Определение №133 от 40135 по ч.пр. дело №592/592 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И  Е
 
№ 133
 
гр. София, 18 ноември 2009 г.
 
 
В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
 
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в закрито заседание на седемнадесети ноември …………..две хиляди и девета година
в състав:
 
                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТАТЯНА КЪНЧЕВА
                                                                        ЧЛЕНОВЕ:    БИЛЯНА ЧОЧЕВА
                                                                                                ЖАНИНА НАЧЕВА
 
изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА…………ч. н.дело № 592 по описа за 2009 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
 
Производството е по чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на Д. А. А. против разпореждане от 27.07.2009 г. на съдия от Ямболския окръжен съд по ВНОХД № 371/2008 г., с което на основание чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК е била върната депозираната от него касационна жалба против постановеното по делото въззивно решение № 12/17.02.2009 г.
В жалбата се сочи, че разпореждането е незаконосъобразно, като се претендира отмяна му, за да се преразгледа въпроса за наказателната му отговорност от касационната инстанция.
Прокурорът от ВПК изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното:
 
Жалбата е неоснователна.
 
С въззивното решение № 12/17.02.2009 г. Ямболският окръжен съд е изменил първоинстанционнта присъда на РС – Ямбол, като е намалил наложеното на подсъдимия М наказание за престъпление по чл. 152 ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 20 ал. 2 от НК от 8 на 6 години лишаване от свобода, а по отношение на подсъдимия Д е потвърдил присъдата, с която за същото престъпление, но извършено и при опасен рецидив – по чл. 152 ал. 3, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 20 ал. 2 от НК той е бил осъден на 15 години лишаване от свобода.
Изложеното дотук ясно информира, че постановения съдебен акт не подлежи на касационна проверка, тъй като не попада в обхвата на посочените в текста на чл. 346 от НПК. Съгласно чл. 346, т. 2 от НПК по касационен ред могат да бъдат обжалвани само новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, освен онези с приложение на чл. 78а от НК, какъвто не е случая. Затова, като е приел, че въззивният акт не подлежи на касационна проверка и съответно е върнал депозираната касационна жалба на А. , то съдията правилно е приложил разпоредбата на чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК и разпореждането му следва да бъде оставено в сила.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 351 ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане на съдията-докладчик по ВНОХД № 371/2009 г. на Ямболския окръжен съд от 27.07.2009 г., с което на основание чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК е била върната касационната жалба на Д. А. А. против постановеното по делото въззивно решение № 12/17.02.2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
 
 
2.
 
 
 
 

Scroll to Top