О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.686
София.30.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 577/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на „Е” Е. , със седалище гр. Л., област Разград, представлявано от управителя П. Б. , чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 11 от 15.10.2008 г. по в.т.д. № 43/2008 г. на Окръжен съд – Разград, с което е оставено в сила решение № 93 от 09.05.2008 г. по гр.д. № 818/2007 г. на Районен съд – Разград за отхвърляне на предявените срещу „Д” Е. , гр. С. искове с правно основание чл.108 ЗС относно самостоятелен производствен обект – мелница с площ от 245 кв.м. построена в западната част на парцел **** в кв. 39 с площ от 18 928 кв.м. по ЗРП на гр. Л. и иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 600 лв. за периода от 06.08.2007 г. до 12.09.2007 г. за ползването на дворното място без основание.
В жалбата се поддържа оплакване за необоснованост на въззивното решение и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила при преценка на доказателствата по делото. В допълнително представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, се поддържа, че е налице произнасяне по съществен материалноправен въпрос, отнасящ се до собствеността на сградите и на земята под тях, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата, като произнасянето по този въпрос от страна на ВКС би допринесло за точното тълкуване и прилагане на закона. Касаторът е цитирал и представил решения на различни по степен съдилища, включително и по приложеното в.гр.д. № 392/2000 г. на Апелативен съд – Варна, в които са направени различни правни изводи относно това чия собственост са сградите, вкл. и процесната мелница и земята върху която са построени.
Ответникът по касация – „Д” Е. , гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за недопустима, а по същество за неоснователна по съображения в писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима в частта, която има за предмет отхвърлителното въззивно решение по ревандикационния иск.
В останалата част – по обективно кумулативно съединения иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД жалбата е недопустима, тъй като въззивното решение в тази му част попада в обхвата на изключените от касационна проверка решения съгл. чл.280, ал.2 ГПК. Обжалваемият интерес в случая е 600 лв., т.е. под минимално изискуемия от законодателя интерес от 1000 лв. В тази насока следва да се отчете правилното указание на въззивната инстанция, че отхвърлителното решение по иска с правно основание чл.59 ЗЗД не подлежи на обжалване пред ВКС. Независимо от това обаче при администриране на касационната жалба Разградският окръжен съд е пропуснал да реализира процесуалните си правомощия по чл.286, ал.1 т.3 ГПК за връщане на касационната жалба в тази й част. Тъй като проверка за допустимост на касационното обжалване се извършва и от ВКС, с оглед направените констатации, в недопустимата част жалбата следва да се остави без разглеждане, като се прекрати касационното производство.
За да потвърди извода на първата инстанция в частта за отхвърляне на ревандикационния иск за процесната сграда – мелница в гр. Л. със застроена на площ от 245 кв.м., в западната част на парцел ****, кв.39 по ЗРП на града, решаващият съдебен състав е приел, че ищецът не е собственик и, че въпросът относно собствеността на този самостоятелен обект е разрешен окончателно с решение на ВКС по гр.д. № 734/2005 г. Направен е извод, че тъй като собственик е „ММР” Е. , който е отчуждил имота, понастоящем собственик е ответника, а владението се упражнява от „ММР” Е. съгласно представеният протокол за въвод във владение.
Формулиранят в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос, касаещ абсолютното вещно право на собственост върху процесната мелница безспорно е значим за изхода на делото при произнасянето по иска с правно основание чл.108 ЗС. Значението на поставения въпрос е обусловено от правните изводи на решаващия съд по съществото на спора, като в случая тези изводи са направени въз основа на специфичните за делото фактически изводи. При извършване на селекцията на касационните жалби съобразно законовите критерии на чл.280, ал.1 ГПК, следва да се преценява доколко правните изводи на съда са съобразени със съдебната практика на ВКС, съдържаща тълкуване на закона по аналогични дела, а не от преценката на фактическия материал по делото. Всъщност, мотивирайки поддържаното основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът въвежда твърдения за неправилност на фактическите изводи на съда, въз основа на които е приложен материалният закон, а това са основанията по чл.281, т.3 ГПК, които не могат да аргументират наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване. Още повече, че в случая се касае за решения на различни по степен съдилища, които са се произнасяли по спорове за един и същ недвижим имот/ или част от него.
Необходимо е да се отбележи, че по приложеното в.гр.д. № 392/2000 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с влязлото в сила решение е разрешен спор между праводателите на страните по настоящото дело по иск за нищожност на договор № 4/20.11.1995 г., сключен между МЗГАР и „А” АД, поради противоречие със закона и за обезсилване на нот.акт № 196/03.09.1997 г. и № 47/08.08.1997 г. . С оглед претендираното основание за нищожност съдът се е произнесъл и по инкорпорирания в предмета на делото въпрос, а именно, че собственик на дворно място от 18 928 кв.м., заедно с построените в него сгради/ мелница, складове, Фуражен комбинат и сушилня/ е ответникът по посоченото дело – „А” Е. , придобил по възмезден начин имота от „А” АД. Същевременно, от представеното пред РС – Разград решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 734/2005 г. е видно, че позовавайки се на формирана сила на пресъдено нещо по гр.д. № 762/1998 г. по описа на Апелативен съд – Варна по спор с правно основание чл.108 ЗС между „ холдинг” Е. и Л. Л. / чийто частен правоприемник е „ММР” ЕООД/ по отношение на същия недвижим имот представляващ мелница, фуражен комбинат и сеносушилня, построени в парцел **** от кв.39 по плана на гр. Л., касационната инстанция е счела за недопустим исковия процес по гр.д. № 505/2004 г. по описа на Апелативен съд – Варна. След обезсилване на постановеното решение от 13.12.2004 г. , производството по делото е било прекратено. Към настоящото дело е приложено и гр.д. № 6/2006 г. на Разградския районен съд, като от влязлото в сила решение № 15/17.02.2006 г. е видно, че е уважен предявения от „А” Е. срещу „М” иск по чл.108 ЗС по отношение на самостоятелен стопански обект – мелница, построена в описаното по-горе дв.място.
Въз основа на горните данни, твърденията на касатора за противоречиви правни изводи на съдилищата, могат да се релевират единствено в извънинстанционно производство по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, но не биха могли да се преценяват в рамките на касационното производство, тъй като не се касае за незачитане на сила на пресъдено нещо, а за противоречиви решения по дела с тъждествен спорен предмет. По отношение на обективното тъждество на делата настоящият съдебен състав има предвид практиката на ВКС, ГК, петчленен състав по аналогични дела – напр. Р. 237/ 19.09.2003 г., Р.60/28.03.2003 г. Р. 108/02.04.2002 г. и др.
Предвид изложените по-горе съображения, като неоснователни следва да бъдат преценени и твърденията за наличие на допълнителния критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Твърденията за противоречиво разрешаване от ВКС на правните отношения на собственост при ликвидация на бившите ТКЗС не могат да се приемат за значими за делото, с оглед правните изводи на въззивната инстанция, обусловили отхвърлянето на иска.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 11 от 15.10.2008 г. по в.т.д. № 43/2008 г. на Окръжен съд – Разград, в частта, с която е оставено в сила решение № 93 от 09.05.2008 г. по гр.д. № 818/2007 г. на Районен съд – Разград за отхвърляне на предявен срещу „Д” Е. , гр. С. иск с правно основание чл.108 ЗС относно самостоятелен производствен обект – мелница с площ от 245 кв.м., построена в западната част на парцел **** в кв. 39 с площ от 18 928 кв.м. по ЗРП на гр. Л..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Е” Е. , със седалище гр. Л., област Разград, срещу решение № 11 от 15.10.2008 г. по в.т.д. № 43/2008 г. на Окръжен съд – Разград в останалата част, с която е оставено в сила решение № 93 от 09.05.2008 г. по гр.д. № 818/2007 г. на Районен съд – Разград за отхвърляне на предявен срещу „Д” Е. , иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 600 лв. за периода от 06.08.2007 г. до 12.09.2007 г. – за ползване без основание на парцел **** в кв. 39 с площ от 18 928 кв.м. по ЗРП на гр. Л. и прекратява касационното производство в тази част.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването на определението чрез връчване на препис от него, само в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба и е прекратено производството пред ВКС. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: