. 1, т. 6 от НК, както правилно е преценил и въззивния съд. Съдържанието на дадените от него в качеството на свидетел показания на 19.08.2003 г. пред дознателя са представлявали основание за ангажиране на отговорност единствено по чл. 290 ал. 1 от НК, но не и едновременно по чл. 286 ал. 1 от НК, като констатирането на именно този порок, е предопределил оправдаването за последното, респ. възможност за осъждане по първото.
Неоснователни са и възраженията досежно приложението на чл. 26 ал. 1 от НК. Д. не е бил оправдаван за продължавано престъпление. Първоначалното обвинение не е включвало връзка с чл. 26 ал. 1 от НК, но приложението на този закон е било отчетено като по-благоприятно в присъдата по НОХД № 703/2008 г., респ. в решението за потвърждаването й по ВНОХД № 268/2009 г. След отмяната на тези актове и връщане на делото за ново разглеждане на ДП не е имало пречка за квалифициране на дейността на Д. в периода 19.08.2003 – 03.10.2003 г. като едно престъпление, вместо две отделни.
ВКС оценява за неоснователни и доводите за несъставомерност на деянието по чл. 290 ал. 1 от НК от обективна страна, мотивирани с това, че фактите, за които Д. е свидетелствал (и които не са били верни) всъщност не са били включени в предмета на доказване по делото за кражбата, за което е било водено дознание № 500/2003 г. Съвсем очевидно е, че съобщените от него възприятия (за това, че М. М. е взела от перваза на прозореца плик и при предаването му на Г. е казала, че в него има около 1000 лв.) има връзка с кражбата на парите на неговия брат, които той е бил оставил на масата в стаята на първия етаж (за която впоследствие е било осъдено друго лице, признал за деянието и чиито отпечатъци са били установени върху перваза на прозореца). По този въпрос са изложени пространни съображения в мотивите на двете инстанции, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря.
На последно място, ВКС намира за неоснователни и доводите за допуснати от въззивната инстанция нарушения, съотносими към пълнотата на мотивите във връзка с направени възражения с жалбата, както и по повод претенции за събиране на доказателства. По всички съществени въпроси, имащи значение за правилното решаване на делото при спазване на правото на защита, въззивният съд е предложил аргументирани съображения, отговаряйки в максимална степен на възраженията, представени пред него. Не е налице и незаконен състав поради започване на делото пред един състав и приключването му от различен. Промените в състава са били обусловени от последователни отводи на двама съдии, като последният състав е приключил производството без да събира нови доказателства. Липсва основание за неговата предубеденост, изводима от предупреждение за налагане на глоба поради неявяване на Д. в с. з. на 11.03.2013 г., отправено от друг състав.
Предвид липсата на направено оплакване за явна несправедливост на наказанието, както и поради неоснователност на доводите, съотносими към основанията по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, настоящият съдебен състав намери, че искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. А. Д. за възобновяване на ВНОХД № 584/2012 г. на Шуменския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 80/09.07.2013 г., с което е била потвърдена присъда № 139/28.11.2012 г. по НОХД № 1483/2011 г. на Шуменския районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.