О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.23
София. 20.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадeсети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 840/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В” О. , гр. С., представлявано от управителя В. С. Б. , чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 15 от 11.06.2009 г. по в.т.д. № 30/2009 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което след отмяна на решение № 66 от 14.11.2008 г. по гр.д. № 755/2008 г. на Районен съд – Стара Загора, е признато за установено, че П. П. С. от с. К., община П., не дължи сумата от 6 000 лева по запис на заповед от 09.03.2004 г., ведно със законната лихва от 20.09.2004 г. и сумата 120 лв. разноски, присъдени по ч.гр.д. № 2251/2004 г. на Старозагорския районен съд, за което е издаден изпълнителен лист от 27.09.2004 г. и е образувано изп.дело № 2* по описа на ЧСИ С. К. с район на действие Окръжен съд – Велико Търново. С решението са присъдени и разноски в полза на П. С. в размер на 360 лв., а по сметка на ОС-Стара Загора – държавна такса в размер на 120 лв.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касиране с произтичащите правни последици. В жалбата и в отделно изложение на основанията за допускане касационното разглеждане на делото се поддържа, че в отклонение от практиката на ВКС – Р.1221/30.11.2000 г. ,ІV г.о., Р. № 1231/11.05.2006 г., ТК, Р. № 1088/07.07.2003 г. V г.о., р. № 1414/29.10.2003 г., ІІ т.о. и Р. № 229/28.02.2003 г., V г.о., въззивният съд не е изследвал параметрите на каузалната сделка, която би трябвало да съществува, за да е действително вземането по записа на заповед, а от друга страна е разместена тежестта на доказване в процеса.
Ответникът по касация – П. П. С. от с. К., чрез процесуалния си пълномощник, е заявила становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявен от П. С. отрицателен установителен иск, след преценка на събраните по спора доказателства решаващият състав е приел на първо място, че липсва писмен договор за обезпечаване на евентуални вреди, които биха могли да настъпят в резултат на работата на съпруга на ищцата като дистрибутор на стоки при ответника, а от друга страна не е доказано, че записът на заповед обезпечава връщането на отпуснат на ищцата заем за същата сума, поради липса на данни за реално получаване на заемна сума.
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Произнасянето на решаващата съдебна инстанция по значимите за изхода на делото материалноправни въпроси, свързани с предявените с отрицателния установителен иск лични възражения на длъжника по менителничния ефект, не са решени в отклонение от посочените решения на ВКС. Практиката на касационната инстанция за необходимостта да се изследват каузалните отношения между страните при произнасяне по въпроса за дължимост на суми по издаден въз основа на запис на заповед изпълнителен лист, е последователна. При постановяване на атакувания съдебен акт въззивният съд, с оглед конкретните факти по делото и след преценка на релевантните към възраженията на длъжника доказателства, е направил категоричен извод за невъзникнало валидно бъдещо задължение и за липса на съществуващо задължение по договор за заем. Именно с оглед на тези изводи, свързани с липсата на валидно каузално правоотношение, е заявено становище за недължимост на сумите по издадения въз основа на менителничния документ изпълнителен лист. Възприетите от въззивната инстанция фактически изводи и приложената въз основа на тях правна норма не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Дори и при евентуална неправилност на тези изводи, ВКС би могъл да се произнесе само по реда на чл.290 и сл. ГПК, но не и в настоящото производство по допускане на касационното обжалване.
Като неоснователни следва да се преценят и доводите на касатора за наличие на предвидените в чл.280, ал.1, т.2 ГПК основен и допълнителен критерий за селекция на касационните жалби по отношение на процесуалноправния въпрос, свързан с разпределението на доказателствената тежест по отрицателния установителен иск. Изводите на въззивната инстанция за невъзникване на обезпечено/гарантирано с ефекта вземане на касатора, са направени именно по повод релевираните и доказани в процеса възражения от длъжника. По този начин е оборено твърдението на кредитора/взискател/ за надлежно възникнал факт, от който произтича вземането му. Или, в случая се касае за осъществена решаваща правораздавателна дейност от въззивната инстанция, в рамките на нейните правомощия като инстанция по съществото на спора, а не за произнасяне по значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос, който да е решен в отклонение от практиката на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 15 от 11.06.2009 г. по в.т.д. № 30/2009 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: