Р Е Ш Е Н И Е
N 635
гр.София, 06.10. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
търг. дело N 268/2008 година
Производството е по чл. 218а, ал. I, б.”а” и сл. ГПК/отм./във връзка с §2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С” Е. , гр. П., представлявано от управителя В. Н. , чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 28 от 05.02.2008 г. по в.гр.д. № 701/2007 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 58 от 04.05.2007 г. на Плевенския районен съд по гр.д. № 2945/2005 г. С посоченото решение е отхвърлен предявеният от „С” Е. иск с правно основание чл.135 ЗЗД срещу „Д” А. , гр. П. и „С” Е. , гр. П. за обявяване на недействителен по отношение на ищеца на договор за покупко-продажба от 12.11.2002 г. по н.а. № 60 том III рег. № 3* н.д. № 240/2002 г. на нотариус с район на действие РС П. по силата на който „Д” А. – П. е продало на „С” Е. ловна база в землището на с. Б., подробно описан в решението.
Касаторът счита въззивното решение за неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Твърди, че по единствената спорна предпоставка за уважаване на исковата претенция, а именно знанието на купувача по сделката за задълженията на продавача към ищеца, неправилно не са отчетени събраните във въззивното производство гласни доказателства. Касаторът поддържа, че знанието за увреждането безспорно следва да е налице към момента на осъществяване на сделката между ответниците, но такова знание може да е налице и в предхождащ сделката момент, което според него е доказано от показанията на свидетеля Д. Д. По съображения в жалбата се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи иска по чл.135 от ЗЗД.
Ответниците по жалбата : „Д” А. , гр. П. и „С” Е. , гр. П. не са заявили становища.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени правилността на решението, с оглед инвокираните касационни основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 218в, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл. 135 ал.1 ЗЗД, Плевенският окръжен съд е приел, че не е налице една от законовите предпоставки – наличие на знание у купувача по процесната сделка за увреждане на търговското дружество – ищец, в качеството му на кредитор на дружеството – продавач. Този извод е направен след преценка на събраните във въззивното производство гласни доказателства и след обсъждане обясненията на представляващия ТД – купувач по сделката, дадени по реда на чл.114ГПК/отм./
Въззивното решение е процесуално допустимо и правилно. Предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса, ищецът е установил наличието и съществуването на действително вземане към ответника „Д” А. , произтичащо от неизпълнено задължение по договор за извършване на почвоподготовка в землищата на селата П. , К. и Д. Л. По делото е доказано и извършването на увреждащо кредитора действие от страна на дружеството – длъжник, изразяващо се в сключване на възмездна разпоредителна сделка, обективирана в цитирания по-горе нотариален акт.
Напълно обоснован е направеният от въззивната инстанция извод за недоказаност твърдението на ищеца /касатор в настоящото производство/, че лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането. При постановяване на атакуваното решение не е допуснато и нарушение на материалния закон. Нормата на чл. 135, ал.1, изр.2 от ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване. Знанието за увреждането на кредитора поради отчуждаването на процесния имот, с което се отнема възможността му да се удовлетвори от стойността на имота, както по отношение на длъжника, така и на неговия съконтрахент, трябва да е налице към момента на извършване на транслативната сделка. Не би могло да се възприеме становището на касатора, че е достатъчно този елемент от фактическия състав на отменителният иск по чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД да е налице към предхождащ разпоредителното действие момент и то близо година и осем месеца преди сключване на договора за покупко-продажба. Това становище се основава на показанията на разпитания във въззивното производство свидетел Д. Д. , представляващ дружеството- длъжник до м.ІІ – ІІІ.2001 година. Независимо от извода за момента, към който трябва да е налице последният елемент от фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД, следва да се отрази, че доводите на касатора относно установените от св. Дичев обстоятелства, не могат да бъдат възприети. Преценката на събраните гласни доказателства е осъществена в рамките на решаващата правораздавателна дейност на съда, при спазване на чл.188 ГПК/отм./, като очевидно са отчетени и противоречията в показанията на този свидетел. Първоначално св. Дичев е поддържал, че за периода до м.февруари – март 2001 г. , докато е представлявал „Д” А. , не е казвал конкретно на В. Д. /управител на „С” ЕООД/ че дължи парични суми на „С”, но същевременно твърди, че последният е знаел за финансовата задлъжнялост на „Д” А. не само към ищцовото дружество, но и към други търговци.
Предвид изложеното и с оглед обхвата на касационен контрол, очертан от жалбата, не са налице основания за отмяна на въззивното решение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28 от 05.02.2008 год. по в.гр.д. № 701/2007 год. на Плевенския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: