О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.250
София 15.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 216/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г” Е. , гр. В., представлявано от управителя Б. И. Б. , срещу решение № 332 от 19.11.2008 г. по гр.д. № 1174/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решението на Окръжен съд – Пазарджик по т.д. № 64/2006 г. за отхвърляне на предявените срещу „А” О. , гр. П. искове за заплащане на сумата 26 000 лева, на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД поради отпадане на основанието за получаването й – неизпълнено договорно задължение за ремонт и тунинг на лек автомобил БМВ, с ДК № С* и последващ отказ от договора от страна на възложителя, ведно със законната лихва от предявяване на иска и за сумата 7 167.62 лв. лихва за забава на плащането до 19.05.2006 г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно на основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са инвокирани доводи за произнасяне на въззивния съд извън заявените с исковата молба обстоятелства, в отклонение от трайната практика на ВС и ВКС – Р. № 1207/1966 г., Р. № 2162/1969 г.; Р. № 430/1973 г. и ППВС № 2/1977 г. Поддържат се и съображения за наличие за основание за допускане на касационно обжалване не само по чл.280, ал.1, т.1, но и по т.3 на ГПК.
Ответникът по касация „А” О. , гр. П., чрез процесуалния си пълномощник, счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържа доводи за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното отхвърлително решение по предявените искове въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за изработка по силата на който ответното дружество е извършило ремонт и тунинг на двигателя на лек автомобил, като възложителят е заплатил сумата 26 000 лв., включваща цената на вложените части и възнаграждението. След преценка на събраните гласни доказателства е направен извод за извършване на възложената работа съобразно предвиденото в договора предназначение, която е приета. За недоказано е счетено твърдението за разваляне на договора по реда на чл.87 ЗЗД, като съдът е изложил подробни правни съображения относно възможността на възложителя да ангажира отговорността на ответното дружество при констатирани недостатъци при ремонта/чл.265 ал.1 ЗЗД/, каквато обаче претенция не е предявена. В мотивите към решението въззивният съд е преценил като недопустимо въвеждането на ново основание на иска, предвид поддържаните в жалбата нови фактически обстоятелства – за сключване на договор за продажба на части на автомобила, а не на договор за изработка.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Посоченият от касатора основен процесуалноправен въпрос свързан със задължението на съда да се произнесе по предявения иск въз основа на изложените в исковата молба фактически основания, като даде точна правна квалификация на спорното материално право, не е решен в отклонение от задължителните за съдилищата постановки, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, касаещи диспозитивното начало в процеса и характера на правораздавателната дейност на въззивния съд. Съобразена е и трайната практика на ВС и ВКС относно задължението на съда да се произнесе по очертания с исковата молба предмет на делото и затова липсва основание да се приеме, че е налице произнасяне по различно от заявеното искане или, че са настъпили последиците от нарушаване на диспозитивното начало, както се твърди от касатора.
Останалите доводи на касатора касаят поддържаните основания за неправилност на атакуваното решение и не могат да се преценяват в производството по допускане на касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 332 от 19.11.2008 г. по гр.д. № 1174/2007 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: