О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 623
София. 25.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 461/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Я. от гр. П., срещу решение № 791 от 16.01.2009 г. на Апелативен съд – Пловдив по т.д. № 790/2008 г., с което след отмяна на решение № 800/ 22.05.2008 г. по т.д. № 92/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от Н. Я. срещу „А” ЕООД, с. С., Пловдивска област, иск за заплащане на сумата 45 602.16 лв. и за 889.70 лв. мораторна лихва, на основание договор за цесия от 10.01.2008 г. сключен между „Т” ЕООД, гр. Р. като цедент и Я. , като цесионер.
Касаторът инвокира основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК. Твърди, че в нарушение на материалния закон въззивният съд не е отчел, че прехвърлителният ефект по отношение на вземането е настъпил от момента на сключване на договора за цесия на 10.01.2008 г. и, че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията, нито условия за настъпване на прехвърлянето. Поддържат се и доводи за неправилно незачитане на факта, че длъжникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия с получаване на препис от исковата молба, към която е приложен препис от договора за прехвърляне на вземане и приемането на този договор в първото по делото заседание, без да бъде направено оспорването му от ответника – длъжник. Счита се, че представянето на договора по делото не означава, че съобщението е направено от цесионера, а е само идна от проявните форми на извършване на съобщение от цедента, а цесионерът – ищец се явява само приносител на съобщението.
В приложеното изложение на основанията за допускане на обжалването, е налице позоваване на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, с твърдения, че въззивният съд не е съобразил практиката на ВКС относно действителността на цесията от момента на сключване на договора и невъзможността липсата на уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД да рефлектира върху действителността й. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът се позовава на Решение № 1/01.07.2005 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; Решение № 244/23.01.1960 г. на ВС, ІІІ г.о.; Решение № 640/07.10.2005 г. ВКС, ІІ г.о. и Решение на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. № 889/2006 г. Поддържа се, че произнасянето на ВКС по въпроса дали длъжникът следва да се счита надлежно уведомен за цесията с представянето от страна на ищеца/цесионер/ и приемането като писмено доказателство по делото на договора за продажба на вземане, без да е надлежно оспорен от ответника/длъжник/, би имало значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касация – „А” ЕООД не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли исковите претенции като неоснователни, въззивният съд е приел, че съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие сключеният между „Т” ЕООД/цедент/ и Н. Я. /цесионер/ договор за прехвърляне на вземане от „А” ЕООД в размер на исковата сума, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника от предишния кредитор. Преценено е, че предявяването на исковата молба от цесионера и получаването й от длъжника не може да се счита за валидно уведомление за извършеното прехвърляне. До изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД – длъжникът да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни въпроси, свързани с: действителността на договора за прехвърляне на вземане, действието на цесията спрямо длъжника, което определя и моментът, от който цесионерът е материалноправно легитимиран кредитор/взискател по цесията, както и дали получаването на препис от исковата молба и приложеният договор за цесията, надлежно приет от съда и неоспорен от ответника по делото, представлява надлежно съобщаване на цесията на длъжника, са безспорно значими за изхода на делото. Решаването на тези въпроси съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, но същевременно е необходимо да е налице и някоя от предвидените в т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК хипотези.
Като неоснователно следва да се прецени твърдението, че въззивното решение е постановено в отклонение от трайната съдебна практика на ВКС. В случая, въззивният съд не е приел, че цесията е недействителна/както неточно се твърди от касатора/, а е приложил разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, която ясно определя моментът, от който цесията поражда действие спрямо длъжника. Въззивното решение съответства напълно на трайната и повтаряща се съдебна практика на ВКС, постановена преди влизане в сила на новия ГПК, съдържаща тълкуване на чл.99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД по конкретните дела/ вкл. по цитираното от апелативната инстанция и цитираните от касатора/, както и на постановеното по реда на чл.291 ГПК решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г.. Що се касае до начина на уведомяване на длъжника за извършената цесия, налице е не само казуално, но и нормативно тълкуване от касационната инстанция. По въпроса доколко може да се счете, че получаването на препис от исковата молба, с приложенията към нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията на длъжника, в цитираното решение на ВКС, постановено по реда на новия ГПК, за правнорелевантно е счетено единствено уведомлението до длъжника, извършено от цедента, в какъвто смисъл е и Тълкувателно решение № 1* от 11.11.1954 на ОСГК на ВС, но не и исковата молба за присъждане на прехвърленото вземане. Доколкото с исковата молба и в хода на процеса пред първата и въззивна инстанции не е представено отправено от цедента до длъжника уведомление за прехвърляне на вземането, то не би могло да се прави аналогия с посоченото от касатора решение на ВКС по т.д. № 889/2006 г. – ІІ т.о.
Предвид изложеното, не може да се сподели твърдението на касатора, че е необходимо произнасяне от ВКС по приложението на чл.99, ал.4 от ЗЗД, с цел преодоляване на противоречива или погрешна практика и за създаване на единна практика за в бъдеще.
Останалите доводи в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са свързани с касационните основания за разглеждане на жалбата по същество, но не могат да обосноват наличието на предпоставките за допускане на обжалването.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 791 от 16.01.2009 г. на Апелативен съд – Пловдив постановено по т.д. № 790/2008 година.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: