О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
София. 26.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 556/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Х. от гр. С., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 190 от 16.03.2009 г. по гр.д. № 103/2009 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което след частична отмяна на решението от 04.11.2008 г. по гр.д. № 4326/2006 г. на Софийски градски съд, І-12 състав, е отхвърлен предявения срещу ЗПК”Л” АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.09.2006 г. за разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв. и е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата отхвърлителна част – за разликата до 50 000 лв.
Касаторът счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Поддържат се доводи за липса на обективен принос от пешеходеца за настъпилото увреждане, т.к. виновният за ПТП водач е управлявал лекия автомобил със скорост, надвишаваща разрешената за градски условия, поради което ударът е бил непредотвратим. От друга страна, касаторът счита, че определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и намаляване му на 10 000 лв. след отчитане приноса на пострадалия, е крайно занижено, с оглед търпените неимуществени вреди. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, свързани с прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД относно това дали има обективен принос от страна на пешеходеца тогава когато водачът на увреждащия автомобил е превишил разрешената скорост. Допълнително се поддържа, че не би могло да е налице равнопоставеност между пешеходеца и водача на МПС, за да се приеме, че поравно са допринесли за настъпване на произшествието. Касаторът твърди, че решението е постановено в отклонение на практиката на ВКС както по размера на обезщетението, така и по приетото съпричиняване, а от друга страна е необходимо ВКС да се произнесе по предпоставките за наличието на обективен принос на пострадалия, за да се уеднакви съдебната практика.
Ответникът по касация – ЗК”Л” АД, гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, счита, че липсват основания за допускане обжалването на въззивното решение, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е приел за основателно направеното от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, като основание по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на претендираната отговорност за вреди. След прецизна преценка на установените в процеса обстоятелства – настъпването на ПТП в момент, когато ищецът е пресичал платното за движение на МПС на неопределено за това място, при наличие на разделителна мантинела между лентите за движение и поведението на водача на превозното средство, решаващият съдебен състав е определил равен принос на пострадалия пешеходец и на водача на МПС за настъпване на произшествието. Обезщетението за неимуществени вреди е определено в размер на 20 000 лв., при съобразяване на характера и тежестта на травматичните увреждания, понесените от ищеца болки, страдания и неудобства, продължителността на периода на лечение и възстановяване, наличие на остатъчни последици от травмите, както и възрастта на пострадалия към момента на ПТП – 80 г. Съответно на приетото съпричиняване, дължимото от застрахователя обезщетение е намалено с 1/2 , или ответникът е осъден да заплати, на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.09.2006 г.
Неоснователни са доводите на касатора, че произнасянето на въззивната инстанция по формулираните в изложението материалноправни въпроси, свързани с приложение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и с приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, са решени в отклонение от практиката на ВКС. Действително, макар и да не са цитирани конкретни решения на касационната инстанция, на настоящия съдебен състав е известна практиката на съда, вкл. и решенията, постановени при действието на чл.290 и сл. от новия ГПК. Поставените от касатора материалноправни въпроси, безспорно са от значение за изхода на делото, но в случая не е доказано наличието на допълнителните предпоставки по т.1 и/или т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Определянето на съразмерността на съпричиняването на вредоносния резултат, така и на размера на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от конкретни за всяко дело обстоятелства и тяхната преценка, при съобразяване и на дадените с ППВС № 4/1968 г. задължителни за съдилищата указания за значимите критерии при приложение принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Що се касае до правилността на тази преценка, оплакванията в жалбата не могат да се разглеждат в производството по чл.288 ГПК, нито пък те биха могли да се квалифицират като основания за допускане на обжалването.
Независимо от бланкетно поддържаното в касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то не е налице. Произнасянето на ВКС по посочените материалноправни въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за уеднаквяване на практиката, само когато се касае за приложение на неясни разпоредби и налагащото се тяхно тълкуване, при липса на съдебна практика на ВКС, или когато се налага изоставяне на неправилна съдебна практика.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 190 от 16.03.2009 г. по гр.д. № 103/2009 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: