О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№9
София. 12.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 929/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по: касационна жалба на „Б”С” АД, гр. С., представлявано от изпълнителния директор М; насрещна касационна жалба на „Б” О. , гр. С. и касационна жалба на „Б”Искър” О. , гр. С. срещу решение № 142 от 24.02.2009 г. по гр.д. № 1686/2008 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав.
Касаторът БИЦ ”С” АД обжалва въззивното решение изцяло – както в частта, с която е оставено в сила решение № 613 от 24.04.2008 г. по гр.д. № 617/2007 г. на Окръжен съд – Враца за обявяване неплатежоспособността на БИЦ”С” АД, откриване на производство по несъстоятелност, назначаване на временен синдик, лишаване на дружеството и органите му на управление от правото да се разпореждат с имуществото на дружеството, така и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение за началната дата на неплатежоспособност – 30.06.2007 г., е определена нова дата – 27.09.2007 г. В жалбата се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалноправни норми, допуснати съществени нарушения на процесуални норми и необоснованост, като по подробно мотивирани съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на молбата за обявяване в неплатежоспособност и за откриване на производство по несъстоятелност, или връщане на делото за ново въззивно разглеждане.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на решението се поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК по отношение на процесуалноправните въпроси, свързани с доказателствената стойност на междинен счетоводен баланс; липсата на преценка на част от доводите на страната; неизпълнение на служебното задължение да се следи за представителната власт на страните, както и по отношение на материалноправните въпроси, свързани с предпоставките за неплатежоспособност по чл.608 ТЗ. Приложени са множество решения на ВКС.
Насрещната касационна жалба на „Б” О. е насочена срещу въззивното решение в частта относно определената начална дата на неплатежоспособността. Твърди се, че в тази част решението е процесуално недопустимо предвид липсата на искане във въззивната жалба на „Б” АД за определяне на друга начална дата на неплатежоспособност и неправилно, на основанията по чл.281 т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване се поддържат чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК, предвид произнасянето на въззивния съд по значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси – към кой момент следва да се определи началната дата на неплатежоспособността и дали това е датата на последното плащане или датата към която е настъпила обективна невъзможност за длъжника да изпълнява паричните си задължения към кредиторите и може ли съдът служебно да се произнася по началната дата на неплатежоспособност. Поддържа се, че първият въпрос е разрешен от апелативния съд в противоречие с практиката на ВКС: Р. № 481/10.04.2003 г., Р. № 64/09.02.2005 г., І т.о. и Р. № 147/05.03.2004 г., І т.о., а по втория – липсва практика на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона.
Касационната жалба на „Б”ИСКЪР” О. е срещу постановеното от Апелативен съд – София решение по отношение началната дата на неплатежоспособността на дружеството-длъжник. Поддържат се основания за неправилност по чл.281, т.2 и 3 ГПК, а изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е идентично с изложението към насрещната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Подадената от „Б” АД е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане.
С оглед приложимостта на специалната норма на чл.633, ал.1 ТЗ, срокът за обжалване на въззивното решение по чл.630 ТЗ е 7-дневен, считано от вписването в търговския регистър. При направената служебна справка в Търговския регистър се констатира, че служебно изпратеният на Агенцията по вписванията препис от въззивното решение е обявено на 14.03.2009 г. В случая обаче, предвид субсидиарното приложение на ГПК и обстоятелството, че въззивният съдебен състав е определил по-дълъг от установения в чл.633, ал.1 ГПК срок за обжалване – едномесечен, считано от връчване на решението на страните, за начало на срока за сезиране на ВКС с касационна жалба, следва да се има предвид именно определеният от съда срок, съгл. чл. 62, ал.3 ГПК. Този срок обаче е пропуснат. За постановеното от САС решение, в изпълнение на разпоредбата на чл.634в,ал.2 ТЗ, на страните по делото са изпратени съобщения на 10.03.2009 г., заедно с преписи от решението, което е видно от отбелязването на обратната страна на стр.151 от делото. Касаторът БИЦ”С” АД е получил съобщението чрез процесуалния си пълномощник – а. П, на 25.03.2009 г./ разписка на стр. 159 от въззивното дело/. Видно обаче от приложената на стр.155 молба от адв. К, на 11.03.2009 г. е поискано издаване на препис от въззивното решение, както и преписи от други документи по делото, които са получени на 13.03.2009 година, в какъвто смисъл е изричното отбелязване върху същата молба и подпис на лицето, чрез което е депозирана молбата. От момента на получаване на преписа от решението – 13.03.2009 г. година следва да се счете, че въззивникът/сега касатор/ е бил уведомен за постановеното решение на Софийския апелативен съд и е започнал да тече срока за обжалването му пред ВКС. По-късното, последващо връчване на съобщение за решението на 25.03.2009 година е ирелевантно за началото на посоченият от съда преклузивен едномесечен срок, след като този срок е започнал да тече от посочената предходна дата. Противното би означавало на практика продължаване на определения от съда решителен срок за депозиране на жалба пред ВКС, в противоречие с чл. 63, ал.3 ГПК. Срокът за сезиране на ВКС в случая е изтекъл на 13.04.2009 г., като до тази дата дружеството – длъжник не е използвало предоставеното процесуално право да подаде касационна жалба срещу решението. Жалбата е подадена в регистратурата на Софийския апелативен съд на 23.04.2009 г. и поради просрочването й, тя е процесуално недопустима.
Предвид недопустимостта на касационната жалба на БИЦ”С” АД, на основание чл.287, ал.4 ГПК не следва да се разглежда подадената от „Б” О. насрещна касационна жалба.
Касационната жалба на „Б” Искър” О. е процесуално допустима – подадена е легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в едномесечен срок, считано от обявяване на решението в търговския регистър и от получаване на препис от него, заедно със приложеното съобщение /стр.158 от въззивното дело/.
За да постанови решение по съществото на спора, с което вместо определената от първостепенния съд начална дата на неплатежоспособност на дружеството – длъжник – 30.06.2007 г. е определена друга дата – 27.09.2007 г., въззивният съд е отчел цялостното финансово състояние на длъжника и данните за последното плащане на 27.09.2007 г., след което дружеството е изпаднало в невъзможност за плащане. Тази преценка е наложена от изразеното от решаващия съдебен състав становище за наличие на презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ и категоричният извод, че спирането на плащанията към кредиторите е трайно състояние, предвид липсата на доказателства, че неизпълнението на задълженията се дължи на временни затруднения или че длъжникът разполага с имущество, достатъчно да покрие задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, по смисъла на чл.631 ТЗ. Относно приложението на чл.608, ал.2 ТЗ и установената в тази разпоредба презумпция за изпадане на длъжника в неплатежоспособност при спиране на плащанията, решението на въззивната инстанция е влязло в сила, като необжалвано в посочения по-горе срок. Прилагането на тази презумптивна предпоставка е довело и до определяне на друга, по-късна дата като начало на неплатежоспособността, при отчитане констатациите на тричленната икономическа експертиза, приета Окръжен съд – Враца съд на 31.03.2008 г.
Настоящият състав приема, че не са налице поддържаните основания за допускане касационно разглеждане на делото. Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос, свързан с началото на неплатежоспособността на дружеството – длъжник и начинът на определяне на датата, от която е настъпила, безспорно е значим за делото. Същевременно обаче разрешаването на този въпрос е винаги обусловено от конкретни за всяко дело обстоятелства. В случая, тази преценка е обусловена от приетото от въззивния съд наличие на презумптивната предпоставка за установяване на главния факт, а именно изпадането на дружеството – длъжник в неплатежоспособност, а в резултат на това и за началото на състоянието на неплатежоспособност при приложението на чл.608, ал.2 ТЗ. Именно затова не може да се приеме, че цитираните от касатора решения на ВКС са постановени по аналогични дела и че е налице противоречие между дадените в тях разрешения по същия правен въпрос и обжалвания съдебен акт.
Като неоснователни следва да се преценят и доводите на касатора за недопустимост на решението в обжалваната част, предвид обхвата на въззивното производство, очертан от жалбата на БИЦ”С” АД, която е насочена срещу цялото първоинстанционно решение по чл.630, ал.1 ТЗ. Поради това разрешаването на всички произтичащи от установената неплатежоспособност въпроси, по които съдът дължи произнасяне с решението по чл. 630, ал.1, т.1-5 ТЗ е в рамките на неговата правораздавателна дейност. Доводите на касатора, свързани с възможността въззивният съд да определи нова начална дата на неплатежоспособност на длъжника, обусловени с необходимост от точното прилагане на закона, не следва да се преценяват подробно, тъй като липсват твърдения за значимостта на въпроса за развитието на правото. По смисъла на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК точното прилагане на закона не съставлява самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване. Основанието по т.3 би било налице само тогава, когато се касае за неясна правна норма и/или необходимост да се възприеме ново правно разрешение по прилагане на закона, с цел да се допринесе за тълкуване, осигуряващо решаване на делата според точния смисъл на законите.
Останалите доводи на касатора са относими към инвокираните основания по чл.281, т.3 ГПК и е недопустимо да се преценяват в настоящото производство.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 142 от 24.02.2009 г. по гр.д. № 1686/2008 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, в обжалваната част от „Б„Искър” О. , гр. С..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на „Б”С”АД, гр. С., представлявано от изпълнителния директор М срещу решение № 142 от 24.02.2009 г. по гр.д. № 1686/2008 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, както и насрещната касационна жалба на „Б” О. , гр. С..
Определението в частта, с която се оставят без разглеждане касационната и насрещната касационна жалба подлежи на обжалване пред друг състав на Търговска колегия на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, заедно с препис от него. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: