Определение №346 от по търг. дело №369/369 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№346
 
                                      София..23.06.2009 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на  двадесет и втори юни  две хиляди и девета  година в състав:
 
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА
                                             ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ 
                                                                               КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА
 
изслуша докладваното от председателя /съдия/  Татяна  Върбанова
т.дело №  369/2009 година
 
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ”В” със седалище гр. Д., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 170 от 02.12.2008 г. по гр.д. № 1671/2008 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, с което е оставено в сила решение от 23.04.2008 г. на Софийския градски съд, Търговска колегия, VІ-2 състав постановено по гр.д. № 1001/2006 г. С посоченото решение е отхвърлен предявен от Е. срещу „Райфайзенбанк/България/” Е. иск за заплащане на сумата 315 000 лева – обезщетение за претърпяна вреда от неправомерно поведение на служители на ответната банка и за заплащане на лихва за забава в размер на 35 693.17 лв.до предявяване на иска.
В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. В допълнителна молба са конкретизирани основанията по чл.281 ГПК, посочено е и основанието за допускане на касационно обжалване на решението, квалифицирано по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по липсата на елемент от фактическия състав на чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД – относно пряката причинна връзка между противоправното виновно поведение на ответника и твърдяните вреди. Счита се, че произнасянето по този въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация –„Райфайзенбанк/България/” Е. , чрез процесуалния си пълномощник е заявил становище за неоснователност на жалбата, по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното от Софийския апелативен съд решение е прието, че законовата презумпция на чл.45, ал.2 ЗЗД не е опровергана и, че е налице виновно и противоправно поведение от страна на служители на банката, на които е възложено подаването на информация до Централния кредитен регистър. Този извод е направен въз основа на представена информация от Централния кредитен регистър съответно към края на месеците май, юни и юли 2005 г., изготвена въз основа на подадени данни от „Р”, съдържащи сведения освен за дължимите от Е. суми по два кредита /по договори от 10.12.2003 г. – за 60 000 евро и а 195 000 евро/ и за парични заеми в размер на 97 236 лв. и кредити, каквито той не е получавал. Въззивният съд се е позовал на разпоредби на Наредба № 22 за централен кредитен регистър на банките, визиращи както задълженията на банките да предоставят информация в електронен вид за всички кредити на клиентите им, съответно за настъпили изменения в тези кредити, така и отговорността за верността на информацията, която се носи от управляващите и представляващите съответните банки. Решаващата инстанция е приела обаче за недоказано наличието на пряка причинна връзка между виновното противоправно поведение и претендираната вреда, а именно, че само в резултат на невярната информация до Централния кредитен регистър, две други банки са отказали отпускането на кредит, което е довело до лишаване на ЕТ-ищец от бъдещ ресурс в размер на 315 000 лева, с който да погаси задълженията си към „Р”, в резултат на което част от имуществото му е било разпродадено. В тази насока са отчетени причините порази което на Е. е било отказано отпускането на кредит от „Общинска банка” АД, клон Д. , обективирани в становище на кредитната комисия на банката, а именно – завишен кредитен риск при висок риск обезпеченост. Отчетено е и обстоятелството, че с втората банка – „Е” АД са били водени само предварителни преговори за отпускане на кредит и към този момент ищецът е дължал по двата договора суми в големи размери, обезпечени със залог, ипотека и записи на заповед, наличието на които обстоятелства, с оглед свободата на договаряне, също би могло обективно да послужи за отказ за отпускане на последващи кредити. Апелативният съд е приел за недоказано каква е стойността на разпродаденото имущество на Е. , в резултат на принудителното изпълнение, предприето от ответника.
Основателен е поддържаният от касатора довод, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос – по причинната връзка между виновното и противоправно поведение на служители на ответната банка и претендираните вреди, който има не само принципно значение за правото за обезщетение за вреди в хипотезата на граждански деликт, но е и от значение за изхода на делото. Следователно е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Не е налице обаче соченият от касатора допълнителен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Произнасянето на Върховния касационен съд по посочения материалноправен въпрос би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото при противоречива практика на ВКС по правоприлагането на чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД, при липса на съдебна практика ; когато се налага изоставяне на създадена непротиворечива, но погрешна съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. В случая, се касае за ясни разпоредби на ЗЗД, по приложението на които е налице трайно установена, както и задължителна за съдилищата практика и липсват данни за отклонение от нея при решаването на материалноправния спор. Изводите на въззивната инстанция за недоказаност на елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане са в резултат на конкретна преценка на събраните по делото доказателства, а доводите на касатора, свързани с твърденията за неправилност на тези изводи, са относими към основанията за касационно обжалване и не могат да се преценяват в производството по допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 170 от 02.12.2008 г. по гр.д. № 1671/2008 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top