О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
София. 20.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 598/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С” Е. и „С” Е. , чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 141 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 1051/2008 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 5 състав, с което е оставено в сила решението на Окръжен съд – Благоевград постановено на 07.01.2008 г. по гр.д. № 12/2006 г. в частта, с която е отхвърлен първоначалния иск срещу О. С. за сумата 45 654.77 лв. представляваща неустойка по договор от 01.11.2002 г. – т.19, ал.4 и в частта, с която е уважен предявеният от О. г. С. насрещен иск за солидарно заплащане от търговските дружества/сега касатори/ на сумата от 62 967 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на същия договор в частта за инвестициите.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Счита за правно неиздържано становището на съда за надлежно преустановяване от страна на общината на договорната връзка , като се поддържа, че прекратяването на договора за сметосъбиране, сметоизвозване и почистване е извършено без основание и без причина и то от неизправна страна. Позовавайки се на функционалната обвързаност на насрещните престации и тяхната взаимозависимост, както и установената изначална неизправност на възложителя, в жалбата се поддържа, че последният не е разполагал с валидна правна възможност да прекрати договора.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по значими за изхода на делото материалноправни въпроси, а именно дали О. г. С. е имала право да прекрати договора предвид функционалната свързаност на насрещните престации и дали би могло неизправната страна да претендира обезщетение за вреди на основание чл.82, във вр. с чл.79 ал.І ЗЗД. Счита се, че произнасянето по тези въпроси противоречи на практиката на ВКС, налице е противоречивото му разрешаване от съдилищата, както и, че произнасянето на ВКС би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация – О. С., чрез пълномощника си, поддържа, че не са основания за допускане на касационно обжалване, а твърдяното в жалбата противоречие с практиката на ВКС и противоречиво разрешаване на формулирания материалноправен въпрос, не е доказано. В писмения отговор е взето становище и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, решаващият съдебен състав на Софийския апелативен съд е приел, че О. С., в качеството си на възложител по договора, с писмо с обратна разписка, което е достигнало до съдружниците в Консорциум „С. инженеринг Е. – С. ЕООД”, е прекратил договора, считано от 25.11.2004 г., позовавайки се на частично неизпълнение на инвестиционната програма. Въз основа на доказателствата по делото е счетено, че се касае за значително по размер неизпълнение, констатирано по предвидения в договора ред, обуславящо приложението на договорната клауза на чл.20, ал.2. Съгласно тази клауза действието на договора се прекратява с изтичане на две години от сключването му в случай на неизпълнение или частично неизпълнение на 2-годишната инвестиционна програма, изразяващо се в неспазване на сроковете за осъществяване на всяка от предложените инвестиции или некачественото им извършване, констатирано от специално назначена от възложителя комисия. Въз основа на този извод е изразено становище за неоснователност на претендираната от дружествата ищци неустойка за прекратяване на договора от възложителя без основателна причина/ чл.19, ал.4 от договора/.
По отношение на насрещния иск за обезвреда на причинени на общината имуществени вреди в резултат на виновно частично неизпълнение на задължение на двете дружества на двугодишната инвестиционна програма и то още на първия етап, съгласно приет график, въззивният съд е приел, че не е налице причинна връзка с неизпълненото парично задължение на общината произтичащо от същия договор. В тази насока е съпоставено съответното неизпълнение по време, с констатация, че неизпълнението на ответниците по насрещния иск е още през първата година от сключване на договора и предхожда неизпълнението на общината, изразяващо се в частично неразплатени дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци, извършени от изпълнителя за периода м.02- м.06. 2004 г. Отчетено е, че първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано пред АС в частта, с която О. –. е осъдена да заплати на съдружниците в консорциума сумата 46 351.02 лв. – възнаграждение за посочения период от време.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия приема, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Формулираните от касаторите материалноправни въпроси, свързани с преустановяване на облигационната обвързаност, както и за правото да се претендира обезщетение за вреди и пропуснати ползи по чл.82, във вр. с чл.79 ЗЗД, макар и да са значими, не е възможно да бъдат решени по принцип, т.е. независимо от конкретните обстоятелства и доказателства по спора. Произнасяйки се по този въпрос, въззивната инстанция е извършила преценка на фактическия и доказателствен материал по делото и на важимите в случая договорни клаузи за възможността за прекратяване действието на договора, след констатирано неизпълнение/пълно или частично/ на задължението на изпълнителя за инвестиции и предпоставките за това. Тази преценка е винаги специфична за всяко дело и затова като неоснователно следва да се прецени позоваването на предпоставките по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Всъщност, при обуславяне приложното поле на касационно обжалване, касаторите изтъкват доводи пряко относими към твърденията за необоснованост на фактическите изводи, които не могат да се преценяват в производството по реда на чл.288 ГПК. От друга страна, при извършване на селекция съобразно законовите критерии по чл.280, ал.1 ГПК, значението на поставените от касаторите материалноправни въпроси трябва да е обусловено от правните изводи на решаващия съд по съществото на спора и да е доказано противоречие с влезли в сила решения на други съдилища или отклонение от трайна или задължителна практика на ВКС.
Не би могло да се възприеме разбирането на касаторите, че е доказана необходимостта от произнасяне от страна на ВКС по формулираните въпроси, предвид сключването на договора при режима на Закона за обществените поръчки и обусловения от това широк обществен резонанс на спора. В случая не става въпрос за произнасянето по въпроси, пряко свързани с възлагането на обществената поръчка, нито с ефективността при използване на съответните средства от общинския бюджет или за защита правата и интересите на потребителите на обществените услуги, за които е бил сключен договора през 2002 г., което евентуално би могло да се преценява като необходимост от произнасяне от страна на ВКС за развитието на правото. Тъй като обаче тази предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не е самостоятелна, а законодателят е предвидил кумулативно и произнасянето по материалноправните въпроси да е от значение за точното приложение на закона, доводите на касаторите следва да се отхвърлят като неоснователни. В случая става въпрос за приложение на ясни материалноправни разпоредби, относими към прекратяване на облигационната връзка и отговорността за вреди поради неизпълнението, които не се нуждаят от казуално тълкуване.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 141 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 1051/2008 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: