О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.334
София..19.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и девета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 364/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Д. от гр. С., действащ като Е. с фирма „М”срещу решение № 243 от 23.12.2008 г. по в.т.д. № 380/2008 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 20 от 23.06.2008 г. по т.д. № 19/2008 г. на Окръжен съд – Силистра за отхвърляне на предявен срещу ЗД”Е” АД, гр. С. иск за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 29 337 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.05.2007 г.
Касаторът счита решението за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат се доводи за неправилен отказ на въззивната инстанция да назначи техническа експертиза за установяване на причината за пожара на застрахования по доброволна застраховка „К”, клауза”С” автобус, собственост на касатора, недопустимо позоваване на частна електротехническа експертиза и неправилно тълкуване на клаузи от Общите условия за застраховка”К” относно покритите рискове. В приложението към касационната жалба като съществен за изхода на делото процесуалноправен въпрос е формулиран този за негодността на частната експертиза като доказателство в процеса, който е разрешен от въззивния съд в отклонение на трайната съдебна практика. Касаторът се позовава на множество решения по граждански и административни дела, предвид субсидиарното приложение на ГПК в административното правораздаване. По отношение годността на доказателствата в гражданския процес се поддържа и наличие на основание по т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК, по съображения за спазване на основните принципи в правораздаването.
Ответникът по касация – ЗД”Е” АД, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че решението е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното от Варненския апелативен съд решение е прието, че клауза „С” на застраховка „К”, не покрива щети причинени от пожар, ако той е възникнал вследствие повреда на автомобила, независимо от това дали е настъпил по време на работа или след преустановяване движението на МПС. Във връзка с изричните доводи на ищеца/сега касатор/ за това, че „пожар” и „късо съединение” са отделни застрахователни рискове по клауза”С”, както по отношение на причината за настъпване на пожара, въззивният съд е съобразил частната техническа експертиза, представена с исковата молба, на която се е позовавал ищеца, за да поддържа, че обезщетението по застрахователния договор е дължимо. В съобразителната част от решението, инстанцията по същество е подложила на тълкуване част от разпоредбите на ОУ по застраховка „К”, достигайки до извод, че когато пожарът е причинен от естествени или експлотационни причини, вследствие на които е настъпила повреда или погиване на МПС, щетите не се покриват от застраховката по риска „пожар”.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. След като е приел, че установяването на причината за настъпване на застрахователното събитие е от съществено значение за произнасяне по спорното материално право, въззивният съд се е позовал единствено на основаните на частната електротехническа експертиза доводи в исковата молба. Посочената частна експертиза е била възложена от застрахователното д. , приложена е в образуваната щета № 05-79946/15.05.2007 г., като заключението е цитирано в уведомлението до Е. – касатор, с което е направен отказ за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, обективирана включително и в част от представените по делото решения, относно включването на заключението на вещото лице чрез допускането му от съда и събирането на това доказателствено средство. Въззивният съд е допуснал отклонение от тази практика, позовавайки се, макар и индиректно на установените от частната експертиза причини за настъпване на пожара. Това обуславя наличието на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
От друга страна, макар и да не е формулиран изрично в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, като съществен за изхода на делото материалноправен въпрос следва да се приеме, че е произнасянето по въпроса относно покритието на рисковете „пожар” и „късо съединение” и дали те са самостоятелни рискове, включени в клауза „С” към Общите условия за застраховка „К”. По отношение на този въпрос, инкорпориран в жалбата, е налице и допълнителното условие по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като произнасянето по него би имало значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 243 от 23.12.2008 г. по в.т.д. № 380/2008 г. на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора – Е. „М” да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 586.74 /петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанията, производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: