О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 26.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 686/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д” Е. , С. , представлявано от управителя В. П. , чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 233 от 20.05.2008 г. по т.д. № 1713/2007 г. на Софийския апелативен съд, ГК, трети състав, с което е оставено в сила решението на Софийския градски съд, Търговско отделение, първи състав от 04.06.2007 г. по т.д. № 338/2006 г. С посоченото решение СГС е признал за установен факта на нарушението, извършено от „Д” Е. върху регистрираните марка „LACOSTE –рег. № 4* със срок на защита 25.04.2008 г. и марка „LACOSTE – рег. № 4* образна, със срок на защита до 25.04.2008 г. чрез използването им в търговската дейност без съгласието на притежателя – внос на 18 броя парфюми от 75 мл и 6 броя парфюми от 125 мл, означени със знак, идентичен на посочените марки, на основание чл.76, ал.1, т.1 ЗМГО. Със същото решение касаторът е осъден да преустанови всякакъв внос на стоки, носещи процесните марки без съгласието на притежателя им, на основание чл.76, ал.1, т.2 ЗМГО и да заплати, на основание чл.76, ал.1, т.3 ЗМГО на „Л. – С. А. , Париж, Франция общо обезщетение в размер на 500 лв., като на основание чл.76, ал.2, т.1, пр.2 ЗМГО е постановено унищожаване на предмета на нарушението.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.13, ал.2, т.3 ЗМГО/ в редакция преди изм.с ДВ бр.73/2006 г./ – дали следва да се счита за нарушение на изключителното право на марка при използване в търговската дейност на знак, идентичен на марката, чрез осъществяване на митнически режим”транзит”, без разрешението на притежателя на марката. Твърди се, че по този въпрос въззивният съд, в отклонение от практиката на съдилищата е приел, че фактическото пренасяне на процесните стоки през държавната граница, обуславят осъществяването на внос и попадат под забраната на чл.13, ал.2, т.3 ЗМГО. С допълнителна молба касаторът е конкретизирал практиката, на която се позовава, обосноваваща наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като е представил копия от: решение № 237 от 01.04.2004 г. по гр.д. № 2002/2003 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; решение на САС по гр.д. № 2267/2006 г.; четири решения на Комисията за защита на конкуренцията и решения на Върховен административен съд, V отд. по адм.д. № 5630/2007 г. и по адм.д. № 338/2005 г. Поддържа се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се счита, че уеднаквяването на съдебната практика по посочения въпрос е от значение за точното прилагане на закона, в съответствие с волята на законодателя и е необходимо за развитие на правото.
Ответникът по касация „Л”, Франция, Париж, чрез процесуалния си пълномощник, счита че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице противоречива съдебна практика по посочения съществен материалноправен въпрос, а посочената и представена практика на ЗЗК и на ВАС е неотносима. В писмения отговор са изложени подробни фактически и правни съображения и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното въззивно решение за уважаване на предявените обективно кумулативно съединени искове по чл.76, ал.1, т.1-3 и по чл.76, ал.2, т.1, пр.2 ЗМГО/ в редакция преди изм. ДВ бр.73/2006 г./ въззивният съд е приел, че ответникът е нарушил правото на търговска марка на ищеца, като е осъществил внос на процесните стоки, носещи знак, идентичен с марките собственост на ищеца, без последният да е дал съгласие за това. В мотивите към решението са изложени съображения, че независимо от последващото приемане на ЗИДЗМГО / ДВ бр.73 от 2006 г./и съответното дефиниране на понятието „внос или износ на стоки”/ §1, т.12 от ДР на ЗМГО/, при произнасяне по съдържанието на изключителното право на марка и по исковете за нарушение на това право, са неприложими съответните митнически режими по ЗМ и ППЗМ. След като процесните стоки са били фактически пренесени през границата на РБългария, те са предмет на внос и попадат под забраната на чл.13, ал.2 т.4 ЗМГО.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Посоченият от касатора материалноправен въпрос действително е от съществено значение за решаване на възникналия между страните спор и съответно за изхода на делото. Не е налице обаче допълнителното изискване на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а именно наличие на противоречива съдебна практика по приложение на чл. 76, ал.1, във вр. с чл.73, ал.1 и във вр. с чл.13, ал.2, т.3 ЗМГО. Освен цитираното и представено от касатора решение на САС по т.д. № 2267/2006 г., оставено в сила с решение № 184/05.03.2008 г. по т.д. № 743/2007 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в които изрично е прието, че под внос по смисъла на чл.13, ал.2,т.3 от ЗМГО следва да се разбира преминаването на стоката през държавната граница в страната, а не оформянето й под режим”внос” по см. на ЗМ и ППЗМ, на настоящия съдебен състав са известни и други решения на ВКС, ТК в този смисъл, а именно: решение по т.д. № 743/2006 г. на І т.о., решение № 597/16.07.2007 по т.д. № 277/2007 г. на ІІ т.о. и др. От това следва извод, че атакуваното въззивно решение е съобразено с трайната практика на ВКС по приложение на посочената по-горе материалноправна норма относно съдържанието на изключителното право върху марка.
Останалите приложени от касатора решения, постановени от КЗК и от ВАС по посочените адм.дела, са неотносими към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК. В този смисъл се споделят изцяло възраженията на ответника по касация, формулирани в т.І.1.1. от писмения отговор.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – произнасянето по посочения материалноправен въпрос да е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице тогава когато се касае за приложение на съответна законова разпоредба по която липсва съдебна практика и приложимата разпоредба е неясна и се налага тълкуването й, или следва да се изостави създадена непротиворечива съдебна практика.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 233 от 20.05.2008 г. по т.д. № 1713/2007 г. на Софийския апелативен съд, ГК, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: