Р Е Ш Е Н И Е
N 675
гр.София, 24.10.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЛИДИЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря София Симеонова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т. дело N 289/ 2008 година
Производството е по чл. 218а, ал.1 б.”а” и сл. ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Н” ООД, представлявано от управителя М. Д. Д. , срещу решение № 372 от 04.01.2008 г. по гр.д. № 3048/2006 г. на Софийски градски съд, въззивна колегия, IV-Г състав, с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд, 49 състав постановено на 22.06.2006 г. по гр.д. № 21124/2003 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от „Н” ООД иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД срещу К. „С. 92”, гр. С. за обявяване за окончателен на предварителен договор от 05.01.2002 г. за покупко-продажба на следните недвижими имоти: апартамент № 16, шести етаж, със застроена площ от 86 кв.м., състоящ се от дневна-столова, кухненски бокс, две стаи, баня-тоалетна и един балкон с 14.33 кв.м. и апартамент № 19, седми етаж, със застроена площ от 96.64 кв.м., състоящ се от дневна – столова с кухненски бокс, две стаи, баня- тоалетна и два балкона с 15.14 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата с обща застроена площ от 2 268 кв.м., находяща се в северната част от дворно място, съставляващо парцел **** – 7 от кв.137 по плана на гр. С..
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане да се отмени решението и да се уважи иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, или алтернативно, делото да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав с указания за събиране на доказателства за границите на имотите, предмет на предварителния договор, с оглед тяхната индивидуализация. Касаторът счита, че са налице всички изискуеми предпоставки за обявяване на предварителния договор за окончателен – същият е валиден и съдържа насрещните волеизявления на страните относно посочените апартаменти и тяхната цена и крайна дата за сключване на окончателен договор. Поддържат се твърдения, че СГС не е отчел записаното от председателя на ответната кооперация в долната част от протокола на ОС от 20.01.2002 г. – че се касае за имотите на ул.”О” 75, а към този момент само процесните апартаменти са единствено собственост на кооперацията. Подробни съображения са изложени в касационната жалба и в защита, поддържани в съдебно заседание на 30.09.2008 година.
Ответникът по касация – К. „С. 92”, гр. С., чрез председателя на УС И. Т. , поддържа доводи за правилност на въззивното решение, тъй като предварителния договор не съдържа съществени уговорки относно условията на окончателния договор. Съображения са изложени в писмена защита.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, счита подадената касационна жалба за допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение, в рамките на преклузивния срок по чл. 218в, ал.1 ГПК/отм./. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да остави в сила първоинстанционното отхвърлително решение по иска за обявяване на сключения между страните предварителен договор от 05.01.2002 г. за окончателен, въззивният съд е приел, че с предварителния договор е поето валидно задължение от страна на обещателя за продажба на процесните апартаменти, но макар и определяеми като обекти с техните номера, те не са индивидуализирани, нито пък ищецът, с оглед тежестта на доказване в процеса, е представил необходимите за тяхното индивидуализиране доказателства. От друга страна е счетено, че при определяне на цената, като съществен елемент от договора за покупко-продажба, в предварителния договор е отразено ..”при цена – 100 000 лв. на „Н”, с неясната уговорка ..”което да е прихващане на дължими лихви за забава”.. без посочване на конкретни ликвидни и изискуеми вземания на купувача, за да може да се приеме, че е настъпило прихващане и, че купувачът по предварителния договор е изпълнил изцяло задължението си за заплащане на продажната цена, с оглед разпоредбата на чл.297, ал.1, изр.2 ГПК. След преценка на представените по делото протоколи от общи събрания на К. ”С. 92” от 18.01. и от 20.01.2002 г. , СГС е приел, че с решенията на ОС не са посочени конкретни недвижими обекти, за които да е дадено съгласие за разпореждане съгласно чл. 15 т.10 ЗК и във връзка с чл.26, ал.4 ЗК.
Въззивното решение е процесуално допустимо и правилно.
Обосновано и законосъобразно е изразеното от решаващия съдебен състав становище, че предварителен договор от 05.01.2002 г. не съдържа всички уговорки относно съществените условия на окончателния договор за покупко-продажба на недвижимите имоти, тъй като не са представени надлежни доказателства необходима за индивидуализацията им. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила, касаещи разпределението на доказателствената тежест в процеса, тъй като именно ищецът по предявен конститутивен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД следва да представи писмени доказателства за индивидуализиране на определяемите обекти. Такива доказателства не са посочени и събрани, нито са представени в производството пред инстанциите по същество, а направеното от касатора искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, с указания за събиране на доказателства е неоснователно. В жалбата липсват твърдения за допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила при разглеждане на делото пред въззивната инстанция, свързани с допускане и/или събиране на допуснати доказателства, което от своя страна да е станало причина за недоказване на твърдяни от ищеца обстоятелства, имащи съществено значение за изхода на делото. Само тогава би било основателно искането в жалбата за отмяна на атакувания съдебен акт поради нарушено право на защита в процеса.
По отношение на втория съществен елемент на договора за покупко-продажба – цената на продаваемите обекти, освен съображенията на въззивната инстанция, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, необходимо е да се има предвид и фактът, че в предварителния договор не е посочена поотделно цената на всеки един от апартаментите. Тъй като решението, с което би се уважил иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД замества окончателния договор/нотариалния акт/ в него задължително следва да се посочи предмета и цената на продаваемите обекти. След като тази цена не е определена поотделно за всеки обект в облигационния договор, нито е определяема, то и доводите за настъпило погасяване на насрещни задължения, чрез прихващане, следва да се приемат за ирелевантни.
Правилна е констатацията на въззивния съд за липсата на решение на общото събрание на ответната кооперация за разпореждане с конкретните имоти, съгласно правомощията по чл.15, ал.3, т.10 от Закона за кооперациите/ в редакция към момента на подписване на предварителния договор, а сега ал.4, т.10/ В мотивите към решението са изложени ясни съображения във връзка с представените по делото решения на ОС на членовете на К. ”С. 92”, съответно от 18. и от 20.01.2002 г., като изводът, че в решенията няма посочени конкретни недвижими имоти, за които е дадено съгласие за разпореждане, е напълно обоснован и законосъобразен. Доводите на касатора, че процесните апартаменти към този момент са били единствените, които са били собствени на кооперацията, не са доказани, поради което и ръкописното отбелязване върху протокола от 20.01.2002 г.след подписите на членовете кооператори ..”на ул.”О” № 75” , че решението за разпореждане с недвижими имоти на кооперацията следва да се свърже с уточненото местоположение, не може да промени направените от инстанцията по същество изводи.
Неоснователни се поддържа в жалбата оплакване за необоснованост на атакуваното решение, тъй като фактическите изводи на решаващия съдебен състав са направени след точна и задълбочена преценка, при спазване и на разпоредбата на чл.188 ГПК/отм./ и не може да се приеме, че истинността на тези изводи е опорочена. Що се отнася до доводите на дружеството касатор във връзка с взаимоотношения с ответната кооперация и между последната и друго търговско дружество, чийто управител е също М. Д. , то те са неотносими към настоящия спор и затова не следва да се преценяват.
Предвид изложеното, не са налице поддържаните основания за касиране на въззивното решение и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./ то следва да се остави в сила.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 372 от 14.01.2008 г. по гр.д. № 3048/2006 г. на Софийски градски съд, въззивна колегия, IV-Г състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: