О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№3
София. 07.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 774/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за д. в. срещу решение № 1 от 30.01.2009 г. по т.д. № 635/2009 г. на Апелативен съд – П. , с което е потвърдено решение № 23 от 14.03.2008 г. по т.д. № 47/2008 г. на Окръжен съд – С. З. в частта относно определената начална дата на неплатежоспособността на дружеството – ответник – „К” ООД.
Касаторът инвокира основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК. В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението се поддържа, че е налице противоречива практика на съдилищата при определяне на момента на настъпване на неплатежоспособността. Поддържа се, че при наличие на публични в. е ирелевантен моментът, в който длъжникът е спрял плащанията си. Последното обстоятелство е от значение единствено в хипотезата на чл.608, ал.2 ТЗ. Твърди се, че въззивният съд е решил спора в отклонение от практиката на ВКС – Решение № 1727/07.01.2004 г. и Р. № 96/27.02.2007 г., както и Р. на Апелативен съд – София по гр.д. № 723/2003 г.
Ответниците по касация – „У” А. , гр. С., „
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е на основание чл.613а, ал.2 ТЗ от А. за д. в. , която е надлежно легитимирано трето лице спрямо производството пред съда по несъстоятелността, въззивник в производството пред АС П. , срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Предвид липсата на данни за вписване на въззивното решение в търговския регистър, което се установи и при служебна проверка, следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.
За да потвърди решението на първостепенния съд в частта относно определената начална дата, от която дружеството – длъжник е обявено в неплатежоспособност и свръхзадълженост – 13.09.2005 г. въззивният съдебен състав е отчел датата на съставяне на ревизионния акт на НАП – ТД – С. З. , с който са установени задължения на „К” О. , произтичащи от дължимо за довнасяне ДДС и лихви ДДС, а именно – 10.09.2007 г., или след определената начална дата по чл.630, ал.1, т.1, предл.3 ТЗ. Като неоснователни са преценени доводите на АДВ относно периода, за който са дължими посочените в ревизионния акт данъци – 01.09.2002 г. – 30.09.2005 г. и за изпадане на дружеството в неплатежоспособност поради неизпълнение на публично вземане, преди определената от съда дата. В тази насока е съобразено, че производството е инициирано от друг кредитор с изискуемо парично вземане по търговски сделки.
Настоящият състав приема, че не са налице поддържаните основания за допускане касационно разглеждане на делото. Поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с момента на настъпване на неплатежоспособността на дружеството – длъжник и релевантните за определянето на началната дата на неплатежоспособността обстоятелства, безспорно е значим за делото. Същевременно обаче разрешаването на този въпрос е винаги обусловено от конкретни, специфични за всяко дело факти, въз основа на които съдът по несъстоятелността прави преценка за обективното икономическо състояние на дружеството – длъжник, произтичащо от невъзможността длъжникът да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение, свързано с търговската му дейност, а в резултат на това и за началото на състоянието на неплатежоспособност. Именно затова не може да се приеме, че представените от касатора решения на ВКС и САС са постановени по аналогични дела и че е налице противоречие между дадените в тях разрешения по формулирания от касатора правен въпрос и обжалвания съдебен акт. Още повече, че първото цитирано решение на ВКС е отменително, а за решението на САС липсват данни за влизането му в сила.
В случая, решаващият състав на Апелативен съд – П. е зачел датата, от която следва да се считат за установени вземанията за данък добавена стойност, а именно датата на ревизионния акт, издаден две години след определената от съда начална дата на неплатежоспособност на дружеството – длъжник. Направените от въззивния съд фактически изводи не могат да се преценяват в производството по допускане на касационно обжалване, а доводите на касатора по приложение на отделните фактически състави на неплатежоспособността по чл.608 ТЗ са относими към инвокираното основание по чл.281, т.3 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1 от 30.01.2009 г. по т.д. № 635/2009 г. на Апелативен съд – П.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: