О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.144
София17.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1041/2009година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Х” Е. , гр. С., представлявано от М. Н. , чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 114 от 11.03.2009 г. по гр.д. № 82/2009 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е отменено решение № 261 от 14.11.2008 г. по гр.д. № 522/2007 г. на Районен съд – Велинград в частта, с която е прекратено производството по делото по предявения от Е. „П” иск за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът е собственик на самостоятелен обособен обект „П”, придобит по реда на ЗППДОбП на терен – застроен и незастроен с площ 473 кв.м. /с подробно описание в решението/ и е обезсилено решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен установителният иск за собственост за част от същия самостоятелен обособен обект – терен с площ 258 кв.м., включващ масивна постройка – част от пицария със застроена площ от 25 кв.м., ведно с незастроен терен с площ 233 кв.м., съставляваща част от УПИ * в кв.133 по плана на гр. В.. Делото е върнато на РС – Велинград за произнасяне по надлежно предявения иск за собственост.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по значими за изхода на делото материалноправни въпроси, свързани с предпоставките за уважаване на иска по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и задължението на съда да извърши проверка относно материалноправната легитимация на ищеца за завеждане на положителен установителен иск за собственост. Счита, че посочените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС относно успешното провеждане на иск по чл.108 ЗС. Позовава се на Р. № 1109/09.07.2003 г. по гр.д. № 1890/2002 г. V г.о. и Определение по гр.д. № 394/2003 г. ІV г.о.
Ответникът по касация – Е. „П”, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не са налице основания за допускане на касационен контрол. Твърди, че всъщност въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд е процесуалноправен и касае задължението на съда да се произнесе по иска, така както е предявен. Счита, че въззивният съд изцяло е съобразил задължителните указания по т.4 от ТР І 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Окръжен съд – Пазарджик е приел за недопустимо решението на първостепенния съд в частта за отхвърляне на исковата претенция, тъй като не се е произнесъл по заявеното с исковата молба искане, а именно за терен – застроен и незастроен с площ от 730 кв.м., а се е произнесъл за терен с площ от 258 кв.м. и то без да е конкретизирано дали това представлява част от претендирания терен. Вземайки предвид очертаният с исковата молба предмет на делото и последващите процесуални действия на ищеца, въззивният съд е направил извод, че съдът не се е произнесъл по иска, с който е надлежно сезиран, а е налице произнасяне по незаявена искова претенция. В частта, с която първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, приемайки, че за ищеца липсва правен интерес от установяване правото му на собственост върху 473 кв. метра от процесния обособен обект, поради липса на оспорване/съдебно или извънсъдебно/, въззивната инстанция е счела преценката за неправилна. Съображенията са основани на признатите от ответника права на ищеца върху 251 кв.м./застроен и незастроен терен/, който обаче не е индивидуализиран, поради което според съда, за ищеца съществува правен интерес да заяви искова претенция за собственост досежно целия терен от 730 кв.м. /застроен и незастроен/, като обособена част.
Настоящият състав намира, че касационно разглеждане на делото не следва да бъде допуснато.
Формулираните от касатора правни въпроси, свързани със субсидиарността на установителния иск за собственост, като форма на защита, както и с предпоставките за уважаването на този иск, не са значими за изхода на делото. Видно от мотивите към обжалваното решение, тези въпроси не са преценявани от въззивната инстанция и не са обусловили решаващите й изводи в частта, с която е прието, че е налице недопустимо произнасяне по непредявен иск, както и в частта, с която е отменено решението на първостепенния съд в прекратителната му част. Правният интерес от предявяването на положителния установителен иск е преценяван единствено с оглед наличието или липсата на оспорване/съдебно или извънсъдебно/ от страна на ответника за част от претендираното от ищеца право, а не с оглед формата на защита. Законосъобразността на изведените в резултат на тази преценка изводи, не подлежи на проверка във фазата на селектиране на касационните жалби, което обуславя недопустимост на доводите на търговското дружество – касатор за неправилност на изводите. Макар тези доводи да се съдържат в приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касационната инстанция не може да ги преценява в производството по чл.288 ГПК.
Предвид липсата на основната обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно разглеждане на делото по поставените материалноправни въпроси, не следва да се обсъжда дали е налице твърдяното противоречиво разрешаване от съдилищата на тези въпроси, съгласно допълнителната предпоставка на т.2, чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 114 от 11.03.2009 г. по гр.д. № 82/2009 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: