О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.230
София.27.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1109/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на: Ирина П. С. , С. П. С. и Л. К. Г., тримата от гр. С., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 1* от 20.07.2009 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав, постановено по гр.д. № 1703/2008 г., с което е оставено в сила решението на Софийския градски съд, Гражданска колегия, І-5 състав от 13.02.2008 г. по гр.д. 1104/2004 г. в обжалваната част – за отхвърляне на предявен срещу „Е”А. отрицателен установителен иск за разликата над 13 721.53 лв. до 14 964.37 лв., или за сумата 1242.84 лв., съставляваща коригирана сметка за използвана електроенергия за периода от 01.11.2001 г. до 22.10.2002 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.136 ГПК/отм./само по отношение показанията на ищцовите свидетели, но не и по отношение ангажираните от ответното дружество гласни доказателства и е извършена неправилна преценка на техническите несъответствия при проверките на процесния електромер. По съображения в жалбата се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на иска изцяло.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на решението, касаторите се позовават на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Формулиран е следният процесуалноправен въпрос: априори ли следва да се счита за заинтересован свидетел, който има качеството на роднина, или следва показанията му да се преценяват с оглед всички обстоятелства по делото и съответно преценката да се мотивира.
Ответникът по касация –„Е” А. , чрез процесуалния си пълномощник, оспорва касационната жалба, по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното от Софийския апелативен съд решение е прието за доказано основанието за корекция на сметката за ползване ел.енергия по действащата към този момент Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните мрежи на производители и потребители/ отм./ Съобразени са констатираните нередности относно електромера, създаващи обосновано съмнение за въздействие върху него, отразяващи се върху вярното отчитане на ел.енергията, което съмнение е потвърдено от извършената от ГД”М” експертиза с протокол от 22.11.2002 г. При осъществяване на решаващата дейност по спора, въззивният съдебен състав е преценил всички събрани доказателства – писмени и гласни и приетите технически експертизи и е обсъдил доводите на страните, в изпълнение на вмененото му задължение по чл.188, във вр. с чл.211 ГПК/отм./ Съдът не е възприел възражението на ищците във връзка с идентичността на елекромера, предвид пълното съвпадение на фабричния номер на електромера и на абоната и предвид обстоятелството, че различието в една от цифрите в регистрационния номер на електромера не се отнася до съставените при проверките констативни протоколи. В съобразителната част към решението ясно е заявено становището на съда относно кредитираните гласни доказателства. Изложени са мотиви относно причините, поради които не се възприемат показанията на ангажираните от ищцовата страна свидетели, както и за съотвествието на показанията на свидетелите Т с писмените доказателства по спора.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че касационно обжалване не следва да се допуска.
За да е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, е необходимо правният въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение да е от значение за изхода на делото и разглеждането му да допринася за промяна на създадена неправилна съдебна практика или за осъвременяването й, както и при необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на закона – при непълнота, неяснота или противоречия в закона. В този смисъл са и задължителните указания, дадени с акт на нормативно тълкуване – Тълкувателно решение № 1/2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. В случая обаче липсва основание да се приеме, че по приложението на чл. 188, във вр. с чл.136 ГПК/отм/, чийто аналог са чл.235, във вр. с чл.172 от новия ГПК е необходимо създаване на нова съдебна практика по тълкуването им с оглед изясняване точния смисъл на цитираните процесуални разпоредби. Нито в процесуалната теория, нито в съдебната практика съществува противоречие относно начина за преценка на събраните по конкретното дело доказателствени средства, вкл. и на показанията на заинтересованите свидетели. Тази преценка обаче е винаги конкретна, въз основа на специфични за всяко дело обстоятелства и доказателствени средства, като правилността на формираното вътрешно убеждение на съда относно действително осъществилите се доказателственорелевантни и правнорелевантни факти би могла да бъде предмет на проверка само след допускане на касационното разглеждане на делото, а не и във фазата по селекция на касационните жалби. В този смисъл е даденото задължително тълкуване в т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 20.07.2009 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав, постановено по гр.д. № 1703/2008 година.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: