О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 652
София..13.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 520/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б” А. , гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 174 от 22.12.2008 г. по гр.д. № 1907/2008 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 22.05.2008 г. по т.д. № 1548/2006 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, VІ-4 състав. С посоченото решение е признато за установено по иска на ЗК”В” и Т. С. Н., че за ищците не съществува солидарно задължение за сумата 13 954 лв., ведно със законната лихва от 22.05.2006 г. по отношение на ответника „ семена” А. , произтичащо оот запис за заповед, въз основа на ксойто е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 165/2006 г. по описа на Районен съд – Тервел.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, значими за изхода на делото и свързани с приложимостта на разпоредбите на ТЗ за менителницата по отношение на записа на заповед, правното значение на предявяването на записа на заповед и доколко пропускането на едногодишния срок по чл.487, ал.1 ТЗ води до изгубване правото по записа на заповед по отношение на издателя и на авалиста. Счита, че тези въпроси са решени в отклонение от задължителната и трайната практика на ВКС, както и в отклонение от практиката на съдилищата. Позовава се на т.3 от ТР № 1/2005 г. на ОСТК, Р. №740/18.04.2002 г. на V г.о, Определение № 78/13.11.2008 г., ТК, ІІ т.о. и на Р. на САС по гр.д. № 1701/2002 г. и Определение на СГС по ч.т.д. № 1283/2002 г. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава и на чл.280, ал.1, т.3, с твърдения,че окончателното решаване на спора от страна на ВКС е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по касация – ЗК”В” и Т. Н. не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди изводите на Софийски градски съд за основателност на предявения отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм./, въззивният съд е приел за основателно възражението на ищците, че записът на заповед издаден на 22.05.2001 г., с падеж на предявяване, е изгубил своя менителничен ефект поради непредявяването на ценната книга в рамкита на законовоустановения едногодишен срок съгл. чл.487, ал.1, пр.2 във вр. с чл.537 ТЗ. Прието е за безспорно, че предявяването е станало на 22.05.2004 г., а в хипотезата на чл.514 ТЗ при пропускане на срока, в който записът на заповед е следвало да бъде платен, задълженото лице може да направи възражения за прискрибирането на менителния ефект както в производството по чл.254 ГПК/отм./, така и извънсъдебно. Направен е извод, че възражението по чл.514 ТЗ е абсолютно менителнично възражение и има за последица отхвърляне на претенцията на кредитора.
Настоящият състав намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Произнасянето на решаващата съдебна инстанция по значимите за изхода на делото въпроси, свързани с предявяване на ефекта за плащане, предвид уговорения падеж по чл.486, ал.1, т.1 ТЗ – на предявяване и последиците от неспазване на едногодишния срок по чл.487, ал.1, изр.2 ТЗ по отношение на издателя и неговия авалист, е в противоречие с ръководните за съдилищата указания по приложение на материалния закон, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 2005 г. на ОСТК на ВКС. С оглед на това не следва да се преценяват доводите на касатора за визираният в т.2 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителен критерий за селекция, свързан с отклонение от цитираната практика на съдилищата по поставените въпроси, тъй като разрешенията, дадени в актовете на казуално тълкуване по очертаните въпроси, са в съответствие с цитираното ТР .
Неоснователно е позоваването в жалбата и на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване. В случая не се касае за непълнота или неяснота на закона и необходимост от тълкуването му, нито се поставя въпроса за изоставяне на непротиворечива съдебна практика по приложение на посочените законови разпоредби, за да се възприеме друго, различно тълкуване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 174 от 22.12.2008 г. по гр.д. № 1907/2008 г. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора „Б” А. , гр. С., със съдебен адрес гр. Д., ул.”Д” № 1* адв. В, да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 279.10/ двеста седемдесет и девет лева и десет стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанията, производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при ВКС, Търговска колегия, за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: