Р Е Ш Е Н И Е
N 676
гр.София, 13.11.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЛИДИЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря София Симеонова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
търг. дело N 292/ 2008 година
Производството е по чл. 218а, ал.1 б.”б” и сл. ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. С. от гр. В., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 14/2008 г. по в.гр.д. № 480/2007 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 907 от 23.07.2007 г. по гр.д. № 1515/2006 г. на Окръжен съд – Варна. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от Р. С. срещу М. верои. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен между страните предварителен договор от 11.11.1996 г., съгласно който ответникът се е задължил да продаде на ищеца недвижим имот – масивна сграда, построена върху 120 кв.м. дворно място, находящо се в гр. В., ул.”Г” № 6 за сумата 90 000 щ.д.. Отхвърлени са и предявените евентуални частични искове за връщане на платена по предварителния договор цена за сумата 40 000 щ.д. и за заплащане на договорна неустойка в размер на 40 000 щ.д.
Касаторът счита, че решението по главния иск е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като не би могло априори да се приеме, че след като с влязло в сила решение е прогласена нищожността на окончателната сделка, то и предварителния договор е нищожен.
В частта по отношение на отхвърлените евентуални частични искове поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Правят се доводи, че след като е прието, че Юлий К. е сключил предварителния договор като председател на М. джамийско настоятелство, а не като физическо лице, то и плащането на цената на неджимия имот следва да се счете, че е получена от него именно в това му качество. Дали получената сума в размер на 90 000 щ.д. е постъпила в патримониума на представляваното от К. юридическо лице е въпрос на вътрешни отношения между представител и представляван и е извън спора. Счита, че представената по делото разписка за заплащане в брой на цената на имота, наред с останалите доказателства, несъмнено установява плащането на надлежен представител на ответника, като при отхвърляне на главния иск, сумата подлежи на връщане.
Ответникът по касация – М. и. ”, представлявано от Мустафа А. Х. , в качеството му на главен мюфтия, чрез процесуалните си пълномощници, счита въззивното решение за правилно. Подробни съображения са изложени в писмена защита, поддържани в съдебно заседание, с искане за оставяне в сила на решението, с присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени правилността на решението, с оглед инвокираните касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да отхвърли предявените искови претенции – главен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД и евентуалните искове, предявени като частични, с правно основание чл.55, ал.1 и чл.92, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е счел, че предварителният договор за продажба на процесния недвижим имот е нищожен поради липса на съгласие и в противоречие с чл.94 от Устава на М. и. в Р България, както и, че липсват доказателства за плащане на цената на имота в полза на настоятелството и съответно за ангажиране на ответника със сключения предварителен договор, включително и по отношение на договорната клауза за неустойка/ чл.7 от договора/. В мотивите към решението са изложени съображения, че по делото не са представени доказателства дали към момента на подписване на предварителния договор Юлий К. е имал качеството на председател на „М” и, че същият е бил упълномощен от секретаря, тъй като съгласно чл.33 от Устава, настоятелството се представлява само съвместно от председател и секретар. Отделно от тези съображения, решаващият съдебен състав е приел, че по делото липсват доказателства за спазване на изричната уставна норма за предварително разрешение на Висшия мюсюлмански съвет при разпореждане с вакъфски имоти.
Въззивното решение е процесуално допустимо и правилно.
Необосновано е поддържаното в касационната жалба оплакване за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на отхвърлителното решение по главния иск, тъй като въззивният съд не се е позовал на постановеното от ВКС, ІІ г.о. решение № 539/16.07.2004 г. по гр.д. № 66/2004 г., с което след отмяна решението на Варненския апелативен съд по гр.д. № 721/2002 г., е признат за нищожен, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД- поради липса на съгласие у продавача, договор за продажба на процесния недвижим имот, сключен с нот.акт № 16/1997 г., н.д. № 1508/1997 г. на Варненски нотариус. В мотивите на обжалваното решение на Варненския апелативен съд липсват изводи в посочения смисъл, които да са обосновали изхода по делото по спорното материално право. Очевидно касаторът има предвид мотивите към първоинстанционното решение, което не е предмет на касационен контрол. Независимо от липсата на подробни доводи в жалбата, следва да се отрази, че в съответствие с чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД, въззивната инстанция е приела за нищожен предварителния договор поради липса на съгласие. Посоченото основание за нищожност касае действия на лице, което няма право да представлява М. джамийско настоятелство и съответно да формира съгласие за настоятелството по основните елементи на договора за покупко-продажба и съответно за пораждане на правните последици от предварителния договор. В тази връзка, правилно съдът е отчел, че по делото не са представени надлежни писмени доказателства за персоналния състав на органите на настоятелството – председател и секретар, които съгласно чл.33, изр.2 от Устава за духовното управление и устройство на М. и. в Република България представляват настоятелството, както и за упълномощаване на подписалото предварителния договор лице – Юлий К. от секретаря на настоятелството. Липсата на доказателства в посочения смисъл не налага извършването на допълнителна преценка за валидността на евентуално упълномощаване. Затова следва да се приеме за напълно обоснован направеният от въззивния съд извод за липса на валидно съгласие за сключване на предварителния договор за продажба на недвижимия имот.
Неоснователни са доводите в жалбата и по отношение на отхвърлителното въззивно решение по евентуалните искови претенции, заявени като частични. В съобразителната част към решението, макар и накратко, въззивната инстанция е извела фактически и правни изводи, съвпадащи с изводите на Варненския окръжен съд. Не може да бъде споделено твърдението, че решаващият съд не е обсъдил представената по делото разписка от 04.02.1997 г., тъй като именно след съобразяване на вида и характера на това писмено доказателство и предвид липсата на доказателства за плащане на сумата от 90 000 щ.д. на Ю. К. , именно в качеството му на председател на настоятелството, е направен обоснован извод за неоснователност на иска за реституция на даденото по нищожния предварителен договор. Нищожността на предварителния договор обуславя нищожност и на клаузата на чл.7, на която е основан искът за заплащане на компенсаторна неустойка, при визираните предпоставки – оспорване собствеността върху имота или отстраняване на купувача от имота, което правилно е съобразено при постановяване на обжалваното решение.
Предвид горните съображения и с оглед обхвата на касационен контрол, очертан с жалбата, не са налице поддържаните основания за отмяна на въззивното решение.
При този изход на делото, касаторът дължи на ответника по касация сумата 1650 лева направени разноски за тази инстанция, заплатени по договор за правна защита и съдействие от 01.09.2008 г.
Така мотивиран и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14/2008 г. по в.гр.д. № 480/2007 г. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА Р. И. С. от гр. В. да заплати на М. и. , гр. С. сумата 1 650/ хиляда шестстотин и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: