О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№299
София.19.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 72/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. П. С. , действаща като Е. с фирма „Ф”, с. К., Община Д., чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение на Окръжен съд – Кюстендил, постановено на 31.07.2009 г. по в.гр.д. № 211/2008 г., с което е оставено в сила решение № 842/03.12.2007 г. по гр.д. № 1735/2006 г. на Районен съд – Дупница в частта, с която Е. е осъден да заплати на „А” А. , гр. С. сумата 1 209.60 лв. – неиздължена цена с ДДС на доставени 15 тона асфалтова смес по фактура № 9769/07.08.2001 г. и сумата 2 300.40 лв. – неиздължена цена с ДДС на доставени 30 тона асфалтова смес по фактура № 10095/13.09.2001 г., ведно със законната лихва от 07.06.2006 г. както и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение Е. е осъден да заплати на „А” А. , на основание чл.86, ал.1 във вр. с чл.294, ал.1 ТЗ сумата 456.09 лв. законна лихва за периода от 08.06.2003 г. до 07.06.2006 г. върху първата главница и 867.24 лв. – върху втората главница, за същия период, с присъждане на разноски в полза на дружеството в размер на 919 лв.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Твърди се, че с оглед доказаното в процеса възражение за неавтентичност на издадените фактури и при липса на други доказателства за получаването на стоките, неправилно е становището на съда за установяване на търговските сделки.
В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, от значение за делото, свързан със значението на издадените от ищеца фактури, но неподписани от Е. , относно обстоятелствата свързани с доставянето на стоките. Счита се, че произнасянето по този правен въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – „А” А. , чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не следва да се допусне касационно обжалване, а по същество излага доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното осъдително решение по предявените от „А” А. обективно съединени искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел за доказано сключването на валидни договори за покупко-продажба, оформени с процесните фактури, при изпълнено задължение на продавача за доставяне на стоките – асфалтова смес, но неизпълнено задължение на купувача – едноличен търговец да заплати цената. Относно предаването, съответно получаването на стоките, решаващият състав е преценил приетите във въззивното производство графически експертизи/едночленна и разширена/, според които подписът върху фактурите за получаване на стоките не са положени от Ф. С. , а от нейния съпруг –, който е положил подписи и на обратната страна на фактурите за удостоверяване на обстоятелството, че доставеното по тях количество асфалт не е заплатено. Отчетена е и категоричната икономическа експертиза за редовността на счетоводните документи и отразяването на фактурите в книгите на ищцовото дружество, както и признанията на Е. за получаване на стоките по първата фактура. По отношение на обезщетенията за забава, въззивният съд е преценил като неоснователно възражението на ответника за погасяване по давност за тригодишния период преди завеждането на исковата молба, уважавайки частично тези искове в посочените по-горе размери.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, конкретизираният правен въпрос относно значението на фактурата за удостоверяване предаването на стоката, след като е установено, че не е подписана лично от физическото лице, действащо като едноличен търговец, не е значим за изхода на делото по смисъла на ал.1 на чл.280 ГПК, доколкото решаващата воля на съда е основана и на редовността на счетоводните записвания при ищеца, наличието на задължителните реквизити на фактурите, признанието на ответния ЕТ/сега касатор/ за получаване на част от стоките. Всъщност, формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Дори обаче да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставеният от жалбоподателката правен въпрос не може да се разглежда като такъв, допринасящ за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК би била налице при непълнота или неяснота в закона, които да налагат преодоляването им по тълкувателен път, или когато в резултат на промяна на конкретни обстоятелства се налага даване на нови правни разрешения. Относно значението на фактурата за удостоверяване предаването на стоката, нейното количество и цена, както и относно реквизитите на първичните счетоводни документи, не са налице посочените предпоставки доколкото се касае за конкретна преценка на специфични за всяко отделно дело обстоятелства, а не на трудности при прилагането на относимите правни норми – чл.327, ал.1 ТЗ, чл.8 от Закона за счетоводството/отм./ и чл.55 от ТЗ. От друга страна, доколкото може да се приеме, че е липсвала единна практика по поставения въпрос, то ВКС вече се е произнесъл по същество с постановени по новия съдопроизводствен ред решения / напр. Р. № 71/22.06.2009 г. І т.о./ даващи задължително тълкуване относно материализираните във фактурата елементи на договор за продажба и значението й при решаване на спорове относно количество, цена и предаване на стоките.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение на Окръжен съд – Кюстендил, постановено на 31.07.2009 г. по в.гр.д. № 211/2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: