О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.237
София.28.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1103/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. С. от гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 781 от 26.06.2009 г. по гр.д. № 353/2009 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав, в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд І-1 състав по гр.д. № 1999/2007 г. за отхвърляне на предявения против ЗАД”А” иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.407, ал.1/ отм./ ТЗ за разликата над 2 500 лв. до 37 500 лева.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което да се уважи исковата претенция изцяло, с присъждане на разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с на критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно законоустановеният принцип за справедливост. Поддържа се, че този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г. и ППВС № 4/1975 г. и в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 116/17.03.2006 г. и Решение № 642/06.10.2008 г. на ІІ т.о., както и с практиката на Великотърновски апелативен съд – Р. по в.гр.д. № 495/2006 г. и на Пловдивски окръжен съд – Р. по гр.д. № 215/2008 г. Освен основанията за достъп до касационен контрол, основан на т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, се счита, че е налице и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с твърдения, че допускането на обжалването е от значение за правилното прилагане на чл.52 ЗЗД , както и за развитието на правото.
Ответникът по касация ЗАД”А”не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд, след цялостна преценка на правнорелевантните факти и доводите на страните, е приел, че за справедливото обезщетяване на ищцата/сега касатор/ за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й, настъпила внезапно при процесното ПТП на 07.10.2005 г., са необходими общо 30 000 лева. При отчитане на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е предприел пресичане на бул.”Ботевградско шосе” при интензивно движение, на неопределено за целта място и при ограничена видимост на водачите на МПС в ляво и в дясно, решаващият съдебен състав е намалил обезщетението с ? , или 15 000 лв. От тази сума е приспаднато вече заплатеното от застрахователното д. обезщетение в размер на 12 500 лв., поради което са присъдени 2 500 лв., ведно със законната лихва от 13.10.2005 г.
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Безспорно, формулираният в изложението материалноправен въпрос е значим за изхода на делото, но не са налице допълнителните предпоставки по т.1- 3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Произнасянето на съда по обезщетението за неимуществени вреди и приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД е обусловено от преценката на фактическия и доказателствен материал по делото. Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди при причиняване на смърт винаги е обусловено от конкретни за всяко дело обективни обстоятелства, при отчитане на тяхното значение и при съобразяване и на задължителните за съдилищата указания дадени в т.11 от ППВС № 4/1968 г. В случая липсва основание да се приеме, че значимия правен въпрос е разрешен в отклонение от цитираната задължителна практика на Върховния съд, тъй като въззивната инстанция е изтъкнала релевантни обстоятелства, обосноваващи определеният размер на обезщетението. Доводите в жалбата за незаконосъобразност на фактическите и правни изводи на съда не може да се преценяват в стадия по селектиране на касационните жалби, в какъвто смисъл са и задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Позоваването на касационната жалбоподателка на задължителното за съдилищата ППВС № 4/1975 г., както и на практика на ВКС по отделни казуси, не може да се преценява като основателно. В цитираното тълкувателно постановление на Пленума на Върховния съд не се съдържат задължителни указания за релевантните обстоятелства при приложение на законовоустановения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост, нито се изменят дадените с ППВС № 4/1968 г. указания по приложение на тази законова разпоредба. Що се касае до влезлите в сила решения на ВКС/ цитирани по-горе/, представени с жалбата, те не касаят аналогични дела, тъй като разрешенията в тях по размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди са в резултат на преценка на конкретните правнорелевантни факти. Останалите две решения, представени с жалбата не следва да се преценяват, доколкото липсват данни те да са влезли в сила.
Не може да бъде споделен и поддържаният в жалбата довод, че произнасянето на ВКС по посочения правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая не се касае за неясна разпоредба, което да налага тълкуването й, налице е и задължителна съдебна практика по приложение на чл.52 ЗЗД и няма основание да се приеме, че е необходимо даване на нови правни разрешения по прилагането му.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 781 от 26.06.2009 г. по гр.д. № 353/2009 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: