Р Е Ш Е Н И Е
N 673
гр.София, 20.10. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЛИДИЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря София Симеонова
изслуша докладваното от председателя / съдия / Татяна Върбанова
търг. дело N 267/ 2008 година
Производството е по чл. 218а, ал.1 б.”б” и сл. ГПК/отм./ във вр. с §2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” ЕООД, гр. Р., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 297 от 30.11.2007 г. по в. гр.д. № 326/2007 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 101 от 05.03.2007 г. по гр.д. № 42/2006 г. на Русенския окръжен съд в обжалваната част. С първоинстанционното решение са отменени решенията на общото събрание на съдружниците на „Б” ООД, взети на 27.03.2006 г. за изключване на П. Г. П. като съдружник в дружеството и за преобразуване на дружеството в „Б” ЕООД.
Касаторът счита въззивното решение за неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствине правила. Поддържа, че по време на висящността на спора пред Великотърновския апелативен съд страните са направили валидно искане за спиране на производството, на основание чл. 182, ал.1, б.”а” ГПК/отм./, което неправилно не е било зачетено от съда. От друга страна се поддържа, че в нарушение на чл.188 ГПК/отм./ не са преценени всички доказателства по делото и доводите на страните по релевираното с исковата молба основание за процесуална незаконосъобразност на решението на общото събрание на съдружниците поради невръчване на покана на съдружника – ищец в процеса. Твърди се, че неуведомяването на съдружника е в резултат на негови неправомерни действия, които са и в нарушение на задължението за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството. По съображения в жалбата се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Велико Търново.
Ответникът по касация П. Г. П. от гр. Р., чрез процесуалния си пълномощник, счита че не са налице основания за касиране на обжалваното решение. Твърди, че молбата за спиране производството по делото е подадена по друго висящо дело под № 325/2007 г., като номера на делото допълнително е поправен. По същество счита изводите на въззивната инстанция за правилни, с искане да се остави в сила решението, с присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като провери правилността на обжалваното решение, с оглед инвокираните касационни основания и след преценка на доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави в сила първоинстанционното решение за отмяна на приетите на 27.03.2006 г. решения на общото събрание на “Б” ООД/ сега ЕООД/ за изключване на съдружника П. П. и за преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД, въззивният съд е приел, че на ищеца не е връчена покана за свиканото от управителя на дружеството ОС, с приложен към нея дневен ред с въпросите, които ще се разглеждат и материалите по тях, която да е получена най-малко една седмица преди датата на ОС. Този фактически извод е направен след преценка на относимите към този иск писмени доказателства, представени от ответното дружество/сега касатор/ – нотариална покана и разписка с данни за причините за невръчването й на адресата и екземпляр от товарителница от 16.03.2006 г. , без отразена дата на получаване на пратката, както и събраните гласни доказателства във връзка с надлежното оспорване на товарителницата. Съобразявайки разпоредбата на чл. 139, ал.1 ТЗ и чл.28 от дружествения договор, решаващата съдебна инстанция е счела, че взетите, в нарушение на тези норми, решения на общото събрание на дружеството са незаконосъобразни. По останалите поддържани от ищеца основания за процесуална и материална незаконосъобразност на решенията на ОС – за нарушения на чл.126, ал.3, чл.125, ал.3, чл.140, ал.3 и чл.264и и сл. ТЗ, въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд.
Въззивното решение е процесуално допустимо и правилно.
Поддържаният в жалбата довод, че неправилно не е спряно производството по делото пред въззивната инстанция и, че това е достатъчно основание за отмяна на постановеното решение, е неоснователен. Действително, по делото пред въззивната инстанция са постъпили две молби с искане по чл.182, ал.1, б.”а” ГПК/отм./, изготвени на 16.10.2007 г., от процесуалните пълномощници на страните, като едната е с поправка на номера на делото. Молбите са депозирани съответно на 17.10.2007 и на 22.10.2007 г. Въззивният съд, мотивиран от изтъкнатото в молбите основание за спиране – постигане на спогодба и от евентуалните последици, които ще настъпят по отношение на надлежно упражненото право на иск, съобразявайки и застъпвано в практиката на ВС разбиране по приложение на чл.182, ал.1, б.”а” във вр. с чл.22, ал.2 ГПК/отм./ /опр. № 45 от 1968 г. по г.гр.д. № 866/1968 на І г.о./ е указал да се представи изрично пълномощно от процесуалните представители на страните по делото. Няма спор, че това указание не е изпълнено своевременно – до приключване на устните състезания. Независимо от тези съображения, следва се има предвид и обстоятелството, че в хипотезата на чл.182, ал.1, б.” а” ГПК/отм./ спирането на делото настъпва не от деня на депозиране на съвпадащите искания на страните, а от деня на постановяване на процесуалния съдебен акт. Това обуславя извод за допустимост на последващите процесуални действия на съда и за липса на основание за обезсилване на постановеното решение, или за неговата отмяна като порочно на това основание.
Напълно обосновани и законосъобразни са фактическите и правни изводи на решаващата инстанция за доказаност на предявения конститутивен иск по чл. 74 ТЗ поради неспазване на изискването за надлежно уведомяване на съдружника П. чрез връчване на покана за общото събрание. Разпоредбата на чл. 139, ал.1 ТЗ относно реда и начина за уведомяване на съдружниците за свикано от управителя общо събрание е възпроизведена в чл.28 от дружествения договор, в който допълнително е предвидено, че към поканата следва да бъдат приложени дневен ред с въпросите, които ще се разглеждат и материалите по тях. След като безспорно е установено по делото, че за общото събрание на съдружниците, проведено на 27.03.2006 г. П. П. не е бил редовно уведомен по посочения по-горе ред, това опорочава атакуваните решения, които правилно са отменени като процесуално незаконосъобразни.
Доводите на касатора за предприемане на обективно възможните действия и изчерпване на способите за уведомяване на съдружника П. за общото събрание, са ирелевантни при преценка относно редовността по свикването му. От друга страна, не би могло да се възприеме разбирането за неправомерни действия на ищеца, препятстващи връчване на поканата, с приложенията към нея. Такива данни не се съдържат нито в разписката към нотариалната покана, нито се установяват от показанията на В. Т. , служител в „Д” ЕООД. Отказът на секретарката на П. П. да получи пратката с описаното в товарителницата съдържание, който е бил заявен устно на св. Т, дори и да е оформен, не би могъл да поради правни последици на редовност на връчването, предвид изричното законово изискване на чл.139, ал.1 ТЗ за получаване на писмената покана от съдружника.
Бланкетното твърдение в жалбата, относимо към основанието за изключване на съдружника по чл. 126, ал.3 ТЗ касае материалната законосъобразност на атакуваните решения и не променя извода за допуснато нарушение на императивни разпоредби на ТЗ и на дружествения договор при свикване на общото събрание.
Предвид изложеното и с оглед обхвата на касационен контрол, очертан с жалбата, не са налице основания за отмяна на въззивното решение.
При този изход на делото, на ответника по касация следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 297 от 30.11.2007 г. по в. гр.д. № 326/2007 г. на Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА „
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: