О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.93
София.16.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 820/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Д. С. от гр. Р. и Т. П. – Република Сърбия, гр. П., ч. процесуалния им пълномощник, срещу решение № 183 от 10.07.2008 г. по гр.д. № 1017/2007 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, пети състав, с което е обезсилено решението на Софийски градски съд, Фирмено отделение, седми състав по ф.д. № 71/2006 г, като недопустимо и е прекратено производството по делото.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК се твърди, че САС се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, свързани с активната процесуалноправна легитимация на страните в регистърното охранително производство, както и с допустимостта на установителния иск по чл.431, ал.2 във връзка с чл.498 ГПК/ отм./, предявен от лица, които са наследили съответни части от дружествения дял на починалия едноличен собственик на капитала, като решението е в противоречие с практиката на ВС и ВКС. Касаторите се позовават на следните решения: решение по ф.д. № 99/1991 г. на ВС, V г.о.; решение по ф.д. № 320/1991 г. на ВС, V г.о.; определение по ф.д. № 12/1992 г. на ВС, V г.о., решение № 483/ от 03.01.1994 г. по гр.д. № 500/1993 г. на петчленен състав на ВС, ГК; определение по ч.гр.д. № 246/2000 г. на ВКС, V г.о., приложени по делото.
Ответникът по касация – „”Ноки –С” Е. , гр. С., ч. процесуалния си пълномощник, счита че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, по съображения в писмен отговор.
Ответницата по касация Д. Я. С. от гр. С. не е заявила становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение по предявените активно и пасивно субективно съединени искове за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства по партидата на ТД – ответник, въззивният съд е приел, че за ищците, като трети лица, липсва правен интерес от предявените искове. Изложени са съображения, че по този начин се цели ревизия на решение на орган на дружеството, предвид твърдения за неговата незаконосъобразност, което е недопустимо, а от друга страна решенията на органите на търговското дружество не са задължителни за третите лица и би могло защитата за се реализира ч. оспорване на действията, произтичащи от тези решения.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Основният процесуалноправен въпрос, относим към изхода на делото е свързан с активната процесуалноправна и материалноправна легитимация на ищците, като собственици на съответни наследствени дялове от капитала на „Н” ЕООД/ в качеството им на законни наследници на Н. С. / да водят установителен иск по чл.431, ал.2 във вр. с чл.498 ГПК/отм./, предвид на поддържаните в исковата молба обстоятелства, че не е било проведено каквото и да било събрание, нито ищците са заявявали съгл. чл.157, ал.1 ТЗ че не искат за продължат дейността на дружеството, като вписването на новите обстоятелства в регистъра, съгл. едноличното решение на Д. С. , че е собственик на 100% от капитала на дружеството и негов управител, съставлява вписване на несъществуващи обстоятелства. Посоченият процесуалноправен въпрос е свързан със задължението на съда да се произнесе по предявения иск, въз основа на твърдяните факти. Той е решен обаче в отклонение от задължителните за съдилищата постановки, дадени в ППВС № 1/1985 г. – т.8 и Тълкувателно решение № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.10, касаещи диспозитивното начало в процеса, определящо рамките на правораздавателната дейност по съществото на спора и последиците от неговото нарушаване. От друга страна, макар и в мотивите към въззивното решение да е цитирано Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС – т.3, то неговите задължителни за съдилищата постановки относно валидното възникване на вписаните обстоятелства, не са съобразени в пълна степен при преценката на съда по допустимостта на установителния иск по чл.431, ал.2 във вр. с чл.498 ГПК/отм./. Това обуславя наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Инвокираните от касаторите доводи във връзка с първия формулиран процесуалноправен въпрос, са неотносими, тъй като с исковата молба не е надлежно предявен иск за установяване на недопустимо вписване – по искане на нелигитимирано в регистърното производство лице.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №183 от 10.07.2008 г. по гр.д. № 1017/2007 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, пети състав.
УКАЗВА на касаторите Б. Д. С. и Т. П. да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25/двадесет и пет/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представят платежен документ. При неизпълнение на указанията, производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: